Решение № 1009 от 10.07.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1009/10.7.2020г.2020г.

Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На двадесет и трети юни Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2186 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Е.А.“ ООД, ЕИК *********, с адрес ***, представлявано от управителя Л.Н.Н., против Наказателно постановление № В 0047187/30.03.2020г. издадено от Х.М.М.

- директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при

КЗП, със седалище ***, упълномощен съгласно Заповед №165/18.03.2020г, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл.197 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.5, ал.2 вр. чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗП.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че изискването на закона е да бъдат посочени основни характеристики, а не всички технически детайли по колата. Сочи се, че автомобилите има различни видове резервни колела, съобразени с техните характеристики. При по-малки автомобили, като на г-н Т., основно с цел запазване на вътрешното пространство се прилагали непълноразмерни или аварийни колела, тъй като те се управляват по стандартен асфалтов път и подобен тип колело е достатъчно да изпълни предназначението си - автомобилът да стигне до сервиз, който да ремонтира основното колело. При автомобили, предпочитани за „офроуд" по-презумпция се поставят пълноразмерни колела (монтирани често на задните им капаци), защото без такова излизането от места в природата, намиращи се извън пътната мрежа би било невъзможно. В заключение се изтъкват аргументи за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява.

Представителят на органа издал

НП, оспорва жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правило и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2019г., служители на КЗП-Варна, сред които и св. М.А., извършили проверка в обект -сервиз Шкода център, находящ се в Варна, бул. „Трети март" № 7, стопанисван от „Е.А." ООД.Проверката била извършена във връзка с потребителска жалба подадена в КЗП- РД- Варна с вх. №В-03-1836/25.09.2019г. Съгласно съдържанието на жалбата потребителят Т.Т. на 17.07.2019г. е закупил от „Е.А."

ООД лек автомобил Шкода Скала Стай 1,0 TSI/85 kw/ с шаси: №TMBER7NW2K3014601. Според офертата и договора за покупко- продажба колата е трябвало да бъде оборудвана с резервно колело и инструменти за смяната му. В ръководството на потребителя, което било предоставено на г- н Т. било записано, че „пълноценното резервно колело е идентично с монтираните на автомобила".

Тази информация била поместена на стр. 102, а на стр. 100 от същото ръководство е записано, че „на един мост трябва да се поставят само еднакви по размер и профил гуми". Жалбоподателят твърдял, че закупеният от него автомобил е оборудван с гуми Mishelin 205/55/16 с алуминиеви джанти, а резервното колело, което било поставено на автомобила е марка „Goodyear" 195/60/16 на стоманена джанта.

При проверката търговецът бил запознат със съдържанието на жалбата и претенциите на потребителя. На 17.10.2019г. с ППД №0120557 той предоставил писмено становище. В него търговецът посочил, че в оборудването на Шкода Скала било изрично записано, че същият разполага с резервно колело и интрументи за подмяната му. Никъде не бил описан вида на резервното колело, марката, модела и т. н., още по- малко било фиксирано то като пълноценно. Търговецът посочил, че в оборудването на автомобила на г- н Т. имало поставено непълноценно резервно колело, тъй като в предоставената документация при сключване на договора за продажба не бил описан вида на колелото, марката, модела и т. н

С оглед на гореизложеното св.А. приела, че търговецът

„Е.А.“ ООД, ЕИК ********* не е изпълнил административното си задължение по чл. 5, ал. 2 от ЗЗП, във връзка с чл. 4, ал. 1 т. 1 от ЗЗП, която вменява задължение на търговеца да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма, като посочи основните й характеристики, естеството на стоката, комплектовка и др., като информацията трябва да е вярна и пълна. Приела също, че нарушението е извършено на 17.07.2019г. в гр. Варна.

На 10.12.2019г, св. А. съставила АУАН срещу въззивното дружество. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, бил му предявен и връчен , като последният го подписал без възражение.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното пред настоящата инстанция НП.

Съдът кредитира показанията и на св.М.А., тъй като същите са последователни и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

Съдът кредитира и показанията на потребителя- св.Т.Т., като кореспондиращи с установената по делото обстановка. От тези показания съдът не кредитира единствено частта, в която сочи, че е закупил автомобила на 18.07.2019г., тъй като след предявяване на наличния по делото договор за продажба , свидетелят потвърждава, че именно договорът от 17.07.2019г. е този който е сключил.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на св.М.А. и св.Т.Т., дадени в с.з. , както и от писмените материали по преписката-АУАН, КП, жалба до КЗП, копие на стандартно оборудване на л.а., договор, фотоснимки, становище, писма, обратни разписки, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства.

След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното в НП нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно, тъй като е оправомощено със заповед №№165/18.03.2020г.АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. Те съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.И в двата акта е посочено, че нарушението е извършено в гр.Варна, като за съда не остава никакво съмнение, че това е мястото на нарушението и че именно с оглед така посоченото място сезираният съд е компетентен да разгледа спора.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено тъй като не рефлектира пряко на правото на защита на наказания правен субект.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.

28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

По отношение на отразеното в жалбата, че АНО не е бил обсъдил възраженията на възз. дружество, съдът намира, че както правилно отразено в жалбата, наказващия орган има задължение да прецени възраженията, но и да ги обсъжда писмено или да сочи мотиви, защо не ги възприема.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Търговецът е наказан за допуснато нарушение на чл.5, ал.2 вр. чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.

4, ал. 1, т. 1 от ЗЗП задължава търговеца преди потребителя да бъде обвързан с договор или от предложение за сключване на договор, различно от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, да му предостави по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и естеството на стоките или услугите, включително информация за състава, опаковката, както и инструкция за използване, комплектовка и поддръжка. Нормата на чл.

5, ал. 2 от ЗЗП пък задължава търговеца тази информация да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема. Според дефиницията на § 13 т.2 ДР ЗЗП :

"Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

От всички събрани по делото доказателства, а именно жалбата на потребителя, подписания от него договор, копията от офертите за оборудването на автомобила, копие от ръководство, от показанията на св. А. и св.Т. и др., се установява, че възз. дружество има качеството на търговец по смисъла на на §

13 т.2 ДР ЗЗП и като тъкова следва да се съобразява и прилага правилата на ЗЗП. Видно от доказателствата по делото от страна на „Е.А.“ ООД, ЕИК ********* не е била предоставена вярна и пълна информация за основните характеристики на предлагания за продажба автомобил, и по-конкретно за комплектовката на автомобила касателно резервното колело. Действително както е посочено в жалбата, от страна на възз. дружество е представена оферта, според която автомобилът е следвало да бъде оборудван с резервно колело и инструменти за смяната му, без да се сочат характеристиките на колелото- вид, марка, модел. От друга страна видно от предоставеното на потребителя ръководство на потребителя, автомобилите „Шкода“ са оборудвани с три различни вида резервни колела: пълноценно резервно колело, което следва да бъде идентично с монтираните на автомобила гуми; непълноценно резервно колело- снабдено с предупредителна табелка на джантата, предназначено за стигане до най-близкия специализиран сервиз; аварийно резервно колело- снабдено с предупредителна табелка на джантата, значително по-тясно от фабрично монтираните колела, предназначено за стигане до най-близкия специализиран сервиз. Видно от доказателствата по делото /фотоснимки представени от потребителя и търговеца/, автомобилът на св.Т. е бил оборудван непълноценно резервно колело-снабдено с предупредителна табелка на джантата, предназначено за стигане до най-близкия специализиран сервиз, което резервно колело е с различна марка от монтираните на автомобила гуми. Горното е посочено изрично и от търговеца в неговото становище. След като за автомобилите от тази марка са предвидени три вида резервни колела, описани подробно в ръководството за потребителя, възз. е следвало да представи пълна и вярна информация именно за вида на резервното колело, с което е предлаган за продажба конкретният автомобил, а не да го индивидуализира единствено чрез родовото понятие резервно колело. За съставомерността на деянието няма никакво значение, че Наредба 1-45 указва, какви са задължителните окомплектовки на моторните превозни средства/ обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлоотразителна жилетка и резервно колело (гума с джанта) или система за самостоятелно възстановяване на спукана гума/, тъй като търговецът не е санкциониран за това, че не е комплектовал автомобила със задължителната окомплектовка, а за това, че не е представил вярна и пълна информация за комплектовката на конкретно предлагания автомобил. Обстоятелството, че потребителят можел да се снабди по друг начин с информацията, как е оборудван автомобила също е ирелевантно в случая, тъй като разпоредбите на ЗЗП възлагат именно на търговеца задължението информацията, предназначена за потребителите да е вярна и пълна. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че от страна на „Е.А.“ ООД, ЕИК ********* е извършено нарушение на чл.