Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 28.04.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 159/2021
Вид
Решение № 254
Подписан
28.04.2021
Състав
Иво Димитров, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000159 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл.ГПК е образувано по жалба на Национална агенция по приходите /НАП/, чрез Б. Х. – Т., главен публичен изпълнител при ТД на НАП София, надлежно упълномощена, насочена против Решение № 1895/09.03.2020 г., постановено по т.д. № 1152/2016 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК против «Лигъл консулт»ЕООД, ЕИК 202694625, Ж. С. В. – ЕГН ********** и Г. М. В. – ЕГН ********** за обявяване недействителността по отношение на Държавата на договор за продажба на недвижим имот от 23.10.2014 г., сключен между «Лигъл консулт»ЕООД и Ж. С. В., по време на брака й с Г.М.а В., обективиран в нот.акт № 140/23.10.2014 г., т.I, рег. № 21263, нот.д. № 116/2014 г. на нотариус Д. А., с район на действие – СРС.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – ДОПК и ЗЗД, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, както и за необоснованост.

Поддържа се, че сделката за покупко-продажба между «Лигъл консулт»ЕООД, от една страна и от друга - Ж. С. В., по време на брака й с Г. М. В., обективирана в нот.акт № 140/23.10.2014 г., т.I, рег. № 21263, нот.д. № 116/2014 г. на нотариус Д. А., с район на действие – СРС, е била прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение в друго исково производство – това по гр.д. № 2613/2017 г. по описа на СГС, ГО. Същото обаче било образувано, а исковата молба по него - вписана в имотния регистър, след предявяване на иска по чл.216, ал.1, т.4 от въззивника пред първоинстанционния съд, съответно – вписването на исковата молба на 13.04.2016 г., като преди това по бъдещия иск е било 1 допуснато обезпечение от СГС и е наложена възбрана върху недвижимия имот, предмет на разпоредителната сделка, вписана на 13.04.2016 г.

Поради последното, и т.к. в производството пред първоинстанционния съд въззиваемите са въвели единствено правноизключващо възражение с оглед последиците от твърдяната недействителност по смисъла на чл.17, ал.1 ЗЗД, те не можели да бранят с такова, защото исковата им молба за разкриване на привидността била вписана след образуване на гр.д.1152/2016 г. по описа на СГС.

Поддържа се още, че гр.д. № 2613/2017 г. по описа на СГС и постановеното по него решение се развило без участието на НАП.

Поддържа се и наличието на всички предпоставки за уважаване на предявения иск за обявяване недействителността на процесната сделка за покупко-продажба спрямо Държавата и общините, т.к. е вписана след връчването на заповедта за възлагане на данъчна ревизия и заповедите за изменението й, а чрез нея се затруднявала/осуетявала възможността на Държавата да насочи реализирането на вземанията си, т.к. „Лигъл Консулт“ЕООД намалявало имуществото си. Освен това дружеството не разполагало с други материални активи, които да обезпечат, дори и частични установените и изискуеми се задължения.

Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора уважаване на предявения иск.

Въззивамите Ж.В. и Г.В., чрез процесуалните си представители, оспорват доводите на въззивника и поддържат правилност на обжалваното решение.

След самостоятелна преценка на данните по първоинстанционното дело решаващият състав приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен при условието на субективно пасивно съединяване иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК от Главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране при ТД на НАП София против „Лигъл Консулт“ЕООД, Ж. С. В. и Г. М. В..

Твърдяло се е в исковата молба, че въз основа на ревизия, извършена със Заповед от 09.06.2014 г., връчена на ревизираното лице „Лигъл Консулт“ЕООД на 19.06.2014 г. по електронен път, приключила с ревизионен акт от 23.02.2016 г., били установени публични задължения в големи размери – главница 386 011,35 лв., лихва към датата на издаване на акта – 24 412,95 лв. и доначислена лихва до 27.01.2016 г. – 36 298,42 лв.

След връчване на акта за данъчна ревизия, проверяваното лице „Лигъл Консулт“ЕООД, чрез управителя си П. П. продало на Ж. С. В., която по това време била в брак с Г. М. В. недвижим имот, находящ се в гр.София, р-н Възраждане, бул.“Тодор Александров“ № 130, представляващ УПИ XIII-24, 25 в кв.172 по плана на гр.София, м.“Западно направление“, с площ целия от 487 кв.м., при посочени граници. Сделката била обективирана в нот.акт № 140, т. I, рег.№ 21263, дело № 116/2014 г. от 23.10.2014 г. на нотариус Д. А. - № 595 от РНК.

Твърдяло се е, че така извършената продажба била недействителна по отношение на Държавата и общините, съгласно чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, т.к. била вписана след връчване на заповедта за възлагане на данъчна ревизия – 19.06.2014 г. По този начин „Лигъл консулт“ЕООД отчуждило имущество, което е могло да послужи като обезпечение на задълженията на дружеството по ревизионния акт от 23.02.2015 г. и на по-късен етап да даде възможност на Държавата са удовлетвори вземането си чрез принудително изпълнение.

Освен това се затруднявала значително възможността на държавата да насочи реализирането на вземанията си към вещните права на дружеството и да реализира претенцията си чрез продажба на имота.

2

С процесната продажба „Лигъл Консулт“ЕООД намалило имуществото си и лишило кредиторите си от възможността да се удовлетворят от него. Към момента на предявяване на иска дружеството не притежавало друго имущество, от което вземането на държавата да се удовлетвори.

