Решение № 309 от 26.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Плевен, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря Жени Н. Стойчева като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500430 по описа за 2021 година Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260010 от 09.04.2021 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по гр.д. № 172/2020 г., съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Община Червен бряг, че „***“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК ***, е собственик на недвижим имот, представляващ търговски обект 3 – магазин 3, с площ от 105 кв.м., находящ се в партера на четириетажна сграда във вх.А и вх.Б на ул. „***“ № 68 в гр.

Койнаре, общ.Червен бряг, обл.Плевен, с граници на имота: север – УПИ I, кв.70, юг – самостоятелен търговски обект 2, запад – улица, изток – паркингзадблоково пространство.

Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение на районния съд, подадена от Община Червен бряг, представлявана от кмета д-р Ц.К., чрез пълномощника юрк. П.И.. С жалбата се поддържа довод, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е необосновано, 1 постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Изложени са съображения, че в издадения акт за преобразуване на държавна фирма „***“ в търговско дружество не е посочено имуществото, което се предоставя на новото юридическо лице. Съща така на вещото лице не са били представени извлечения от инвентарни описи на ДМА на „***“ АД, за да може то да посочи еднозначно датата на заприходяване на обекта. Твърди се още, че по делото не са събрани доказателства, установяващи правото на собственост на ищеца върху процесния имот, за който има издаден акт за частна общинска особственост, а самото актуване е извършено въз основа заповед на областния управител на Област Плевен. Въззивният жалбоподател претендира отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Ответникът по въззивната жалба „***“ АД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Ц.Б., изразява становище за нейната неоснователност и моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение чрез пълномощника юрк. Н.Н.. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

От данните по делото е видно, че производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от „***“ АД /в несъстоятелност/ срещу Община Червен бряг, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че търговското дружество-ищец е собственик на недвижим имот – самостоятелен търговски обект 3 /магазин/, с застроена площ от 105 кв.м., находящ се в партера на четириетажна сграда във вх.А и вх.Б, със административен адрес: гр.Койнаре, общ. Ч.бряг, обл.Плевен, ул. „***“ № 68, с описани съседи на имота. Ищецът основава претендираното субективно право на фактически твърдения, че по силата на съставен акт за държавна собственост през 1989 г. процесният обект е преминал в оперативно управление на МК „9-ти май – Червен бряг – ММЗ ***“, чийто 2 правоприемник се явява „***“ АД, като с преобразуването на държавна фирма „***“ в търговско дружество имуществото, включително и процесният имот, е станало частна собственост на самото дружество, в чийто капитал същото е включено. Имотът се владее необезпокоявано и понастоящем от дружеството, като същият е отдаден под наем. Ищецът счита, че правото му на собственост е оспорено от Община Червен бряг, тъй като за процесния имот общината е издала акт за частна общинска собственост, с оглед на което за него е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск за собственост.

Ответникът Община Червен бряг оспорва основателността на предявения иск. Навежда правоизключващо възражение, че процесният имот е собственост на общината по силата на издадения през 2019 г. акт за частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС и въз основа заповед на областния управител на Област Плевен, с отразени в същата констатации, че имотът не е част от ДМА на „***“ АД.

От събраните по делото писмени доказателства е видно, че в полза на държавната организация МК „9-ти май“ – Ч.бряг е бил предоставен за оперативно управление недвижим имот, находящ се в гр. Койнаре, с административен адрес: ул. „***“ № 68, представляващ жилищен блок, построен върху държавно дворно място, с 18 бр. жилища, 18 бр. мазета и 1 бр. магазин на партера, с площ на магазина от 494.85 кв.м. За същия имот е съставен акт за държавна собственост № 1193/01.11.1989 г. Видно е също така, че с решение на Министерски съвет № 83/02.06.1989 г. е образувана фирма с държавно имущество с наименование „***“ и със седалище гр. Червен бряг, като на фирмата се предоставя уставен фонд – държавно имущество в размер на 165 297 хил.лв., което тя получава като правоприемник на прекратената организация по т.2 от баланса към 30.06.1989 г. Съгласно решението на МС, прекратената организация е Комбинат „Девети май“ – Червен бряг, като фирмата „***“ поема активите и пасивите на прекратената организация към 30.06.1989 г., както и други права и задължения. Държавната фирма „***“ е вписана в съответния регистър на Плевенски окръжен съд с решение от 23.06.1989 г. по ф.д. № 240/1989 г. по описа на същия съд.

