Определение № 6480 от 04.05.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6480 гр. Варна, 04.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова като разгледа докладваното от Румяна Христова Частно гражданско дело № 20263110103071 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.390 и сл. от ГПК.

Подадена е молба от „*******, със седалище и адрес на управление:гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” 81, ет. 8, представлявано от ********** действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М. А. С. с ЕГН **********, тел: +******, с адрес на електронна поща: ******* с адрес за призоваване и кореспонденция: ******** срещу С. Н.

Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, 1612, ж.к. „Хиподрума“, бл. 128, вх. Б, ап. 40.

Молителят претендира на основание чл. 389 и сл. от ГПК, в полза на ******* съдът да допусне обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени срещу С. Н. Ц., както следва:

ГЛАВЕН ИСК: за заплащане на възнаграждение за предоставени и приети консултантски услуги в размер на 7 128 евро с ДДС, на основание т. 4.4 от сключено между страните Споразумение от 03.02.2026г.;

7

ЕВЕНТУАЛЕН ИСК: за заплащане на обезщетение за неизпълнение в размер на 128 евро с ДДС, на основание т. 4.5 от същото Споразумение.

Впоследствие в молбата за допускане на обезпечение моли съда на основание чл. 390, чл. 391 и чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК, да постанови определение, с което:ДА ДОПУСНЕ обезпечение на бъдещите искове на „***** срещу С. Н. Ц., ЕГН **********, за сумата от 7 128 (седем хиляди сто двадесет и осем) евро, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху вземанията на С. Н. Ц. по негови банкови сметки, открити в следните търговски банки: „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и „Централна Кооперативна Банка“ АД, до общия размер на обезпечаваното вземане.

1

Молителят аргументира правен интерес навеждайки следните фактически твърдения:

На 03.02.2026 г. между молителя „***** („Посредник“) и ответника С. Н. Ц.

(„Клиент“) е сключено „Споразумение за предоставени консултантски услуги и посредничество за продажба на недвижим имот“ (наричано по-долу „Споразумението“).

В преамбюла на Споразумението (т. II, III и IV) е обективирано, че преди сключването му, по изрично искане на Клиента, Посредникът е извършил редица самостоятелни консултантски услуги, включващи: пазарен анализ на имота, пълна и изчерпателна консултация относно необходимите документи, пазарни цени, условия и срокове за продажба, както и консултация за определяне на оптимална офертна цена от 198 000 евро.

С подписването на Споразумението, в т. V от него, Клиентът изрично е декларирал, че е ползвал и приел тези консултантски услуги без каквито и да било забележки и че не е заплащал никаква сума за тях. Тази клауза представлява недвусмислено признание за точното изпълнение и приемането на тези услуги.

В изпълнение на задълженията си за посредничество, на 13.03.2026 г. „***** намира кандидат-купувач - ********* която в уверение на сериозните си намерения да закупи имота при договорените параметри, сключва Договор за гаранция и заплаща гаранционен депозит (стоп-капаро) в размер на 3 000 евро. За този факт ответникът г-н Ц. е незабавно и надлежно уведомен на същата дата (13.03.2026 г.) чрез съобщение по Viber, в съответствие с уговорения в т. 6.1 от Споразумението ред за комуникация.

Въпреки изпълнението от страна на Посредника и намерението на осигурения купувач да сключи сделка, само четири дни по-късно – на 17.03.2026г., ответникът г-н Ц. е продал същия имот на трето лице - „******** Продажбата е обективирана в нотариален акт № ********, вписан в Служба по вписванията - гр. София.

С това си действие ответникът виновно е нарушил задължението си по т. 3.2 от Споразумението да съдейства за сключването на организираната от Посредника сделка и да се въздържа от действия, които възпрепятстват осъществяването и. Съгласно същата клауза, подобно нарушение се приравнява на пълно неизпълнение на Споразумението.

Поради констатираното пълно неизпълнение, за ответника възникна задължение да заплати стойността на предоставените и приети консултантски услуги, съгласно т. 4.4 от Споразумението.

На 23.03.2026 г. до г-н Ц. е изпратена официална покана за доброволно плащане на дължимата сума в размер на 7 128 евро с ДДС.

До настоящия момент плащане не е постъпило.

Относно главния иск за възнаграждение по т. 4.4 от Споразумението:

Вземането на молителя е ликвидно и изискуемо. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за страните. В конкретния случай Споразумението ясно разграничава 2 консултантските услуги от посредническите. В т. V от преамбюла ответникът недвусмислено е признал, че е получил и приел без забележки консултантските услуги по т.

II-IV. Това представлява валидно приемане на изпълнението по смисъла на ЗЗД.

Клауза 4.4 от Споразумението предвижда, че именно при пълно неизпълнение по т.

3.2 (какъвто е настоящият случай), Клиентът дължи заплащане на стойността на тези вече приети консултантски услуги. Следователно, задължението за плащане не е обвързано с крайния успех на посредническата дейност, а има самостоятелен характер и се активира при виновно неизпълнение от страна на Клиента.Представените доказателства Споразумението, съдържащо декларацията за приемане на услугите, и СПРАВКА ****** г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за всички служби по вписвания, за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 20.03.2026 г. за С. Н.

Ц., ЕГН: **********, доказват неизпълнението - по безспорен начин установяват вероятната основателност на главния иск.

