Решение № 240 от 16.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Стара Загора, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветислава Стайкова при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Цветислава Стайкова Административно наказателно дело № 20265530201126 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ***, с ЕГН: **********, подадена чрез адв. М.

Г. от АК – Велико Търново, срещу Електронен фиш серия ***, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.

3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро/100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че са допуснати редица съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство и иска неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По делото с административнонаказателната преписка е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител, с което се иска обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.01.2026 г. в 13:47 часа, в община Стара Загора на път първи клас, № 5, на 221,95 км, с посока на движение към гр. Стара Загора, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В26 от 50 км/ч., извън населено място, с мобилна система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S1 № 120cca6, била засечена скорост на движение на МПС товарен автомобил *** 71 км/ч (след 1 отчитане на допустима грешка в полеви условия 3км/ч) при разрешена такава – 50 км/ч, т. е. превишение – 21 км/ч.

Лекият автомобил бил регистриран на *** – земеделски производител.

Въз основа на така посочените данни от ОД на МВР – Стара Загора бил издаден ЕФ серия ***/14.01.2026 г., с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро/100 лв..

От разпечатка от паметта на техническо средство се установява, че на процесната дата – 14.01.2026 г. в 13:47 часа с посочени точни координати на местоположението е засечена скорост на движение от 74 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия ***/14.01.2026 г., Заверено копие на снимков материал на Електронен фиш серия ***/14.01.2026 г.; справка за собственика на превозното средство; справка от регистър БУЛСТАТ; Удостоверение за одобрен тип средство № 17.09.5126; Протокол от проверка № 015-СГ-ИСИС/25.02.2025 г.; Протокол за узползване на АТСС № 225/15.01.2026 г., Копие на Заповед № 8121з1034/20.08.2025 г.; Копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; справка от АИС АНД относно връчване и обжалване на ЕФ серия ***/14.01.2026 г. и др Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и по арг. от чл. 305, ал.

3 от НПК, не се налага подробното й обсъждане. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. В приложения снимков материал се констатира едно единствено заснето МПС и отчетен толеранс – от 74 на 71 км/ч. Представени са и надлежни доказателства за преминат технически преглед и за използването на техническото средство. В допълнение, на кадъра от същото се констатира процесното превозно средство с видими регистрационни табели, което обстоятелство не позволява да бъдат обосновани съмнения относно субекта на отговорността.

В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.

165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, 2 подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Посочени са териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира извън населено място, при действието на въведено с пътен знак В26 ограничение; посочена е установената скорост на движение на процесното МПС (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3км/ч), както и въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че е налице неяснота относно мястото на нарушението, доколкото то ясно е посочено като път първи клас, № 5, на 221,95 км, с посока на движение към гр. Стара Загора.

От протокола за използване на АТСС и от приложената снимка, се установява, че мобилната камера е била монтирана път I-5, на 221+950 км, на 240 метра от пътния знак в района на мястото на нарушението. От направеното описание ставя ясно, че се касае за нарушение извън населено място, за установяването на което са събрани и допълнителни доказателства – протокол за използване на АТСС. Поради това съдът счита за категорично установено мястото, на което е извършено видеозаснемането.

Във фиша изрично е вписано, че максималната скорост на движение е била 50 км/ч, която е въведена с пътен знак В26. Тази скорост е отразена и в протокола за използване на АТСС, който е попълнен съгласно изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В протокола е посочено, че се засичат автомобили, които се приближават към камерата /видно от отбелязаната буква „П“ в съответната графа в дясната част на протокола/. В случая е безспорно, че в тази отсечка от пътя е важало ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26.

В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 № 120cca6, което е отразено и в представените от ОД на МВР - Стара Загора документи. От наличната доказателствена съвкупност става ясно, че посоченото мобилно техническо средство е одобрен тип, преминало е съответните периодични проверки и към датата на установяване на процесното нарушение е било технически изправно и годно да служи за установяване на скоростта на движение на МПС. Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че техническо средство - ARH CAM S1 № 120cca6 представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.

3

Измерената скорост на движение на автомобила е 74 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 71 км/ч. При това не е налице процесуално нарушение, още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 71 км/ч. Следователно, с оглед приетите по-горе фактически положения се налага извод за превишение на разрешената скорост с 21 км/ч, както е посочено и във фиша.

Правилно е посочена и нарушената материалноправна разпоредба - чл.

21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай максималната разрешена скорост за движение по на път първи клас, № 5, на 221,95 км, с посока на движение към гр. Стара Загора, е била именно указаната в чл. 21 ал. 2 ЗДвП с пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 50 км/ч. Поради това в случая, управлявайки на посочената в електронния фиш дата, час и място процесния автомобил със скорост от 71 км/ч при въведено ограничение от 50 км/ч. с пътен знак В26, извън населено място, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Нормата на чл.

188, ал.

1 от

ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика на МПС за извършеното с него нарушение, а тази на чл. 188, ал 2 от ЗДвП – на законния представител на собственика, ако последният е юридическо лице или ЕТ. В конкретния случай, видно от справката от централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е жалбоподателят – физическо лице земеделски производител и по делото няма представени доказателства в друга насока. Същият не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, поради което и правилно е бил приет като лице, отговорно за извършеното нарушение.

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията в жалбата, касаещи неяснота относно субекта на отговорността. Видно от отбелязаното в електронния фиш, наказанието е наложено на жалбоподателя, в качеството му на законен представител, посочени са ЕИК на собственика на автомобила и ЕГН на законния му представител и е вписан адресът на собственика.

Непосочването на постоянния адрес на жалбоподателя в случая не може да се приеме като съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като последният е индивидуализиран чрез три имена и ЕГН, а фактът на подаване на жалбата в достатъчна степен гарантира реализирането на правото му на защита.

Според разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лв. Размерът на наложеното административно наказание е фиксиран за всички нарушения от този вид, поради което съдебният състав не следва да обсъжда въпроса дали наказващият орган е наложил санкция в справедлив размер.

С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е безспорно доказано, като наложеното на жалбоподателя административно наказание е правилно определено, поради което обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.