3

Със заповед на председателя на ОбНС – гр. Червен бряг от 02.03.1990 г., издадена на основание чл. 101 от НДИ и въз основа дадено съгласие от ДФ „***“ – Червен бряг, на РПК гр. Койнаре е отстъпено възмездно право на ползване върху магазинно помещение от 494.85 кв.м. в гр. Койнаре, с административен адрес: ул. „***“ № 68, който обект е актуван с акт за ДС № 1193/01.11.1989 г. като държавна собственост, като посочената в заповедта сума да се внесе по сметката на ДФ „***“ – Червен бряг.

С разпореждане № 20/20.09.1991 г. на Министерски съвет на РБ фирмата с държавно имущество „***“ – гр. Червен бряг се преобразува от 16.09.1991 г. в еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „***“, което дружество поема активите и пасивите и другите права и задължения на фирма „***“, съгласно разделителен протокол.

По делото е приложено писмо от кмета на Община Червен бряг до синдика на „***“ АД /в несъстоятелност/, изпратено в отговор на заявление с вх.рег.№ 42-00-551/21.09.2016 г., в което е посочено, че е прекратена процедурата по съставяне на акт за частна общинска собственост на имотите, посочени в цитираните актове за държавна собственост, в т.ч. акт № 1193/01.11.1989 г., както и че в процеса на проверката е било установено, че част от жилищния блок не е отразен по ПРЗ на гр. Койнаре, във връзка с което е необходимо „***“ АД /в несъстоятелност/, като собственик на имота, да проведе процедура съгласно изискванията на ЗУТ за нанасянето му в плана.

С исковата молба е представен акт № 2428/15.08.2019 г. за частна общинска собственост, издаден от Община Червен бряг на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и заповед № РД-14-13/18.03.2019 г. на областен управител на Област Плевен, за самостоятелен търговски обект 3 със застроена площ 105.00 кв.м., находящ се в гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл.Плевен, ул.

„***“ №68, в приземен етаж на масивна жилищна сграда, за който имот е бил съставен по-рано АДС № 1193/01.11.1989 г.

По делото е приложена цялата преписка по издаването на акт за частна общинска собственост за процесния имот. От съдържанието на съдържащата се в същата заповед на областния управител, цитирана в самия акт за частна общинска собственост, се установява, че със заповедта е наредено да се 4 отпише от актовите книги за държавна собственост недвижим имот, находящ се в гр. Койнаре, представляващ магазин на партера на жилищен блок в УПИ II, кв.70 по плана на града, с площ от 494.85 кв.м., актуван с АДС № 1193/01.11.1989 г., съставляващ три самостоятелни обекта в сграда, съответно с площ от 104 кв.м., с площ от 241 кв.м. и с площ от 105 кв.м., с посочени номера на обектите по изготвена схема-проект за попълване на кадастралния план.

От приетите в първоинстанционното производство заключения на вещото лице Галина Коларова по допуснатата съдебно-икономическа експертиза става ясно, че към момента на преобразуването на ДФ „***“ процесният имот е съществувал, както и че описаният в АДС № 1193/01.11.1989 г. магазин се състои към момента от три самостоятелни търговски обекта, които са част от активите на масата на несъстоятелността на ищцовото дружество /заключението на л.86/. Също така, от заключението на л.89 се установява, че самостоятелният търговски обект с площ от 105 кв.м., за който е издаден акт за частна общинска собственост № 2428/15.08.2019 г., представлява част от актувания с АДС № 1193/01.11.1989 г. магазин с площ от 494.85 кв.м. Вещото лице е представило и допълнение към първоначалното заключение /л.88/ за това, че инвеститор на процесния имот, представляващ обособена част от целия магазин на партерен етаж в жилищна сграда в гр. Койнаре, ул. „***“ № 68, е МК „Девети май“ – Червен бряг, респективно имотът е включен в ДМА на „***“ АД /в несъстоятелност/.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, въз основа на които се установява, че процесният имот е отдаден под наем от ищцовото дружество още през 2015-2016 г. и ползването на имота от наемателя не е било смущавано от страна на Община Червен бряг.

Въз основа на гореизложените фактически констатации, основани на доказателствения материал по делото, въззивният съд направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, на която разпоредба ищецът-въззиваем основава претендираното от него субективно материално право върху процесния недвижим имот, при преобразуваните 5 държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Следователно с посочената разпоредба преобразуването на държавни и общински предприятия е установено като деривативен способ за придобиване правото на собственост.

Следва да бъде посочено, че въпросът за трансформиране на правото на стопанисване и оперативно управление в право на собственост върху имуществото, предоставено от държавата на държавните предприятия, е уреден за първи път с ПМС № 201/25.10.1993 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от цитираното ПМС при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. Тези разпоредби са възпроизведени в текста на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./.

С т.2Г от ТР № 4/14.03.2016 г. на ВКС, по тълк.д.№4/2014 г., ОСГК, е прието, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество, като при наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговска дружество.