Решение № 11505 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№505 гр. С., 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. И. като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20231110126492 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата М. Х. Ш. да заплати сумата от 1 987,38 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 172,82 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 27.03.2023 г., сумата от 57,10 лв. главница за дялово разпределение от м.03.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 10,50 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 16.05.2020 г. до 27.03.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника като собственик на процесния имот било налице облигационно отношение, възникнало въз основа чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Е. Б.“ №, вх, ет аап чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Поради което моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. Обретинов, е подал отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва да е собственик на процесния имот през процесния период, респективно потребител на топлинна енергия през исковия период.

Поддържа, че съгласно приложените документи по делото, процесният имот е бил собственост на Н. Цв. Г., която е починала на 25.10.2019 г., Сочи, че по силата на удостоверение за наследници като собственик на процесния недвижим имот се легитимира лицето М. Н. Н., като посредством Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот от 31.01.2020 г. последният е извършил разпоредителна сделка с наследеното имущество в полза на Т. Ба. К.. Твърди се, че на 29.10.2019 г. е обявено саморъчно завещание, по силата на което ответцицата е посочена за наследник на Н. Цв. Г., но документът не е вписан своевременно в А. по вп. Видно от справка в Имотен регистър, цитираният документ е отбелязан едва на 13.03.2020 г. - повече от месец след разпоредителната сделка. Релевира се възражение за погасяване на вземанията по давност.

Навежда твърдения, че в процесния период ответницата - М. Ш. не е обитавала имота, респективно същият е обитаван от М. Н. Н. и Т. Ба. К..

Третите лица-помагачи на страната на ответника М. Н. Н. и Т. Ба. К. не се да 1 депозирали становище.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 18918/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че с Разпореждане от 27.04.2023г. е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх.№98499/07.04.2023г. и е указана на заявителя „Т. С.” ЕАД възможност на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземанията си срещу длъжника М. Ш.. В изпълнение на дадените от съда указания и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложените към исковата молба саморъчно завещание и Протокол за обявяване и приемане на саморъчно завещание от 29.10.2019г. се установява, че със саморъчно завещание от 01.10.2019г. завещателят Н. Цв. Г. се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество след настъпване на смъртта си в полза на заветника М. Ш.. В протокола е отразено, че завещателят Н. Г. е починала на 25.10.2019г.

По делото е представен договор дарение на идеални части от недвижим имот от 30.01.2020г., обективиран в нотариален акт №, том I, рег. № нот. дело 012/2020г. по описа на нотариус В. А. съгласно Т. К. е придобила на бевъзмездно правно основание от М. Н. ¾ идеални части от правото на собственост върху апартамент №, находящ се в гр. С., ж. к. Г.

М. ул. „Е. Б.“ №х, ет.

С Решение №260528/28.03.2023г. по гр. д. №3871/2020г. по описа на СГС, влязло в законна сила, М. Ш. е призната на основание чл. 108 ЗС по отношение на Т. К., и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на М. Н., за собственик на апартамент №, находящ се в гр. С., ж. к. Г. М. ул. „Е. Б.“ №х, ет. Съгласно постановеното решение Т. К. е осъдена да предаде на М. Ш. владението върху имота на основание чл. 108 ЗС.

По делото не са представени доказателства, от които да се установява извършването на последващи разпореждания с правото на собственост или вещното право на ползване върху имота.

Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост от 18.04.2002г. с адрес гр. С., бл. . ул. „Е. Б.“ № който е обективирано взето решение за упълномощаване на представители на ЕС, които да сключат договор с „Тер. ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

От представеното удостоверение, издадено то ГИС С., се установява, че стар адрес ул.

К. Вескова №, бл. .е отнася за жилищна сграда с адрес гр. С., ул. Е. Б. №.

По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач „Тер. ЕООД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

В настоящия случай от събраните писмени доказателства по делото се установява, че през исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. ответницата е притежавала собствеността върху процесния топлоснабден имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 14 ЗН завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество, а съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото имущество на завещателя се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Касае се за формална едностранна сделка – един от способите за разпореждане на собственика с притежаваното от него имущество, чийто вещноправен прехвърлителен ефект настъпва в момента на смъртта на завещателя. В тази връзка следва да се отбележи, че предвиденото в разпоредбата на чл. 27 ЗН обявяване на завещанието има единствено информативно, оповестително действие за заинтересованите лица и не се отразява върху момента, в който наследникът по завещанието придобива правата върху притежаваното от завещателя имущество към датата на смъртта му – момента на откриване на наследството – чл. 48 ЗН.

Вписването на завещанието също има само оповестително действие. И двете правни действия не са условие, за да породи завещанието действие, считано от откриване на наследството на завещателя. В съдебната практика се приема, че обявяването на саморъчното завещание и вписването му представляват действия по упражняване на правата по него по смисъла на т. 3, б. „г“ на ППВС № 7/1973 г., но не са основание и предпоставка за пораждане на неговия вещнопрехвърлителен ефект (така решение № 206/25.07.2012 г. по гр. д. № 238/2012 г. на ВКС, II г. о., решение № 50013/14.03.2023 г. по гр. д. № 1983/2022 г. на ВКС, I г. о. и др.). Следователно, считано от отриване на наследството на Н. Цв. Г. – 25.10.2019 г., имуществото й като съвкупност от права и задължения, в т. ч. и правото на собственост върху топлоснабдения имот, въз основа на съставеното и обявено саморъчно завещание е преминало към наследника по завещание М. Ш..

Този извод се потвърждава и от постановеното и влязло в законна сила Решение №260528/28.03.2023г. по гр. д. №3871/2020г. по описа на СГС, съгласно което М. Ш. е призната по отношение на третите лица-помагачи Т. К. и М. Н. за собственик на апартамент №, находящ се в гр. С., ж. к. Г. М. ул. „Е. Б.“ №х, ет.

С откриване на наследството ответницата е придобила качеството на наследник по завещание на завещателя Н. Г., вследствие на което имуществото на завещателя като съвкупност от права и задължения, в т. ч. и правото на собственост върху топлоснабдения имот и задълженията за потребена топлинна енергия в него, са преминали към наследника по завещание М. Ш..

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника или неговия праводател да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

По делото не спори, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл.