Решение № 5209 от 19.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5209 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. С.А като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110206986 по описа за 2022 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод молба вх. № 90403 от 05.05.2022г. по описа на СРС от Н. И.

Т. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ул.“Латинка“ № 5, чрез адв. Д. С. с адрес в гр.

София, ул.“Цар Шишман“ № 27А, ет. 2 с искане за възстановяване на срока за обжалване на Наказателно постановление N 161199/22.11.2007г. по описа на ОПП СДВР, с което на Н. И.

Т. с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДВП - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 185 от ЗДВП - глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.

Ведно с молбата е извършено и действието, за което се иска възстановяването на срок , а именно представена е и жалба срещу процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят , не редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. Рупова с пълномощно по делото.В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си иска отмяна на процесното наказателно постановление.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Н. И. Т. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление N 161199/22.11.2007г. по описа на ОПП СДВР, е подадена в законоустановения срок(възстановен от съда с протоколно определение от 21.09.2022г.) и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 17.10.2007г. Димитър Софрониев в присъствието на Радка Савова(двамата , служители на 01 РУ СДВР), съставил Акт за установяване на административно нарушение № 161199 и бл.№ 577177/17.10.2007г. срещу Н. Т. с ЕГН ********** за нарушения по чл. 137а, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.

Актът бил предявен на Н. Т., който го подписал без да изложи възражения.

Възражения не постъпили и в законоустановения 3 дневен срок.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 161199/22.11.2007г. по описа на ОПП СДВР, с което на Н. И. Т. с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДВП - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 185 от ЗДВП - глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на 2 проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството е настъпило обстоятелство , което обезсмисля анализа на релевантните факти.

Видно от АУАН и НП, нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя са извършени на 17.10.2007г.

С оглед липсата на правна уредба в ЗАНН на института на абсолютната погасителна давност към случая е относима разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Съобразно същата , независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в чл. 80 от НК.

Към вида на предвидените за процесните нарушения, наказания е относима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т 5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност с изтичането на три години.

От изложеното следва, че при извършено нарушение на 17.10.2007г. абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 , вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е настъпила на 17.04.2012г., съответно възможността за административнонаказателното преследване е погасена.

Изложеното обуславя единственото възможно действие от страна на съда, а именно: отмяна на процесното НП.

При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, като е формулирано искане в тази насока и са представени доказателства за сторени разноски.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 161199/22.11.2007г. по описа на ОПП СДВР, с което на Н. И. Т. с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДВП - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 185 от ЗДВП - глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.

ОСЪДЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Т. с ЕГН **********, сумата в размер на 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4