Решение № 6024 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6024 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100507519 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7519/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Пепи Комерс“ ООД, ЕИК 131198563, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Детелин войвода“ №2 срещу решение №7009 от 16.04.2026 г постановено по гр.д.№26553/2025 г на СРС , 59 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.200 ал.1 КТ на С. К. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. **** сумата от 15 338,76 евро (с левова равностойност 30 000 лв.), обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука -падане на външни стълби на предприятие в гр.София ж.к.Дружба-2 ул.Обиколна №35- на 10.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.09.2024 г., до окончателното заплащане на сумата ; на основание чл.38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., на адв. К.М.Д. от САК, личен № 1300680610, адрес: гр. София, бул. ****, сумата от 1553,05 евро адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред СРС ; на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд дължими такси и разноски пред СРС в общ размер на 805,28 евро .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер , който не е доказан.

СМЕ установява , че болки от трудовата злополука е имало само за 2-4 месеца , а ищцата е 1 имала предходни дегенеративни изменения на гръбначния стълб . И да е имало болки за подълъг период от време , те не се дължат на трудовата злополука . Ищцата няма неврологичен дефицит и се е възстановила напълно . Травмата е лекувана конвенционално , интервенцията била „миниинвазивна“ , а престоят в болницата е краткотраен . След инцидента ищцата е можела да се самообслужва , макар и с болки т.е. уврежданията й поначало не са били тежки , а ищцата не се е придвижвала с патерици и проходилка . Медицинската документация не доказва невъзможност за ходене без помощни средства и проблеми с уринирането . В случая няма назначена продължителна рехабилитация . Според св.Ц.П. на 05.11. ищцата била видяна в клип в социалните мрежи как играе кючеци в заведение . Показанията на св.Г.Н.

/във фактическо съжителство с ищцата/ са пристрастни и недостоверни . Според св.И.И.а ищцата първоначално е отказала помощ и се е придвижвала сама . Трябва да се кредитират показанията на св.Ц.П. , че ищцата се е придвижвала на събор на с.Казичене две седмици след инцидента без помощни средства . Няма данни ищцата да е имала психически увреждания . Ищцата е съпричинила увреждането , защото е била обута с джапанки и към момента на инцидента е валял дъжд. Получаването на обезщетение за временна неработоспособност трябва да се отчете при определяне на справедлив размер по чл.52 ЗЗД .

Обезщетението по чл.200 КТ не може да има наказателен характер . Фрактурата е установена не веднага след инцидента , а едва на 12.09.2024 г , а СМЕ установява противоречия между образните изследвания . Възможно е между 10.09.2024 г и 12.09.2024 г да е имало друго събитие , от което ищцата да е пострадала .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Обезщетението за неимуществени вреди е правилно определено предвид получените травми при трудовата злополука . Възстановяването на ищцата е продължило 12 месеца , като първите два месеца болките са били много интензивни . Ищцата се „изпуснала“ след инцидента и с мъка се добрала до дома си и до болницата . Не е могла да ходи самостоятелно 7 месеца . Ищцата има ЕР на ТЕЛК от 09.04.2026 г за 64 % ТНР , от които 20 % са от трудовата злополука .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 21.05.2026 г и е обжалвано в срок на 02.06.2026 г /по ел.поща/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

2

По делото е установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните , че към датата на трудовата злополука 10.09.2024 г., между тях е имало трудово правоотношение , възникнало по силата на трудов договор № 137 от 23.07.2020 г., със сключването на който ищцата приела да изпълнява длъжността „опаковач“ с място на работа гр. София, ж.к. „Дружба 2“, ул. „Обиколна“ № 35.

С Разпореждане № 35948 от 15.10.2024 г. на длъжностно лице при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град злополуката, станала със С. К. К. на 10.09.2024 г е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Видно от приложеното по делото удостоверение с изх. № 1019-21-4578#1/18.03.2025 г. на ТП на НОИ – София град, горепосоченото разпореждане не е било обжалвано по реда на чл. 117 КСО от заинтересованите лица и е влязло в законна сила на 02.11.2024 г.

От представения лист за преглед на пациент в КДБ/СО, се установява, че ищцата постъпила в спешното отделение на УМБАЛ „Света Анна“ АД в 16:20 ч. на 10.09.2024 г. и напуснала в 16:42 часа на 10.09.2024 г., с основна диагноза „контузия на долната част на гърба и таза“ и назначена медикаментозна терапия.

От представената по делото епикриза №900, издадена от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Света Анна“ АД, се установява, че ищцата постъпила в болницата на 12.09.2024 г. Била извършена миниинвазивна денервация на L1-L2 фасетка влявло и адхезиолиза.

Ищцата била изписана на 16.09.2024 г. с окончателна диагноза „Фрактура на левия PROC.

TRANSVERSUS на L1 прешлен и фасетен синдром на ниво L1-L2 вляво“. Дадени са препоръки за спазване на щадящ двигателен режим за четири седмици и носене на тораколумбален корсет; наблюдение от общопрактикуващия лекар, ендокринолог, кардиолог и невролог и при необходимост консултация с неврохирург. Назначени са два контролни прегледа след изписването в рамките на 30 дни в УМБАЛ „Света Анна“ АД. Предписана е медикаментозна терапия при изписване.

Според съдебно-медицинско удостоверение №296.09/2024 г., издадено от специалист по съдебна медицина, при извършен на 16.09.2024 г. преглед на ищцата и въз основа на представената от нея медицинска документация е установено счупване на напречния (трансверзален) израстък на 1-ви поясен прешлен и фасетен синдром на ниво 1-2-ри поясни прешлени вляво, кръвонасядания на лявата ръка и левия крак. Счупването на напречния израстък на 1-ви поясен прешлен и фасетен синдром на ниво 1-2-ри поясни прешлени вляво са причинли на ищцата трайно затруднение на движенията на снагата. Останалите травматични увреждания са причинили болки и страдания.

