Решение № 104 от 03.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. **, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20245500900223 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ** срещу „***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *** за сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва в размер на 11 421,95 лв. от 11.05.2022г. до 10.04.2024г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; ведно със законната лихва в размер на 24 788,49 лв. от 02.03.2022г. до 10.04.2024г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането и три евентуални иска:

1.) По чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

2.) чл.55, ал.1, предл.2 или 3 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

3.) По чл.59, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.367, ал.1 ГПК, е изпратил препис от исковата молба, с приложенията към нея на ответника и е дал указания във връзка с упражняване на правата му по ГПК. В законния срок, ответникът не е представил отговор. Същият е редовно уведомен на осн. чл.47 ГПК.

В исковата молба се посочва, че на 24.08.2018 г. в гр. ** между „***, като заемодател, и „***, като заемател, е сключен Договор за заем за сумата от 1

50 000 лв. (петдесет хиляди лева), които следва да се предадат на заемателя по банков път в срок до 5 дни от сключване на договора, и които следва да се върнат в срок от 4 (четири) месеца.

Сочи се, че сумата е преведена от „*** на „*** на 25.04.2018г., съгласно платежно с Референтен №**, с описание на превода: „Съгл. Договор за заем от 24.04.2018“.

Посочва се, че на 09.12.2019 г. е подписан Анекс към Договора за заем от 24.04.2018 г., като срокът за връщане на сумата е удължен до 10.05.2022г., като изрично е посочено, че всички останали клаузи от договора за заем от 24.04.2018 г. остават непроменени.

В исковата молба се посочва, че освен това, на същата дата 09.12.2019г., между същите страни - „***, като заемодател и „***, като заемател, е сключен нов Договор за заем за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), които следва да се предадат на заемателя по банков път в срок до 5 дни от сключване на договора, и които следва да се върнат в срок до 29.02.2020 г.

Сочи се, че сумата е преведена от „*** на „*** на 10.12.2019 г., съгласно платежно с Референтен №**, с описание на превода: „ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ“.

Твърди се, че към настоящия момент „*** не е предприело никакви действия по връщането на заемните суми, нито е върнало дори част от тях.

Ищецът заявява, че междувременно се установява, че „*** е станало съдлъжник по Договорна ипотека, вписана с вх. № ** г., акт номер 186, том 3 в СВ - ** с кредитор ***, за сумата от 1 400 000 лв., и съдлъжник по втора Договорна ипотека, вписана с вх. № ** г., акт номер 187, том 3 в СВ – **, за сумата от 200 000 лв.

Счита, че влошаващото се финансово състояние на дружеството е видно и от актуалното състояние на дружеството в Централния регистър на особените залози. С вписване от дата 12.10.2023 г. Национала агенция за приходите е наложила запор със Съобщение Изх.№ ***г., на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗОЗ, като са наложени запори за сумата в размер на 23 893.00 лв. върху банковите сметки на „*** в Обединена Българска Банка, ***, ***.

Наложени са и запори върху моторни превозни средства на „***:

- лек автомобил марка FORD, модел КОНЕКТ С, рег.№ ***, рама № ***, година на производство 2004г., мощност 66kw;

- лек автомобил марка OPEL, модел АСТРА, рег.№ **, рама № ***, двигател № **, година на производство 1994г., мощност 50kw;

- товарен автомобил марка MERCEDES, модел 409 Д, рег.№ СТ5868СН, рама № 61146710675474, двигател № **, година на производство 1988г„ мощност 65kw;

На следващо място посочва, че съгласно актуалните финансови отчети на дружеството - последен публикуван за 2022 г., се вижда, че същото изпада във все по-тежко финансово състояние с намаляващи активи и увеличаващи се 2 пасиви. За 2022 г. е отчетена непокрита загуба от 266 хил. лв., за 2021 г. – 114 хил. лв. загуба. За 2022 г. няма неразпределена печалба.

Твърди, че са отчетени задължения към финансови предприятия от 398 хил. лв. за 2022 г., и 399 хил. лв. за 2021 г., задълженията към доставчици – 140 хил. лв. за 2022 г., 134 хил. лв. за 2021 г. Като други задължения са отчетени 330 хил. лв. за 2022 г., и 311 хил. лв. за 2021 г. Общите приходи на дружеството за 2022 г. са 47 хил. лв. На последно място, отчетените налични парични средства са 2 хил. лв. за 2021г., и 0 лв. за 2022г.

