Решение № 2176 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2176 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100512349 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20056118/02.09.2022г., постановено по гр.д. №25697/2020г. по описа на СРС, 87 състав, са отхвърлени предявените от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, рег. №*******, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон България, ЕИК *******, срещу И. Г. К. искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че И. Г. К. дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, рег. №*******, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон България, следните суми:

1588,59 лева, представляваща дължима главница по договор за револвиращ потребителски кредит, за който е издадена кредитна карта, активирана на 05.04.2016г., ведно със законна лихва от 21.11.2019г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 600,55 лева за периода от 01.03.2018г. до 09.05.2019г., както и обезщетение за забава в размер на 82,41 лева за периода от 09.05.2019г. до 11.11.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№66916/2019г. по описа на СРС, 87 състав, като неоснователни. С решението са отхвърлени и предявените при условията на евентуалност осъдителни 1 искове за присъждане на същите вземания.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, рег.

№*******, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон България, ЕИК *******, чрез пълномощника юрисконсулт П.П., срещу решението в цялост, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно. В жалбата се поддържа, че от приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че с процесната кредитна карта са извършвани транзакции, като вещото лице е посочило и размера на задълженията по кредитната карта. По делото била представена товарителница, от която било видно, че на 29.03.2016г. лично на ответника е доставена пратка с кредитната карта, която била активирана няколко дни след нейното получаване. Поради това съдът необосновано приел, че кредитната карта не е получена от получателя. Косвено фактът на получаване на картата се установявал и от заключението на експертизата, от което било видно, че картата е активирана и от нея са усвоени процесните суми. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна И. Г. К., с който жалбата се оспорва изцяло и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че не били събрани по делото доказателства, че ответникът е усвоил кредита в претендирания размер.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземания по сключен между страните договор за потребителски кредит, по който е издадена кредитна карта, активирана на 05.04.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №66916/2019г. по описа на СРС, 87 състав, както следва: 1588,59 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2019г. до изплащане на вземането, и 600,55 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018г. до 09.05.2019г., и 82,41 лева – мораторна лихва за периода от 09.05.2019г. до 11.11.2019г., както и при условията на евентуалност осъдителни искове за присъждане на същите суми.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.02.2015г. между ищцовото дружество като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11171258, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1100 лева. В т.12 от така сключения договор е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, която се издава и доставя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит.

С приложение към договора страните са уговорили, че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500 лева.

Посочен е ГПР е в размер на 44, 90 лева, а ГЛП 35 %. Уговорено е, че издадената кредитна карта Мастъркард CARD-12171171 е електронен платежен документ и представлява пластмасова карта, върху която е записана електронна информация и чрез нея се извършва идентификация на кредитополучателя и се осигурява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. В т. 6 от Приложението към договора е уговорено, че преди началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира, съгласно приложената процедура по активация. В т. 13 3 е предвидено, че месечни погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението , най-малко в минимален размер , съгласно тарифата, част от договора.

Видно от представената товарителница на „МиБМ Е.“ ООД, на 22.03.2016г. на И. К. лично е връчена пратка, а като съдържание на пратката е отбелязано документи с посочен №91903161217117/1634969, като в този номер се съдържа номерът на издадената на ответника кредитна карта. От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че картата е активирана на 05.04.2016г., като след тази дата са извършвани транзакции с картата – плащания на ПОС устройства и теглене в брой от банкомати АТМ, както и погасяване на задължения. Вещото лице посочва, че размерът на начислената главница по кредитната карта е в размер на 1999,94 лева, а погашенията са в размер на 1242,82 лева.

Въззивната инстанция намира въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства за основателни оплакванията на въззивника за неправилност на фактическите и правни изводи на първоинстационния съд относно факта на предаване на кредитната карта.

Получаването на картата от страна на ответника се установява от представената товарителница, в която е инкорпориран номерът на картата, а така също и от осчетоводяванията на кредитора на извършени транзакции и погасяване на дължими суми се установява ползването на кредита. Освен това ответникът не е оспорил получаване на кредитната карта с представената по делото товарителница, включително и положения от него подпис върху нея, удостоверяващ изпратените от ищеца документи. Ето защо и при липса на своевременно направени оспорвания от ответника и съответно липсата на заявени фактически твърдения за получени други документи от същия по договорно правоотношение с ищеца, се налага изводът, че ищецът е доказал предаване на кредитната карта на ответника.

В случая съдът намира, че следва да бъде извършена служебна проверка за нищожност на клаузи от сключения между страните договор, с оглед становището, възприето в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

4

Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В този смисъл, следва да се приеме, че въззивният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл.146, ал. 1 ЗЗП.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.20 от ЗПК. Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита - брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им. Съгласно чл.11, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Така поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на методиката за определянето му.

Процесният договор, обаче, не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента 5 на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. В случая в договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер - 44,90 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето предвид при формирането му. Според чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед на това и разпоредбата на чл.22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен. В разпоредбата на чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът бъде обявен за недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита. Във връзка с прилагане на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в рамките на производство разглеждане на иск, основан на неизпълнение на договорно задължение, въззивният съд съобразява практиката на ВКС, обективирана в практиката на ВКС (в този смисъл решение №50174/26.10.2022г. по гр.д. №3855/2021г. на ВКС, IV г. о, решение №60186/28.11.2022г. по т.д. №1023/2020г. на ВКС, I т. о., решение №50056/29.05.2023г. по т.д. №2024/2022г . на ВКС, І т. о. , решение №50086/21.12.2013г. по т.д. №1027/2022г. на ВКС, I т. о. Поради изложеното и въз основа на кредитираното заключение на СТЕ, от което се установява, че усвоената главница по договора е в размер на 1999,94 лева, а погашенията по договора са в размер на 1242,82 лева, остава дължима усвоена главница по договора в размер на 757,12 лева, без включени в нея такси и разноски по кредита. Предявеният иск се явява основателен до този размер, поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено, а в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск за главница в размер на 757,12 лева следва да бъде обезсилено, доколкото не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му.