Решение № 687 от 19.08.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Шумен, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Д.а като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630101363 по описа за 2025 година

Производство по чл.422, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „***“ ЕАД , ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.София срещу Р. В. С., ЕГН **********, адрес: гр.****, съдебен адрес: гр.***** , в която твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч. гр. д. №339/2025г.по описа на ШРС за 2025 г. Вземането на ищеца касаело неплатено задължение в размер на 5 069,20 лева - главница по неизпълнение на договорни задължения за електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, предоставени със системен партиден номер М6436071, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 501409360, за периода от 24.09.2022 г. до 23.04.2023 г., от които: 576,75 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 20523,44 лева – неплатени суми за устройства по Договор за продажба на изплащане, 1969,01 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната, 1 012,85 лева мораторна лихва върху сумата от 5 069,20 лева от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 17.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 069,20 лв., считано от 17.02.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.

В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения как се формира този размер на цялото задължение на длъжника. Съдът издал заповедта за изпълнение, но длъжникът подал възражение срещу нея. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането. Посочва, че е извършено частично плащане на дължимите суми, което е съобразил при подаване на исковата молба. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от 1 съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата 4869,20 лева - главница по неизпълнение на договорни задължения за електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, предоставени със системен партиден номер М6436071, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 501409360, за периода от 24.09.2022 г. до 23.04.2023 г., от които: 481,17 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 2 420,02 лева – неплатени суми за устройства по Договор за продажба на изплащане, 1969,01 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната, както и 1 012,85 лева мораторна лихва върху сумата от 5 069,20 лева от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 17.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 069,20 лв., считано от 17.02.2025 г., присъдени по издадената заповед за изпълнение. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Подадена е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие като е изложено становище по съществото на делото, в което твърдят, че считат исковете за изцяло доказани и основателни.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на претендираните неустойки. В хода на делото представя допълнително становище, в което заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от "***"ЕАД заявление, по реда на чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 184/18.02.2025г. по ч.гр.д.№399/2025г. по описа на РС Шумен, по силата на която е разпоредено Р. В. С., ЕГН **********, адрес: гр.****, съдебен адрес: гр.***** да заплати на дружеството:

5 069,20 лева - главница по неизпълнение на договорни задължения за електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, предоставени със системен партиден номер М6436071, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 501409360, за периода от 24.09.2022 г. до 23.04.2023 г., от които:

576,75 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги,

2523,44 лева – неплатени суми за устройства по Договор за продажба на изплащане,

1969,01 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната, както и

1 012,85 лева - мораторна лихва върху сумата от 5 069,20 лева от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 17.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 069,20 лв., считано от 17.02.2025 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 171,64 лева - разноски по делото, от които 121,64 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

2

В срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за вземането.

Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове - че в полза на дружеството съществува вземане за сочените суми по горепосочения договор.

Предвид факта, че исковата молба не е предявена за цялата присъдена сума от 576,75 лева - за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, както и за цялата сума от 2 523,44 лева- неплатени суми за устройства по договори за изплащане, с Определение №1591/02.06.2025г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение в частта над 4 869,20 лева до пълния присъден размер от 5 069,20 лева.

По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че между страните е възникнало облигационно отношение по силата на рамков договор № 501709360/02.12.2019 г. за предоставяне на комплексна мобилна телефонна услуга на мобилен № **********, комплексна мобилна телефонна услуга на мобилен № 0882651202, комплексна мобилна телефонна услуга на мобилен № 0892334644, комплексна мобилна телефонна услуга на мобилен № 0892917661, услуга мобилен интернет на мобилен № 0884318434, услуга мобилен интернет на мобилен № 0884368183, фиксирана услуга телевизия № 201002909267 и двойна пакетна услуга фиксиран интернет № 101002083082 + фиксирана телевизия № 201002083027.

Ищецът претендира сума от 481,17 лева – цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за период от 21.10.2022 г. до 20.02.2023 г. (период на изискуемост на задължението 24.09.2022 г. до 23.04.2023 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № 501709360, приложенията към него и Общите условия по партида № М6436071.

