Определение № 1683 от 09.08.2019, Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.Бургас, № 1683 09.08.2019г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на девети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Чавдар Димитров като разгледа адм.д.№ 1918/2019г. на Административен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.60, ал.4 от АПК, във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят „Принцес Его“ ЕООД с

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, ул. Ропотамо №29, със законен представител Галина Руменова Благоева е оспорил разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-313-0405152/29.07.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, при дирекция Оперативни дейности в Главна Дирекция „Фискален Контрол“. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, обувки и аксесоари, находящ се на адрес гр. Созопол, ул. Ропотамо №29, стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за нейното предварително изпълнение, основано на чл.60, ал.1 от АПК, във вр. чл.188 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че разпореждането за предварително изпълнение е незаконосъобразно и иска да бъде отменено.

Ответникът представя административната преписка. Не изразява становище по оспореното разпореждане.

ФАКТИ:

Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА №0405152 от 20.07.2019г. служители на ГДФК на НАП са извършили проверка на търговски обект магазин за дрехи, обувки и аксесоари, находящ се на адрес гр. Созопол, ул. Ропотамо №29, стопанисван от жалбоподателя. В проверявания обект била извършена контролна покупка на 1бр. дамско портмоне на стойност 7,00 лева, заплатени в брой от ИП – Теодора Христова в 18,22 часа, преди легитимация, за която покупка не бил издаден касов бон от регисриран на адреса на обекта и функциониращ ЕКАФП. Установено било разминаване и в касовата наличност на същия обект, след като отчетена в ЕКАФП била сума в размер на 10,0 лв., а установени намясто в касата били 17,00 лв, без отразяване на служебновъведена сума, т.е. разликата била положителна в размер на 7,00 лева, колкото била заплатената цена за портмонето.

При проверката, като писмени доказателства били събрани - междинен отчет от ЕКАФП, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, както и КЛЕН №1 за дата 20.07.2019г., съкратен отчет на фискална памет за периода 19.05.2019г. – 19.07.2019г., от 01.07.2018г. до 30.06.2019г. Служителят на дружеството е посочил в протокола, че няма възражение по констатациите и лично е декларирал, че работи срещу възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната..

Въз основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Извършеното нарушение представлява и основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, за това административният орган е наложил ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни“.

Заповедта постановява запечатването да се извърши непосредствено с връчването на заповедта в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател. Със заповедта още е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло. Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК.

Според тези мотиви фактическите основания за издаване на това разпореждане са пет.

Първото касае описаната по-горе като извършена покупка, за която не бил издаден касов бон.

Според второто фактическо основание задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС.

Според третото фактическо основание констатираната разлика в касовата наличност в размер на стойността на покупката .

Като четвърто фактическо основание се сочи среднодневният оборот на стойност 16,15 лева.

На шесто място се сочи, че декларираните финансови резултати от дейността на дружеството по години са – 1998,73 лева за 2018г., нулева за 2017г., и за 2016г., което е преценено като нереално ниска стойности.

Въз основа на тези факти органът е направил извод, че предварителното изпълнение е необходимо, за да се защитят особено важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъсненията на изпълнението да последват значителни или труднопоправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че констатираното нарушение води до укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер в тяхната съвкупност и че това нарушение води до ощетяване на бюджета, от което следва според органа, че е налице значим интерес както за държавата, така и за обществото. Направен е извод, че с конкретното предварително изпълнение се осъществява защита интереса на фиска свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Органът е направил извод и че установяването на укрити приходи от продажби попадат в хипотезата труднопоправима вреда по смисъла на чл.60, ал.1, предл.4 от АПК. В заключение административният орган е направил извод, че разпореждането за предварително изпълнение е съобразено както с характера, така и с целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчното облагане.

Именно с оглед на това, според органа, отлагането изпълнението на ПАМ би попречило за постигане на посочените цели. Според органа превенцията срещу нежеланите резултати за фиска, а оттам и за държавата и обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ.

При такаустановените факти и обстоятелства Съдът достига до следните правни изводи:

Дружеството-жалбоподател е заинтересована страна, като адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, като за дата на връчване следва да се приеме датата на запечатване на обекта – 05.08.2019г., а не тази посочена в разписката като 05.09.2019г., която все още не е настъпила. Поради изложеното за жалбоподателя е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Според чл.188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

Според чл.60, ал.1 от АПК в административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

Съгласно чл.60, ал.4 от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

Когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага неговото предварително изпълнение.

Във всички останали случаи административният акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не бъде обжалван в срока за неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът се произнесе по неговата законосъобразност, т.е. след наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата срещу административният акт е отхвърлена. В този смисъл, случаите, при които административните актове се изпълняват след като влязат в сила обективират принципа. Другата хипотеза, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон, е изключение.

Законодателят в чл.60, ал.1 от АПК е дал възможност на административният орган, в случаите, когато законът не предвижда предварително изпълнение на съответния административен акт, при наличието на някоя от предпоставките, визирани в тази разпоредба, с разпореждане органът да допусне такова предварително изпълнение. В тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка. Същите по своето естество и характер сочат на някакъв вид изключителност или особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо обичайните случаи от същия вид.

От регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките, предвидени в нормата. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е нито цел нито идея на законодателя, нито може да бъде фактически и най-вече правно обосновано..

В процесният случай от справка, която съдът извърши в деловодната система на Административен съд Бургас установи, че за цялата 2017г. и 2018г., както и за 2019г. до настоящия момент, всеки обжалван административен акт издаден от този орган на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС съдържа разпореждане за предварително изпълнение. Такъв е и процесният акт. Така административният орган придава изключителност на издадените по реда на чл.186 от ЗДДС административни актове, каквато самият законодател не е предвидил в ЗДДС, защото в противен случай би постановил предварително изпълнение на този тип административни актове със самия закон.

Всички фактически основания, изложени в заповедта са доказани с доказателствата по преписката, т.е. – извършените от служител на дружеството административни нарушения на 20.07.2019г., констатирани при проверката, изразяващи се в в неиздаване на касов бон за покупка, както и констатирано разминаване в касовата наличност. Те не могат да бъдат оборени от представената с жалбата декларация на служителя, извършил нарушението, която противоречи на заявената от същия служител липса на възражения по време на самата проверка. Тези факти, обаче, не сочат на изключителност на случая, която да го отличава от обичайните случаи на нарушения, явяващи се основание за постановяване на този вид ПАМ, за да бъде прието за обосновано допуснатото предварително изпълнение на тази мярка.

Твърдението, че жалбоподателят декларира сравнително ниски обороти, напрактика не може да бъде проверено за верността му, доколкото не е посочена базата за сравнение. Дали оборотите са ниски в сравнение с такива от предходните месеци, или в сравнение с оборотите на други заведения или в сравнение с такива на други търговски обекти в района.

Няма доказателства какви са размерите на обичайните обороти на търговци с такава дейност и мащаб, за да се изведе заключение, че тези на жалбоподателя са ниски. Прави впечатление от представените съкратени отчети на фискалната памет, че липсва търговска активност на обекта през зимата. Същият обаче нито се твърди нито се доказва да е с временен характер. Напротив намира се на адреса по седалището на дружеството, което обосновава извод постоянния му характер.