Чрез отчуждаване на своето имущество длъжникът създавал пречки за удовлетворяване на кредитора си, като и до момента публичното задължение не било платено.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да обяви недействителността по отношение на Държавата на извършената от „Лигъл Консулт“ЕООД продажба на описания по-горе недвижим имот на Ж. и Г.В.и.

В отговора по исковата молба „Лигъл консулт“ЕООД, чрез законния си представител – управителят Владимир Пройчев, е оспорило предявения иск по основание.

Оспорило е фактическите твърдения на ищеца, че както заповедта за възлагане на ревизия, така и ревизионният акт са били редовно връчени на дружеството, а от там – и че процесната разпоредителна сделка е извършена след датата на възлагане на ревизията, вкл. че с нея имуществото на „Лигъл Консулт“ЕООД е намаляло, както и че чрез нея дружеството е имало намерение да увреди публичните взискатели.

Поддържало е от своя страна, че както заповедта, така и ревизионния акт не са връчвани на дружеството вкл., че сделката, чиято недействителност се иска да бъде прогласена, е възмездна и по нея дружеството продавач е получило равностойна продажна цена – 73 000 лв., при данъчна оценка на имота 30 778,40 лв.

При придобиването му „Лигъл Консулт“ЕООД заплатило сумата от 73 000 лв., а при разпореждането със същия имот два месеца след придобиването му получило същата цена.

Затова и нямало намаляване на имуществото на дружеството. Освен това и липсвало намерение у продавача за увреждане интересите на кредиторите му.

Аналогични оспорвания, твърдения и възражения са застъпени в отговора по исковата молба на ответника Г.В., както и в отговора по исковата молба на Ж.В..

В последния е поддържано още, че „Лигъл Консулт“ЕООД никога не е ставал собственик на процесния недвижим имот, защото придобил същия чрез покупко-продажба от Ж. и Г.В.и, обективирана в нот.акт № 157, т. I, рег.№ 8578, дело № 140 от 21.08.2014 г. на нотариус М. Ш. – рег. № *** от РНК. Този договор обаче бил нищожен, защото прикривал постигната между страните уговорка за прехвърляне на имот като обезпечение за дълг – предоставен заем и обратното му изкупуване, след погасяване на задължението, с което се заобикаляла забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитор, различен от предвидения в закона.

Твърдяло се е, че след връщане на заема, уговорен с договор от 21.08.2014 г. между „Лигъл консулт“ЕООД, като заемодател и Ж. и Г.В.и, като заематели, за сумата от 73 000 лв., дружеството се разпоредило с недвижимия имот, като го върнал на собствениците му.

Именно с договора за заем страните по него се споразумели, че за обезпечаване на дълга на заемополучителите, същите ще прехвърлят на заемодателя процесния недвижим имот и в случай, че върнат заема, че получат обратно имота си.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, като извърши служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение, както и относно неговата правилност във връзка с оплакванията във въззивната жалба, при съобразяване твърденията и доводите на страните и преценка на приобщените доказателства, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от 3 процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – същото е постановено по редовно предявен иск, при наличие на всички положителни и отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки за това, от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната форма.

При съобразяване основанията за неправилността му, посочени във въззивната жалба, решаващият състав съобрази от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за възлагане на ревизия № 1404523 от 09.06.2014 г. на Началник сектор “Ревизии“ в дирекция “Контрол“ при ТД на НАП – София е била възложена такава по отношение на “Лигъл Консулт“ ЕООД относно негови задължения за ДДС, за периода 24.04.2014 г. - 30.04.2014 г.

Същата е била изпратена на 19.06.2014 г. на електронен адрес: [email protected] и получена на същата дата, който факт е удостоверен от получателя чрез обратно ел.писмо съдържащо текст, че се потвърждава получаването на ел.съобщение и на приложените към него документи – заповед за възлагане на ревизия № 1404523/09.06.2014 г.

След обсъдената първоначалната заповед за ревизия Началник сектор “Ревизии“ в дирекция “Контрол“ при ТД на НАП – София е издал още три заповеди за извършване на ревизия на същото проверявано лице - „Лигъл консулт“ ЕООД, с които тя е била изменена – съответно от 15.08.2014 г., с която е бил уточнен крайният срок за извършване на ревизията – 19.09.2014 г.; от 28.08.2014 г. и от 19.09.2014 г., с които е бил разширен проверявания период като е добавен и периодът 01.05.2014 г. - 31.07.2014 г. и е определена нова крайна дата за извършване на ревизията – 14.11.2014 г.

Всяка една от последващите заповеди за ревизия е била изпратена на същия електронен адрес, на който е била изпратена и първоначалната. Получаването на първата е удостоверено с изпратено обратно писмо от получателя, с изрично удостоверяване на този факт от 18.08.2014 г., а на втората и третата, чрез нарочни удостоверения за извършено връчване по ел.път в ИС“Контрол“, според които на конкретно посочения IP адрес ел.препратка към съобщението за ел.връчване на документи е активирана съответно на 03.09.2014 г. и на 24.09.2014 г., като и в двата случая документите са изтеглени от имейл [email protected].

По идентичен начин е удостоверено връчването и на издадения в последствие ревизионен акт.

Този електронен адрес е бил посочен в заявление вх.№ 2210И0151054 от 03.07.2014 г. за подаване на документи по електронен път и използване на електронни услуги, предлагани от НАП с квалифициран електронен подпис/КЕП/ от лицето Е. Г. К.. В заявлението е конкретизирано, че се подава от името на „Вилма Консулт“ и от името на „Лигъл Консулт“ЕООД, ЕИК 202694625 и е посочено, че електронните изявления на органите на НАП във връзка с подадени документи ще се приемат на електронен адрес [email protected].