Относно евентуалния иск за обезщетение по т. 4.5 от Споразумението:

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не се дължи възнаграждение по т.

4.4, то искът за обезщетение по т. 4.5 е също вероятно основателен. Предпоставките за неговата изискуемост са налице: налице е неизпълнение по т. 4.4 и е бил платен гаранционен депозит от осигурен от Посредника купувач, което се доказва от представения Договор за гаранция от 13.03.2026 г. Тази клауза представлява уговорена от страните форма на обезщетение за вреди от неизпълнението по смисъла на чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД.

По отношение на обезпечителната нужда.

Налице е реална и непосредствена опасност без исканото обезпечение осъществяването на правата по бъдещото съдебно решение да бъде невъзможно или значително затруднено. Поведението на ответника г-н Ц. демонстрира недобросъвестност и намерение да осуети удовлетворяването на кредитора си. Продажбата на имота, генерирал паричен ресурс, само четири дни след като е бил уведомен за намерен купувач с платен депозит, сочи на висок риск той да се разпореди с получените средства, да ги прехвърли по сметки на трети лица или да ги укрие по друг начин. Това негово поведение пряко застрашава възможността на молителя да събере вземането си при евентуално успешно провеждане на исковото производство.

Законът и съдебната практика са последователни по отношение на това, че ищецът в производството по обезпечение на бъдещ иск, може да иска такова, в случай, че ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.

Счита, че от представените писмени доказателства се установява и другата предпоставка за допускане на обезпечението на бъдещия иск, а именно - вероятната му основателност, по посочените в обстоятелствената част аргументи.

Съдът, като взе предвид твърденията на молителя, съобрази представените към молбата писмени доказателства и приложимия закон, намира за установено от 3 фактическа и правна страна следното :

Предявеното пред ВРС искане намира своето правно основание в чл.390 във вр. с чл.397, ал.1, т.2 от ГПК.

Предпоставки за допускане обезпечение на бъдещ иск са допустимостта на последния, неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка с тази нужда. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.

В разглеждания случай, съдът намира, че претендираните за обезпечаване бъдещи искове са нередовни и като такива се явява недопустимо да бъдат обезпечавани.

В обстоятелствената част на молбата, ищецът по бъдещите искове формално излага конкретната фактическа обстановка, цитирайки клаузите от споразумението на които се позовава, без да извежда правен интерес от предявяване на точно определени искове, с формулиран ясен петитум, съобразно конкретно изведен правен интерес.

Липсва яснота и относно начина по който е формиран размера на претенциите. В обстоятелствената част се навеждат твърдения , че размерът е определен по правилата, които са уговорени в т.4.4 от споразумението. Съгласно тези правила възнаграждението се определя в размер на 3% без включен ДДС от офертната цена, посочена в т.VI по-горе 198 000евро, т.е. възлиза в размер от 5 940лева. Бъдещият ищец претендира 7 128 евро с ДДС, като не става ясно защо претендира сумата с ДДС, като се позовава на уговорка, съгласно която е без ДДС.

Молителят няма правен интерес и от заявения при условията на евентуалност облигационен иск. Съгласно т.4.5 от споразумението – в случаите по т.4. 4, когато за имота е платен гаранционен депозит/стоп-капаро/ от осигурен от ****** купувач, дружеството има право и на обезщетение в размер на възнаграждението по същата точка. Т.е. отговорността по т.4.5 е уговорена в условията на кумулативната наличност на хипотезата по чл.4.4 от споразумението. Предвид на това ищецът няма правен интерес от заявения евентуален иск, както при уважен главен иск, така и при отхвърлен такъв. Освен това ищецът би имал правен интерес от евентуалния иск само при отхвърляне на главния иск. В настоящия случай обаче, предпоставка аргументираща правен интерес от евентуалния иск е наличието на предпоставките за уважен , а не отхвърлен главен иск.

Гореизложените пропуски, представляват нередовности на претендираните за обезпечаване искове, които с оглед естеството на настоящото производство, не е допустимо да бъдат отстранявани, а обосноват неоснователност на искането за обезпечаване. Тъй като исковете са нередовни, то и няма възможност да бъде преценена нуждата им от обезпечаване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТХВЪРЛЯ молбата на „*******, със седалище и адрес на управление:гр. Варна, бул.„Владислав Варненчик” 81, ет. 8, представлявано от ********** действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М. А. С. с ЕГН **********, тел: +******, с адрес на електронна поща: ******* с адрес за призоваване и кореспонденция: ******** срещу С. Н.

Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, 1612, ж.к. „Хиподрума“, бл. 128, вх. Б, ап. 40, за допускане обезпечение на бъдещи искове, за осъждане на ответника С. Н. Ц., ЕГН ********** да заплати на ищеца „*******, възнаграждение за предоставени и приети консултантски услуги в размер на 7 128 евро с ДДС, на основание т. 4.4 от сключено между страните Споразумение от 03.02.2026г., и в условията на евентуалност, обезщетение за неизпълнение в размер на 7128 евро с ДДС, на основание т. 4.5 от същото Споразумение,чрез налагане на ЗАПОР върху вземанията на С. Н. Ц. по негови банкови сметки, открити в следните търговски банки: „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и „Централна Кооперативна Банка“ АД, до размера на обезпечаваното вземане от 7 128 евро, на основание чл.390 във вр. с чл.397, ал.1, т.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването .

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5