Решение № 1086 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100508956 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6658 от 14.04.2025г., постановено по гр.д. № 55579/2022г. по описа на СРС, 68-ми състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ч. Е.

Я. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 2 183,13 лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абонатен № 71148, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 296,98 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 16.07.2019г. до 14.06.2022г.; 27,28 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. , и 5,53 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.07.2019г. до 14.06.2022г. , заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.06.2022г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 33270/ 2022г. по описа на СРС,68 състав.

Със същото решение е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. С. Ц. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 2 183,13 лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, с абонатен № 71148, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 296,98 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 16.07.2019г. до 14.06.2022г.; 27,28 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. , и 5,53 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово 1 разпределение” за периода от 01.07.2019г. до 14.06.2022г. , заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.06.2022г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 33270/ 2022г. по описа на СРС,68 състав.

С решението Ч. Е. Я. и Е. С. Ц. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове срещу Е. С. Ц. е постъпила в срок въззивна жалба от ответницата Е. С. Ц., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд бил допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не бил задължил ищеца да представи цялостната преписка по партидата на топлоснабдения имот с оглед установяване на обстоятелството, дали е сключен последващ договор само между „Топлофикация София“ ЕАД и другия ответник Ч. Е. Я., на чието име били издавани фактурите за процесния период. На името на жалбоподателката нямало издавани фактури. Неправилно първоинстанционният съд не бил задължил третото лице – помагач да представи протоколи за засечена на топломерите в имота. В резултат на това съдебно-техническата експертиза била работила само по данни на ищеца, а топлинната енергия не била начислена въз основа на реално потребление, а по прогнозни данни. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените срещу нея искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

2

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В конкретния случай от приетия в първоинстанционното производство договор за продажба на държавен имот съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 12.02.1980г. се установява, че Р.Д.Я. и Е.А. Я. са придобили на посочената дата правото на собственост върху процесния апартамент № 4, находящ се в гр. ****. От приетите удостоверения за наследници се установява, че Е.А. Я. е починал на 19.12.1990г., а Р.Д.Я. е починала на 10.05.2002г. и техни единствени наследници са ответниците Ч. Е. Я. и Е. С. Ц..

От приетото влязло в сила решение № 177527 от 21.07.2017г., постановено по гр.д. № 38081/2015г. по описа на СРС, 79-ти състав, се установява, че е допуснато извършването на съдебна делба на процесния апартамент между Е. С. Ц. и Ч. Е. Я. при равни квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки от тях. При така събраната доказателствена съвкупност и липсата на други доказателства за разпореждане с правото на собственост, изводът на първоинстанционният съд, че и двамата ответници са потребители на топлинна енергия за битови нужди в имота през периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. е правилен и съобразен с нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Противно на изложените от жалбоподателката съображения, по делото не се установява наличието на отклонение от приложното поле на посочената норма. Ответникът Ч. Е. Я. не е твърдял, че е сключил договор с „Топлофикация София“ ЕАД, по силата на който да е приел да изплаща и нейната част от задълженията за съсобствения имот.

Напротив, с депозирания от ответника Ч. Е. Я. отговор на исковата молба, същият оспорва изобщо да е бил в облигационни отношения с „Топлофикация София“ ЕАД и да е обитавал процесния имот. Твърдения в тази насока не са въвеждани и от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, нито от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД. Същевременно жалбоподателката не е навела твърдения пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция за сключване на договор на конкретна дата. При липсата на индивидуализация на договора, както и на каквито и да било индиции по делото, че такъв договор съществува, искането съдът да задължи „Топлофикация София“ ЕАД да го представи, не може да бъде уважено, а останалите документи по партидата за процесния период вече са представени с исковата молба. При това положение се налага изводът, че през процесния период потребители на топлинната енергия са били и двамата ответници като съсобственици на имота при равни квоти. Обстоятелството, че като получател на представените с исковата молба фактури е посочен единствено ответникът Ч. Е. Я. не води до различен извод, тъй като качеството потребител на топлинна енергия на двамата ответници следва пряко от правата им в съсобствеността върху имота, а същевременно от посочването на един от съсобствениците като получател на фактурите не следва извод, че правоотношението 3 съществува единствено с него. Без значение за това качество е и въпросът дали имотът е бил обитаван през процесния период и кой от съсобствениците реално го е обитавал. Той касае вътрешните отношения между съсобствениците по повод ползването на общата вещ, които са непротивопоставими на топлопреносното предприятие.

На следващо място от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото период в имота е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители /ИРРО/ и един водомер за топла вода. Поради неосигурен достъп за отчет на индивидуалните разпределители, за което са съставени протоколи за неосигурен достъп, топлинната енергия за отопление на имота е начислена по реда на т.6.5 от методиката за дялово разпределение, приложение № 1 към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Поради неосигурен достъп за отчет на водомера, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по реда на чл. 69 от НТ на база един потребител, което е по-малко от броя на съсобствениците на имота. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1. от методиката за дялово разпределение, приложение № 1 към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-041 от 12.03.2020 г. и в тази насока липсват конкретни възражения. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установено е, че топломерът в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка през 2018г., 2019г. и 2021г. и съответства на одобрения тип.