Решение № 162 от 08.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Велико Търново, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500091 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 17 от 17.01.2023г., постановено по гр.д. № 403/2022г., Окръжен съд-Велико Търново е осъдил на основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.45, чл.51 и чл.52 от ЗЗД ДЗИ-Общо застраховане ЕАД-гр.София да заплати на И. А. А. от с.Руховци, Община Елена, сумата от 25 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от транспортно произшествие на 04.08.2018г. на път ІІ-53 по посока от гр.Елена към с.Марян, заедно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху вземането, считано от 14.06.2021г. до окончателното му заплащане. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата част за разликата от уважените 25 000 лева до претендираните 50 000 лева, като неоснователен в тази му част.

Осъдил е ДЗИ-Общо застраховане ЕАД-гр.София да заплати по сметката на Великотърновския окръжен съд сумата от 1 000 лева, държавна такса върху уважената искова претенция. Осъдил е И. А. А. да заплати в полза на ДЗИОбщо застраховане ЕАД-гр.София сумата от 1 195 лева, направени разноски съобразно отхвърлената част от иска. Осъдил е на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата Застрахователното дружество да заплати на адвокат Д.

Т. Д. от Адвокатска колегия-Велико Търново сумата от 2 650 лева, адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Иван А., чрез 1 адвокат Д. Т. Д. от Адвокатска колегия-Велико Търново.

Предмет на жалбата е отхвърлителната част на първоинстанционното решение по предявения иск за неимуществени вреди.

Въззивникът ищец моли

Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата над 25 000 лева до предявените 50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на транспортно произшествие на 04.08.2018г. на пътя гр.Елена-с.Марян или още 25 000 лева над присъдените 25 000 лева; заедно със законната лихва върху главницата от 14.06.2021г. до окончателното й изплащане и да постанови друго решение, с което да уважи предявения иск за неимуществени изцяло, заедно със законната лихва върху тях от 14.06.2021г. до изплащането й.

Претендира за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Обжалваното решение било неправилно в обжалваната част, поради противоречие с критериите по чл.52 от ЗЗД. При определяне на обезщетението първоинстанционният съд не бил преценил правилно и в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от въззивника телесни увреждания и трайните последици от тях. Не се бил възстановил напълно от получената при транспортното произшествие травма. Бил обхванат от чувство за непълноценност, зависимост, невъзможност да възстанови качеството на живот, което е имал преди. Преди бил жизнена и енергична личност, но психологическата травма от ПТП-то го принудила да се затвори в себе си и да изпитва страх за дълъг период от време, който не бил приключил и понастоящем. Неправилно Великотърновският окръжен съд бил приложил разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и намалил размера на обезщетението с 37,5%, а именно с 15 000 лева, като неправилно бил приел че пешеходецът А. се движел в нарушение на разпоредбата на чл.108 ал.2 от ЗДвП. В тази връзка твърди, че актът за установяване на административно нарушение бил съставен без актосъставителят да е присъствал на инцидента и във време, когато въззивникът бил в тежко физическо и психическо състояние. Твърди, че се е движел извън асфалта. В крайна сметка жалбоподателят счита, че обезщетение в размер на сумата от 50 000 лева е адекватно за случая Въззиваемият ответник ДЗИ-Общо застраховане-гр.София, чрез адвокат П. А., от Адвокатска колегия-Плевен, в писмен отговор, оспорва изцяло въззивната жалба, като процесуално допустима, но неоснователна, поради което моли Апелативният съд да я остави без уважение и да потвърди решението на Окръжен съд-Велико Търново, като правилно и законосъобразно.

Счита направените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни и недоказани.

Претендира за присъждане на направените разноски в настоящата инстанция, в това число-адвокатско възнаграждение.

2

В съдебно заседание не се явяват процесуалните представители на ищеца и на ответника, съответно адвокат Д. Д. и адвокат П. А.. В писмени защити адвокат Д. и адвокат А. поддържат становищата си, изразени съответно във въззивната жалба и в отговора към нея.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, при наличен интерес да обжалва конкретното съдебно решение в обжалваната му част, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

Решението на Окръжен съд-Велико Търново е влязло в сила, като необжалвано, в частта с която застрахователят е осъден да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, неимуществени вреди.