Посочва се, че „*** на следващо място има шест регистрирани търговски марки, а именно:

- Словна търговска марка „Маrсо”, номер на заявка: ***, регистров номер: ****, срок на действие: 24.04.2030, съгласно регистъра на Патентно ведомство;

- Комбинирана търговска марка „Маrсо”, номер на заявка: **********N, регистров номер: ***, срок на действие: 10.04.2034;

- Комбинирана търговска марка „****”, номер на заявка: **********N, регистров номер: 00100558, срок на действие: 15.06.2027;

- Комбинирана търговска марка „МIТАК”, номер на заявка: **. регистров номер: 00041895, срок на действие: 21.12.2030;

- Словна търговска марка „МИТАК”, номер на заявка: **, регистров номер: 00158672, срок на действие: 16.04.2030;

- Словна търговска марка „МIТАК”, номер на заявка: ***, регистров номер: 0158671N, срок на действие: 16.04.2030;

Заявява, че същите обаче не са отразени или остойностени в годишния финансов отчет за 2021 г. или за 2022 г. в раздела за търговски марки, т.е. декларираната им стойност е нула лева.

Посочва, че основният иск е по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Сочи, че договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане.

Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне“, а не „да даде“ нещо. При предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е дал заемните средства, като посочва съдебна практика.

Счита иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан, тъй като сключването на договорите за заем и предаването на сумата се установява от:

1. Договор за заем от 24.08.2018 г. за 50 000 лв., сключен между ищеца „*** и ответника „***, със срок за връщане „в срок от 4 (четири) месеца“.

3

1.1. Платежно за 50 000 лв. с Референтен № ***, с описание на превода:

„Съгл. Договор за заем от 24.04.2018“;

1.2. Анекс от 09.12.2019 г. към Договора за заем от 24.04.2018 г., като срокът за връщане на сумата е удължен до 10.05.2022 г.

2. Договор за заем от 09.12.2019 г. за 100 000 лв. сключен между ищеца „*** и ответника „***, със срок за връщане на сумата до 29.02.2020 г.

2.1. Платежно за 100 000 лв. с Референтен №***, с описание на превода:

„ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ“.

Счита за безспорен и неоспорим факта на сключване на двата Договора за заем, както и предаването на сумите, както и настъпване на падежа и изискуемостта на вземането на кредитора-ищец. В случай, че поради някаква причина се приеме, че падежът не е настъпил, то моли да се приеме, че с настоящата искова молба отправя покана до „*** за изпълнение по см. на чл.

84, ал. 2 ЗЗД да изпълни задължението си в 14-дневен срок, а именно заплащането на сумата в размер на 150 000 лв.

За пълнота отбелязва, че при сключен договор за паричен заем предаването на паричната сума на управителя, който е и едноличен собственик на дружеството към онзи момент, представлява предаване на сумата на дружеството по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а дали сумата е постъпила в касата на дружеството не е от значение за възникване на задължението. Посочва съдебна практика.

Посочва, че в двата договора за заем е уговорено, че при забава на ЗАЕМАТЕЛЯ при връщане на заема той дължи неустойка в размер на 0.005% върху стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден. - чл. 10 от договорите.

Сочи, че нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя заради естеството на паричното задължение - чл. 81, ал. 2 ЗЗД, по отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника. Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Следователно, обезщетението по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ако надхвърля договорната неустойка, би представлявало по-голяма вреда за кредитора по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Правото на обезщетение по чл.86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва. Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и 4 обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер. Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява на режима на чл. 92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за ограничена до размера на неустойката. Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи и при наличие на клауза за неустойка в договора между страните, ако претенцията за неустойка не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. Посочва съдебна практика.

Посочва, че в настоящия случай договорната неустойка, както и главницата, не са заплатени от заемополучателя - ответник, поради което заемателят - ищец има правото по избор да претендира законна лихва от настъпване на падежите за връщане на сумите по двата договора за заем, като не предяви претенция за неустойка.

Заявява, че претендира законна лихва върху главницата от 50 000 лв. по Договор за заем от 24.08.2018 г. и Анекс от 09.12.2019 г. към Договора за заем от 24.04.2018 г. в размер на 11 421.95 лв. от 11.05.2022 г. до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и законната лихва върху главницата от 100 000 лв. по Договор за заем от 09.12.2019 г. в размер на 24 788.49 лв. от 02.03.2022 г. до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, като в случай, че съдът уважи основния иск по чл. 240 от ЗЗД, прави искане съдът да уважи и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД.

Счита, че основният иск по чл.240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86. ал. 1 от ЗЗД е основателен.

Относно първи евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, заявява, че в условията на евентуалност, ако съдът не счете предявения първи основен иск и акцесорния иск за основателни, моли да разгледа първия евентуален иск - по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на главница в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.