Решение № 59 от 04.06.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Велики Преслав, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20263610200047 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от М. С. М. с ЕГН ********** с адрес гр.***, обл.Шумен, ул.“***“№*, чрез пълномощник адв.Т. Д. от ШАК срещу Наказателно постановление № 26-0869-000010/20.01.2026 г. на Началник група в ОД на МВР гр. Шумен сектор Пътна полиция -Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Отрича се извършване на нарушението, поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитника. В писмено становище по същество, чрез пълномощника и в съдебно заседание поддържа изложеното в жалбата и счита, че поради лисата на субективния елемент на деянието-умисъл за осъществяването му, обжалваното НП следва да бъде отменено.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на основание чл.60 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 23.10.2025 г. около 10.45 часа в с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен, по ул.“Брестова“ в посока гр.Бургас, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№СВ3692ММ, собственост на „РЕШЕНИЕ БГ“ЕООД, ЕИК 207407787, предоставен му за 1 управление от дружество негов работодател „Виван“ЕООД. На посочената датата и място полицейските служители Й. Ж. и М. М. спрели за проверка автомобила управляван от жалбоподателя. При проверката освен собствеността на автомобила и самоличността на водача било установено че на 22.09.2025 г. е служебно прекратена регистрацията на автомобила, поради нерегистрирането му след закупуване в законовия на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП. Жалбоподателят се изненадал от установеното чрез електронния портал на МВР, че товарния автомобил, който му бил предоставен за управление във връзка с изпълнение на служебните му задължения е с прекратена регистрация.

За установеното св.Й. Ж. съставил на жалбоподателя, като водач на МПС, АУАН за нарушение по чл. чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена регистрация е била образувана преписка вх. №5138/25 г. по описа на РП – Шумен, ТО-В.Преслав, с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК . С постановление от 09.12.2025 г. прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен отказал за образува досъдебно производство и прекратил преписката като е приел, че не се касае за умишлено деяние, тъй като липсва субективна страна на състава на престъплението. Във връзка с постановения отказ да се образува наказателно производство, прокурорът е разпоредил материалите по преписката да се изпратят на РУВ.Преслав, ОДМВР – Шумен, с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо водача.

След постановения отказ на Районна прокуратура гр. Шумен, ТО-В.Преслав, административнонаказващият орган като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН, издал обжалваното НП, в което ангажирал отговорността на водача. На основание чл. 175, ал. 3 пр.

1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание "глоба" в размер на 255.65 евро или 500.01 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстовка се установява от показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание И. В.-управител на дружеството работодател на жалбоподателя и св.Й. Ж.полицейски служител-актосъставител и установил нарушението и от събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства. Показанията на разпитаните по делото свидетели-актосъставител-полицейски служител, свидетели при установяване на нарушението-полицейски служител и управител на дружеството собственик на МПС, са логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра, като не се установяват противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно 2

Заповед №372з-211/26.01.2022 г., изд. от Директора на ОД МВР-Шумен и Заповед №8121з1632/02.12.2021 г., изд. от Министъра на ВР.

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, поради което изложеният довод в тази насока е неоснователен. Следва да се отбележи, че постановлението на ШРП ТО-В.Преслав, с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство не е връчено на жалбоподателя, поради липсата на правен интерес, която законодателя е закрепил в разпоредбата на чл.213, ал.1 от НПК.

В хода на административнонаказатеното производство се установи по безспорен начин, че процесния автомобил е бил с поставени на определените за това места регистрационни табели и не е бил регистриран по надлежния ред към датата на проверката/регистрацията му била прекратена служебно на осн.143, ал.15 от ЗДвП/. Съобразно определението по § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП и § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а според чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до 1 месец да регистрира придобитото ППС в службата по регистрация по постоянен адрес. След валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . Статуса "не регистрирано по надлежния ред моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по 145, ал. 2 от ЗДвП .

Нерегистрирането на превозното средство по реда на 145, ал. 2 от ЗДвП само по себе си е пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване.При установената фактическа обстановка настоящият състав, счита че безспорно са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено ползване, които са регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. За съствомерността на процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя е ирелевантно 3 обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е предприел действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на същото.

Собственикът на МПС е носител на задължението за регистрация на автомобила в двумесечен срок от придобиването, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да се носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

За административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по непрепазливост. За да е налице извършено нарушение по непредпазливост, следва да се установи, че деецът макар да не е желаел настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. При преценка на субективната страна на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , съдът намира, че следва да се съобрази и обстоятелството, какво качество има санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява.

Т. е. задължението за регистрация на придобито МПС е на собственика. В конкретният случай „РЕШЕНИЕ БГ“ЕООД, ЕИК 207407787 е придобило собствеността върху МПС в предвидената за това форма и не е изпълнило задължението си да го регистрира, което довело и до служебно прекратяване на регистрацията на 22.09.2025 г. Приобретателят на моторно превозно средство, което той не е регистрирал по реда и в срока по 145, ал. 2 от ЗДвП , следва да знае, че това превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и съответно не е снабдено с административно разрешение да участва в пътното движение. Дружеството приобретател без да изпълни законовото си задължение е предоставило на дружеството-работодател на жалбоподателя процесния товарен автомобил, което пък от своя страна го е предоставил за управление на жалбоподателя за изпълнение на трудовите му задължения, като шофьор. Доказателствата сочат, че към момента на проверката жалбоподателят не е бил собственик на управляваното от него МПС, единствено водач на МПС, което му е било предоставено от работодателя във връзка с изпълнение на служебните му задължения и за него няма задължение да регистрира ППС.