Решение № 4454 от 09.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4454 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100507747 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 20109504 от 27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 56132/2020 г. на Софийски районен съд, 60-и състав, е отхвърлен предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу „Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1313,86 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета № 44012131829403, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 350 лева.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, подадена чрез адв. Т. М., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника неправилно районният съд е приел, че ответникът е провел пълно обратно доказване, с което е опровергал предвидената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина на застрахования при него водач, доколкото по никакъв начин по делото не се установявало, че вратата на автомобила на застрахования при ищеца 1 водач се е отворила внезапно. Намира обаче, че от изслушаното в хода на първоинстанционното производство заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) се установява, че водачът, застрахован при ответника, е бил извън очертанието на неговото паркомясто. Неоснователно съдът счел заключението за обосновано, пълно и ясно, тъй като вещото лице уточнило, че разстоянието, което е изминал лек автомобил „Сеат“ до лявата врата на другия автомобил е било 3-4 метра. Не ставало ясно обаче как е възможно това, като целият автомобил е 4,50 метра, което обстоятелство обаче според въззивника съдът не е обсъдил в мотивите си. В тази връзка посочва, че при обсъждане на така събраните доказателства по-скоро съдът е можело да достигне евентуално до наличие на съвина, но не и до отхвърляне на иска. С оглед изложеното е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на такова, с което исковата претенция да бъде уважена.

В законоустановения срок от насрещната страна „Евроинс“ АД е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден чрез юрк. М.С., в който са изложени доводи за неоснователност на същата. Според въззиваемия правилно, обосновано и съобразно със събрания в хода на производството доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е установил фактическия състав на гражданската отговорност на водача, за който твърди, че е причинил вредата. Сочи, че ищецът е основал претенцията си на нарушението на водача на лек автомобил „Сеат“, но в хода на производството безспорно се установило, че съприкосновението между двата автомобила е настъпило в момента, в който водачът на застрахования по имуществена застраховка лек автомобил „Мазда“ е отворил вратата си и с това свое действие е изненадал водача на лек автомобил „Сеат“, чийто автомобил в това време е вече навлязъл в свободното място за паркиране.

Според въззиваемия фактът, че съприкосновението е възникнало към момента на отваряне на вратата се установява допълнително от уврежданията, които са получени, а именно от външната й част. Ето защо намира, че водачът на лек автомобил „Сеат“ е бил поставен в невъзможност да предвиди н предотврати сблъсъка дори при спазване на правната уредба. Предвид изложеното е отправена молба до въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и 2 правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу „Евроинс“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1313,86 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени щети вследствие пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 09.09.2018 г. на паркинг на магазин „Кауфланд“, на бул. „Цар Борис III” в гр. София между лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № ********* и лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № *********.

Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство (МПС), чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Пред настоящата инстанция между страните не се спори по следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента; че на 09.09.2018 г. на паркинг на магазин „Кауфланд“, на бул. „Цар Борис III” в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № *********, управляван от В.Я. и лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № *********, управляван от Г.Х.; че ищецът е заплатил на водача на застрахования при него автомобил застрахователно обезщетение в общ размер от 1313,86 лв. Основният спорен въпрос, поставен за обсъждане пред въззивния съд, е по чия вина е настъпило процесното ПТП.

Механизмът на ПТП е установен от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от експертното заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ). Съгласно заключението по САТЕ 3 на 09.09.2018 г., около 17,30 часа лек автомобил „Мазда 6“ е паркиран на паркинга на магазин „Кауфланд“, находящ се на бул. „Цар Борис III, където водачът отваря предна лява врата, при което настъпва съприкосновение с паркиращия в същия момент от лявата му страна лек автомобил „Сеат Леон“.

Вещото лице е уточнило, че вратата на лек автомобил „Мазда 6“ е била в процес на отваряне, като е била под ъгъл не по-голям от 30-35 градуса спрямо надлъжната ос на автомобила, защото ако е била отворена изцяло, увреждането би било от вътрешната страна на вратата. Според експерта от техническа гледна точка водачът на лек автомобил „Мазда 6“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал водача на лек автомобил „Сеат Леон“ да извърши своята маневра за паркиране и след това да предприеме отваряне на предна лява врата, а от своя страна водачът на лек автомобил „Сеат Леон“ не е имал възможност да избегне настъпването на процесното ПТП, тъй като водачът на лек автомобил „Мазда 6“ е отворил своята врата внезапно за него.

В хода на първоинстанцонното производство е разпитан и водачът на увредения автомобил – свидетелят Х., който разказва как е бил паркирал на въпросния паркинг с носа на колата напред и в момента, в който посегнал да отвори вратата, погледнал назад, но не видял да идва кола. Тогава тръгнал да отваря вратата си и една кола връхлетяла върху неговата. Свидетелят обаче уточнява, че от неговата позиция е трудно да има видимост, когато автомобилите са така наредени.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав се солидализира с изводите на районния съд, че в случая не се установява виновно и противоправно поведение от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Това е така, тъй като отварянето на вратата на застрахования при ищеца автомобил е било внезапно и при това положение водачът на застрахования при ответника автомобил не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че по делото не се установявало, че вратата на автомобила на застрахования при ищеца водач се е отворила внезапно. Настоящият съдебен състав приема, че по време на извършване на маневра паркиране на лек автомобил „Сеат Леон“, вратата на лек автомобил „Мазда 6“ е била в процес на отваряне, т. е. водачът на застрахования при ищеца автомобил е отворил вратата си, докато водачът на застрахования при ответника автомобил вече е бил в процес на паркиране. В случай че вратата вече беше отворена, уврежданията по автомобила биха били по-различни.

Неоснователно е и оплакването че водачът, застрахован при ответника, е бил извън очертанието на неговото паркомясто. Това твърдение не се подкрепя с нито едно от събраните по делото доказателства, доколкото няма данни къде точно е бил паркиран лек автомобил „Мазда 6“. От друга страна обаче видно от двустранния констативен протокол, както и от заключението на вещото лице, отворената врата на лек автомобил „Мазда 6“ е навлязла в съседното обозначено паркомясто, което според настоящия съдебен състав също е способствало за настъпване на вредоносния резултат.

По отношение на оплакването на въззивника, че неоснователно районният съд е счел заключението за обосновано, пълно и ясно, тъй като 4 вещото лице уточнило, че разстоянието, което е изминал лек автомобил „Сеат“ до лявата врата на другия автомобил е било 3-4 метра, като не ставало ясно как е възможно това, като целият автомобил е 4,50 метра, следва да се посочи следното. Разстоянието от 3-4 метра, за което говори вещото лице. е от момента, в който водач на лек автомобил „Сеат Леон“ предприема маневра „ляв завой“ до момента, в който достига до вратата на лек автомобил „Мазда 6“. Тоест не се констатира противоречие в експертното заключение и правилно районният съд го е кредитирал в цялост, което впрочем прави и настоящата инстанция.