На ищцата са издадени 9 броя болнични листове, както следва: болничен лист № Е20242320236/16.09.2024 г. за периода от 12.09.2024 г. до 16.10.2024 г. (35 календарни дни); болничен лист № Е20243300562/18.10.2024 г. за периода от 17.10.2024 г. до 15.11.2024 г. (30 календарни дни); болничен лист № Е20243300981/18.11.2024 г. за периода от 16.11.2024 г. до 15.12.2024 г. (30 календарни дни); болничен лист № Е20243301477/16.12.2024 г. за периода от 16.12.2024 г. до 14.01.2025 г. (30 календарни дни); болничен лист № 3

Е2024331887/15.01.2025 г. за периода от 15.01.2025 г. до 13.02.2025 г. (30 календарни дни); болничен лист № Е20251782345/11.06.2025 г. за периода от 15.05.2025 г. до 13.06.2025 г. (30 календарни дни); болничен лист № Е20251782436/18.06.2025 г. за периода от 14.06.2025 г. до 13.07.2025 г. (30 календарни дни); болничен лист № Е20252178018/23.07.2025 г. за периода от 14.07.2025 г. до 12.08.2025 г. (30 календарни дни) и болничен лист № Е20252541499/15.08.2025 г. за периода от 13.08.2025 г. до 11.09.2025 г. (30 календарни дни) се установява, че във връзка с получените при процесната трудова злополука увреждания ищцата ползвала общо 275 календарни дни отпуск за временна неработоспособност.

От представеното по делото писмо от ТП на НОИ – София град се установява, че към 24.09.2025 г. в електронния регистър на болничните листове са представени данни за 12 бр. издадени от органите на медицинската експертиза болнични листове за непрекъсната временна неработоспособност на ищцата, поради трудова злополука по чл. 55 КСО за периода от 12.09.2024 г. до 11.09.2025 г., вкл. (365 календарни дни), а от приложеното към него удостоверение № 21-00332484/14.10.2025 г. от ТП на НОИ – София град се установява, че за периода от 10.09.2024 г. до 15.10.2025 г. на ищцата е било заплатено обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 16 845,80 лв.

Според амбулаторен лист №25120107ЕВСВ/30.04.2025 г, издаден от д-р П.Л., на 28.04.2025 г. на ищцата бил извършен преглед, при който била поставена основна диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ и придружаващи заболявания „увреждане на лумбо сакралните коренчета“, „неинсулинозависим захараен диабет без усложнения“, „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“.

Според писмо от Национален институт по метерорология и хидрология относно метеорологичните условия на 10.09.2024 г. в района на гр. София, ж.к. „Дружба 2“ се установява, че към 10:30-11:00 часа е започнало да вали слаб дъжд, който продължил и в интервала 13:00-15:00 часа, като до към 15:00 часа количеството валеж е било около 2 мм (л/кв.м.).

Според разпитания пред СРС свидетел Г.Н. (във фактическо съпружеско съжителство с ищцата) на 10.09.2024 г., околко 14:30-15:00 часа, свидетелят е получил обаждане от ищцата, която му съобщила, че е паднала на работа и го помолила да дойде пред входа на блока им, за да я закара до болницата. Ищцата му се обадила за първи път, когато била пред входа на блока и до там била придружена от нейна колежка Илияна. Ищцата изглеждала много зле и едвам ходела. Качили се в жилището им, където я изкъпал и преоблякъл, а след това я закарал в УМБАЛ „Света Анна“ АД с личния си автомобил. Ищцата едва се качила в автомобила от болки. След като пристигнали в болницата, ищцата била приета в спешното отделение, където й направили рентгенова снимка, за да видят дали има счупване. След това ищцата била изписана, като й били предписани обезболяващи. Лекарите й казали, ако не изпита подобрения, на другия ден да постъпи в болница, където да й бъде направен скенер.

Предписаните обезоболяващи не помогнали, ищцата имала силни болки, поради което постъпила в болницата, където й направили скенер, от който установили, че има два счупени 4 прешлена. Ищцата останала в болницата около една седмица, където била на памперси, а той всеки ден ходел при нея – сутрин и в обедната почивка, за да й носи храна и да я обслужва. Ищцата се чувствала много зле психически и болките й били неописуеми. След като я изписали от болница за около 3-4 месеца също била на памперси. От болките едвам-едвам ходела с патерици. Това продължило около 7 месеца . Към настоящия момент ищцата не се била възстановила напълно и все още изпитвала болки.

Според разпитания пред СРС свидетел И.И.а , към датата на процесния инцидент свидетелката е работила в ответното дружество заедно с ищцата. В деня на инцидента, на излизане от работа видяла ищцата с две техни колежки Р. и Я. на пътеката. Попитала ищцата какво е станало, а тя й отговорила, че е паднала. Едната им колежка чула, че ищцата изохкала и като се обърнала видяла, че същата стояла седнала на стълбите. По дланта на ищцата имало драскотини и кръв, като едната им колежка отишла до офиса, за да иска лепенка. Попитали ищцата дали има нужда от лекар или някой да я закара до тях с автомобил, но ищцата отказала помощ, поради което тя я придружила до тях. От работното им място до блока на ищцата разстоянието не е малко и не може да се пътува с градски транспорт, а само пеша. Докато вървели, на последната пряка минал един техен колега с автомобил и ги попитал какво е станало, тъй като двете с ищцата се движели много бавно, а те му отговорили, че ищцата е паднала и той й предложил да я закара до тях, но тя отказала. Ищцата се обадила на съпруга си, когато стигнали пред блока, в който живее.