Решение № 605 от 06.08.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Благоевград, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20231210102791 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. И. Б., с ЕГН ********** ,с постоянен адрес гр. Б.........чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. С.......... представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. С.......... представлявано от И..... В.....

Д......и Д........ В...... Н......

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1182073, сключен между Н. И. Б., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. С..........представлявано от И... В.... Д..... и Д..... В......

Н....... предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника, както и да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на Н. И. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 5, 00 лв. /частичен иск от 107,20 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание но договор за потребителски кредит № 1182073, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендират се сторените разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищеца.........

Твърди се, че на 21.07.2022г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1182073, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Сочи се, че страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 250 лв, който ищецът е следвало да погаси за срок от 45 месеца, като е следвало да върне сумата с лихва 5,12% или 12,80 лв. /или общо 262,80 лв./, с посочен годишен процент на разходите в размер на 49,93%.

Сочи се, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на Дружеството ответник, като при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът па възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди се, че след като усвоил сумата от 250 лв., Н. Б. установил, че освен заемната сума от 250 лв., са му начислили такса за обезпечение 1 с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 107,20 лв.

Твърди се, че към датата на подаване на иска Н. Б. е погасил задълженията си по договора за потребителски кредит.

Поддържа се, че процесният договор е недействителен, поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочен в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, като в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди се, че ищецът не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.

Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Било посочено само ГПК в %, но не е бил посочен начина па изчисляването му, поради което се твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място се сочи, че е сгрешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. Сочи се, че ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение, с което се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Сочи се, че посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, се сочи, че представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването па забраната па чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, като в тази насока се цитира и съдебна практика .

Счита се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГОТ, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗП£. Счита се, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Сочи се, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното се твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за 2 потребителски кредити се сочи, че изрично е посочено: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". Счита се, клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1182073 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл. 10а, ал. 4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

С Разпореждане № 169/22.01.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 26.01.2024 година.

В указания от съда едномесечен срок на 23.02.2024 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Претендират се сторените в производството разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 17.04.2024г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск, като същия се счита за предявен за сумата от 107, 20 лв. /сто и седем лева и двадесет стотинки/, което е пълния размер на вземането.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, не се явява и упълномощения процесуален представител-адвокат М., който в писмени становище поддържа предявените искове, по същество изразява становище за основателност на главния иск за нищожност , както и на предявения осъдителен иск. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, ответното дружество редовно призовано се представлява от адвокат Венцислав Петров, който поддържа подадения отговор, не оспорва, че сумата от 107, 20 лв. е получена от дружеството ответник, но с цел изплащане на поръчителя и не в негова полза.

В писмена молба се поддържа становище за неоснователност на предявените искове, претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, не се оспорва в писмения отговор от ответника и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е сключен Договор № 1182073/21.07.2022г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние/, съгласно който ищеца в качеството му на кредитополучател е получил сума в размер на 250, 00 лв., като е поел задължение да я върне в срок от 45 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, като падежната дата е 04.09.22022г. и заемателят се задължава да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. От договора се установява /чл. 3 от същия/, че за целия период на кредита ответника следва да върне сумата общо от 262, 80 лева, която включва сумата по кредита и лихва в размер на 12, 80 лв. при договорен лихвен процент 5, 12 %. В чл. 4 от процесния договор е посочено, ГПР по кредита е в размер на 49, 93.

Установява се от чл. 5 от Договора, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude bank в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с 3 обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.

Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 3, т. 4.3 е посочено, че размерът на разходите за гарант ще бъде 107, 20 лв., като посочените разходи не се включват в ГПР.

По делото са представени от ищеца преводни нареждания по сметка на ответното дружество за заплатени суми в размер на 87, 50 лв. и 357, 20 лв. Същите съвпадат с представената и приета по делото справка за получени плащания по процесния договор, изготвена от ответното дружество, в която освен тези суми е отразена и платена сума в размер на 13,00 лв. В същата е посочено още, че с внесените суми са платени- главница250,00 лв.; договорна лихва - 12,80 лв.; такса за удължаване на редовно задължение, съгл.чл.9.9-9.11 от Общите условия - 87,50 лева. Сумата за допълнително избрана незадължителна услуга към Фератум Банк 107, 20 лв. В справката ответното дружество е посочило, че сумата се дължи на лицето, предоставящо услугата и по посочена от него сметка. Съгл. Чл. 16.2 б. „а“ от ОУ на „Фератум България“ ЕООД кредиторът има право да нареди сумата към лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора.