Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 277 от 18.10.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 341/2023
Вид
Определение № 277
Подписан
18.10.2023
В сила
18.10.2023
Състав
Янко Димитров Янков, Ангелина Йоргакиева Лазарова, Светослава Николаева Колева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Варна, 18.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600341 по описа за 2023 година Производството е по жалба от осъденото лице Р. Ц. И. чрез адв. С. Н., срещу определение по протокол № 892/27.09.2023г. по ЧНД № 1138/23 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.

В жалбата се твърди, че мотивите на решаващия съд, относно липсата на предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъденото лице И., са неправилни, поради което се иска отмяна на постановеното определение, респ. уважаване на молбата.

Съставът на въззивната инстанция, след запознаване с материалите по делото, счете жалбата за неоснователна по следните съображения:

С присъда №87/10.10.2013г., по НОХД№124/2013г., Окръжен съд Силистра е наложил по отношение на Р. Ц. И. наказание лишаване от свобода в размер на 20/двадесет/ години, за извършено деяние по чл.116, ал.1, т.5, т.6 и т.11 от НК. Присъдата е потвърдена при въззивна и касационна проверка.

Началото на изтърпяването на наказанието е започнало на 23.10.2010г.

Към момента на разглеждане на делото в окръжния съд, осъденият е изтърпял 14 години, 8 месеца и 9 дни, от които 12 години, 5 месеца и 4 дни са изтърпени фактически, зачетени от работа са 2 години, 3 месеца и 5 дни, а остатъкът се равнява на 5 години, 3 месеца и 21 дни.

На преценка подлежи наличието на представени доказателства за поправяне и превъзпитание. Внимателният прочит на документите, съдържащи се в делото свидетелстват за започнал процес на положителна градация, но не оставят несъмнен извод за липсата на рискови фактори.

Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в Затвора е отчела 71т – среден коефициент. Като проблемни зони са откроени:

1 настоящо правонарушение, нагласи и умения за мислене. Рискът за обществото е отчетен като висок. Последвали нови оценявания бележат спад до 45 точки – среден риск, какъвто според затворническата администрация е той понастоящем. Отчетеното понижение засяга зоните: отношение към трудовата заетост, злоупотреба с алкохол, емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения за мислене. Прави впечатление, че по делото липсва оригинал на схемата за оценяване на риска, приложено е копие; отделно от това липсва датиране, от което да е видно действително кога и как е въздействано върху рисковите зони.

Според компетентните лица, Р. И. е общителен и неконфликтен, полага доброволен труд. Придържа се към трудовата дисциплина, показва постоянство и инициативност при изпълнение на вменените му задължения.

Спазва режимните изисквания. Осъденото лице показва добро интелектуално ниво, дисциплиниран, изпълнителен, добронамерен. Мотивиран е да докаже положителните си страни и качества. Съзнателно се дистанцира от нарушителите. Без притеснение споделя проблемите си и търси помощ от пенитенциарните служители. В нагласите се наблюдава една устойчива тенденция към овладяване на поведението и активността. Участва с желание при реализиране на целите, набелязани в плана към присъдата, като към момента не се констатират отклонения. Сочи се, че с лишения от свобода се провеждат индивидуално-корекционни тематични срещи, целящи постигане на качествен анализ на досегашния начин на живот и мислене, развиване на уменията за мислене, планиране и прогнозиране на дейността. Ежедневната му трудова ангажираност и участието в колективни мероприятия безспорно биха повлияли положителни за корекционно – поправителното въздействие.

От друга страна, внимателното проучване на затворническото досие установи, че липсват фундаментални за доказването документи. Липсва първоначален доклад, в разрез с изискването на чл.154 от ЗИНЗС. Липсва индивидуален план, съобразно чл.156 от ЗИНЗС, според който след приключване на програмата за адаптация, за всеки осъден се изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата, който включва дейности и програми за въздействие за ресоциализация на осъдения. Той има за цел включването в програми и дейности за личностна промяна и отстраняване на факторите, които формират риска от рецидив и от вреди. Липсата на тези документи, прави невъзможна проверката на отразеното в становищата на затворническата администрация, както и невъзможно проследяването дали е постигнат завършен поправителен процес. Затворническото досие не съдържа и годишен доклад за резултатите от работата по индивидуалният план, нито пък съдържа писмени доказателства за провежданата индивидуална корекционна работа с лишения от свобода.

Констатира се още едно фрапантно противоречие между отразеното в становищата и съдържащите се в делото писмени доказателства. Според компетентните лица, И. е награждаван многократно, счита се за ненаказван.

Действително извършени дисциплинарни прояви/общо три на брой/ през 2014 2 и 2015 година са били заличени след изтичане на предвидените в чл.109 от ЗИНЗС срокове. В затворническото досие обаче се намира Заповед №157/23.03.2023г. на Началника на ЗО „Разделна“ за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на И., тъй като след направен тест за употреба на алкохол с техническо средство, е установен резултат от 0,65 промила алкохол. Дисциплинарната проява е извършена на 17.02.2023г..

Дисциплинарното наказание не е отразено в писмените становища, по неясни за този състав причини.

Същевременно на 24.02.2023г., лишеният от свобода е подал чрез адв.

С. Н., молба за предсрочно освобождаване. Обстоятелството, че последното дисциплинарно нарушение е извършено дни преди подаване на молбата за предсрочно освобождаване (впоследствие оттеглена от осъдения), по никакъв начин не обосновава извод за завършен поправителен процес, за отстраняване на престъпните нагласи, за устойчивост в поведението и мисленето.

Експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние, съдържа данни за това, че л.св осъзнава грешките си, но все още е склонен да прехвърля вината към други лица. Недостатък, който се наблюдава и в първоначалните анализи за лицето. Прибавена към допуснатото в условия на мястото за изтърпяване на наказанието, сериозно дисциплинарно нарушение, обосновава неустойчивост в процеса на отстраняване неправомерните и престъпни нагласи и навици на осъдения. Показано е желание за семейно устройване, но то се е явявало първоначален дефицит, за отстраняването на който липсват реални доказателства.

Както вече бе споменато, не съществува възможност за проследяване на настъпилите промени в проблемните зони, а предвид съдебното минало на дееца, положителната промяна на тази плоскост следва да бъде убедителна и задълбочена, оставяйки липсата на съмнение за опасност от нови криминални прояви.

Положителните процесуални предпоставки за допускане на предсрочно освобождаване, изискват показано добро поведение и честно отношение към труда, както и извод относно липсата или незначителността на рисковите фактори. Такъв извод по отношение на л.св. Р. И. към настоящия момент не може да бъде постигнат. Не се игнорират положителните промени, но според този състав те не нито устойчиви, нито категорични за изграждане на извод за завършен поправителен процес. Ето защо, пенитенциарното третиране спрямо И. следва да продължи. Неговото времетраене би могло да окаже положително въздействие спрямо липсващите към момента обстоятелства.

Всичко изложено, обосновава извода, че не са налице категорични доказателства за трайни и цялостни промени в съзнанието на осъденото лице, в неговите характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, респ. все още не са изпълнени визираните в чл.36 от НК цели на наказателната репресия, при което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.

3

По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №892/27.09.2023г. по ЧНД № 1138/23г. на Окръжен съд – гр. Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4