По силата на посочения рамков договор, ищецът като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, посочените услуги от собствената си мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.

Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 17 от ДРЗЕС, електронна съобщителна услуга е услуга, включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване. Ищецът е изпълнил задълженията вменени му от сключения с ответника договор и е предоставял договорените мобилни и фиксирани услуги, поради което има право да получи цената на услугата. По делото не са представени доказателства, което е в тежест на ответника, че е изпълнил насрещното задължение да плати стойността на услугите, ето защо претенцията в тази част се явява основателна.

Относно претенцията за сума в размер на 2420,02 лева, представляваща цената на вноските на изплащане за закупени устройства на изплащане за отчетния период от 21.08.2022 г. до 20.03.2023 г. (период на изискуемост на задължението 24.09.2022 г. до 23.04.2023 г.), начислена съгласно условията на договора за продажба на изплащане към рамковия договор № 501709360 по партида № М6436071. Ищецът твърди, че ответникът е закупил на изплащане следните устройства: A1 Earbuds S150 white 4894461897226, Апарат Apple iPhone 11 64GBBla+Adapt, Апарат ZTE Blade A3 2020 Grey+PB TTEC, Апарат Apple iPhone 13ProMax128 Gold+Ad и 3

Апарат Sam Gal S20 FE Lavender+HF TTEC.

Преценявайки обстоятелствената част на исковата молба и събраните доказателства- договори за продажба на изплащане, приемо-предавателни протоколи и гаранционни карти, съдът намира, че в случая се касае за сключени между страните договори за продажба на изплащане, по силата на които ищецът в качеството му на продавач бил длъжен да предостави на купувача посочените по-горе устройства, срещу цена, чието плащане е разсрочено на вноски. Съобразно посочените документи, устройствата на изплащане са предадени на ответника. Всички вноски по сключените между страните договори са с настъпил падеж, но липсват доказателства, че ответникът е изпълнил насрещното задължение да плати цената. Поради посоченото съдът намира, че претенцията за сума в размер на 2 420,02 лева е изцяло основателна.

Върху сумата от 576,75 лева- за предоставени електронни съобщителни услуги за периода 24.09.2022г. до 23.04.2023г. е дължимо и обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в размер на законната лихва от датата на падежа на всяко от вземанията до 16.02.2025г. – датата предхождаща датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, което е в размер на 118,45 лева.

Върху сумата от 2 523,44 лева- стойност на вноските на устройствата закупени на изплащане също е дължимо и обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в размер на законната лихва от датата на падежа на всяко от вземанията до 16.02.2025г. – датата предхождаща датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, което е в размер на 483,39 лева. Съдът определи горните обезщетения на основание чл. 162 от ГПК и с помощта на програма за изчисляване на законна лихва.

Единствено е необходимо да се уточни, че главниците, върху които е изчислена законната лихва е в размера присъден в заповедното производство.

В настоящото дело претендираните главници са в по-нисък размер, т.к. от ответника има извършени плащания след издаване на заповедта за изпълнение, ето защо мораторната лихва следва да се изчисли върху първоначалния размер на главниците.

Относно претенциите за неустойка в общ размер на 1967,01 лева, съдът приема следното:

Вземанията по настоящото дело се основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите , поради което по отношение на тези договори са приложими разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави. В кръга на извършената проверка съдът установи наличието на клаузи в процесните договори, които противоречат на ЗПК и/или са неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗПП. Това са клаузите и в двата договора, които предвиждат заплащането на неустойките.

Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира 4 точното изпълнение на поетите задължения. Ищецът претендира обща сума от 1 969,01 лева, представляваща сбор от неустойки, начислени на различни основания, а именно:

1.Неустойка за 3 стандартни месечни такси без ДДС – общ размер 641,09 лева, която се претендира поради прекратяване на договорите за доставка на услуги по вина или по инициатива на потребителя, в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, ако клиентът е физическо лице;