При тази проверка Апелативният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение същата не е необходимо да бъде повторно възпроизведена.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на обективно и 3 подробно установената фактическа обстановка в обжалваното решение първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ и е основателен и доказан, така както е уважен от първата инстанция.

Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от Окръжния съд, че с оглед на конкретните правно значими обстоятелства, изложени от първоинстанционния съд и преди всичко с оглед вида, характера и интензитета на получените от ищеца при процесното пътно транспортно произшествие увреждания, а именно закрито счупване на 2-ри шиен прешлен на т.н. зъб и контузия на меките тъкани с оток в областта на левия долен крайник, както и рана на лявата лакетна става, които съответстват на средна телесна повреда, с период на възстановяване 4-ри месеца като последващите оплаквания са субективни и индивидуално обусловени с оглед възрастта на пострадалия, в случая обезщетение в размер на сумата 40 000 е подходящото, необходимо и достатъчно застрахователно обезщетение, като се имат предвид социално икономическата обстановка в страната, нивата на застрахователно покритие и присъжданите обезщетения за аналогични случаи.

По делото няма данни, които да налагат определяне на по-високо по размер обезщетение, в смисъл в размер на претендираните от ищеца 50 000 лева. Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза с вещо лице съдебният лекар д-р Данаил Гайдарски възстановително оздравителният период от травмата, съставляваща средна телесна повреда – счупването на зъба на 2-ри шиен прешлен – е около 4 месеца, след което се очаква възстановяване клиничното здраве на ищеца, като твърдяните оплаквания от него понастоящем са от субективен характер, а именно ищецът посочва болезнени и ограничени движения на главата настрани, болки в лявата лакътна става при промяна на времето, и са резултат на възрастта на пострадалия.

Законосъобразно и обосновано Великотърновският окръжен съд е приел съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради което правилно е приложил разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД като правилно е определил и размера на това съпричиняване – 37,5% или сумарно 15 000 лева.

От събраните по делото доказателства и преди всичко с оглед 4 констативния протокол за ПТП с пострадали лица №49/07.08.2018г. на ОДМВР-Велико Търново и заключението на съдебно автотехническата експертиза на вещото лице инж.Николай Анчев се установява по убедителен и категоричен начин, че ищецът в качеството си на пешеходец е нарушил задълженията си по чл.108 ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност найблизо до лявата му граница: 1.когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани или 2.при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци. В случая, след като банкетът на пътя, вдясно на лентата за движение на автомобила, е бил обрасъл с трева и затова – неизползваем, ищецът е бил длъжен да върви плътно вляво в лявата лента на пътя.

Мотивите на Окръжния съд относно началния момент на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение също са правилни и Апелативният съд ги споделя.

С оглед правомощията си на въззивна инстанция по ГПК, Великотърновският апелативен съд при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, намира че въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка първостепенният съд е направил правни изводи съответстващи на същата, поради което са обосновани, подробни и обективни, както и Апелативният съд ги намира за съответстващи на закона и задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което ги споделя изцяло.

Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на въззивника относно пороци на обжалваното решение, в обжалваната му част, направени във въззивната жалба, не са основателни и не са доказани, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

Като правилно обжалваното решение, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено. В останалата необжалвана част, конкретизирана по-горе, първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в тази му част.

Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените 5 разноски, поради което следва да бъде потвърдено и относно разпределението на разноските.

При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски в настоящата инстанция, а именно сумата от 2 650 лева, договорен и заплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител, адвокат П. А., при депозирани по делото договор за правна защита и съдействие, фактура и платежен документ, както и списък по реда на чл.80 от ГПК.

Водим от изложеното Апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 17.01.2023г., постановено по гр.д. № 403/2022г., на Окръжен съд-Велико Търново В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА И. А. А., с ЕГН ********** от с.Руховци, Община Елена, област Велико Търново, да заплати на ДЗИ-Общо застраховане ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, Район Триадица, бул.Витоша №89Б, сумата от 2 650 лева, направени разноски в тази инстанция.