Решение № 9790 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9790 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110123323 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу И. И. Д., с ЕГН: ********** и М. И. Д., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат в качеството си на наследници на лицето И.И. Д., с ЕГН: **********, починал на 18.02.2021 г. и в лично качество – при условията на разделност всеки по ½ част, на ищеца сумата от общо 16 092.68 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, адрес, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 13 760.86 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 2307.24 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 21.10.2022 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 20.10 лева за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 4.48 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.

№ 61321/2022 г. на СРС – 11.11.2022 г. до окончателното плащане на сумите /като от всеки ответник се претендират 6880.43 лева главница за топлинна енергия съответно 1153.62 лева обезщетение за забава и 10.05 лева главница за дялово разпределение съответно 2.24 лева обезщетение за забава/.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно 1 облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово разпределение. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова задължение ответниците имали като наследници на първоначалния собственик на процесния имот, а след това в лично качество като потребители – доколкото предишният собственик е почнал в хода на процесния период.

С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на И.И.

Д., с ЕГН: **********, изпълнителен лист срещу И.И. Д., с ЕГН: **********, справка за неплатени задължения от Иван Д., декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 27.05.1998 г. от Иван Д., удостоверение за идентичност на административни адреси, списък на потребители, ползващи топлинна енергия, акт за разпределение на отопляема кубатура в жилищна сграда, договор между СЕС и ФДР от 14.10.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, извлечение от сметки и съобщение към фактури, договор между ищеца и ФДР, копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г.

В хода на производството по делото от ищеца са представени свидетелства за проверка на средство за техническо измерване – 3 броя и 2 броя протоколи за подмяна на топломери, както и договор № 3432/01.11.1996 г. за продажба на топлинна енергия между ищцовото дружество и лицето И.И. Д..

С писмо от Столична община, дирекция „МДТ“ са представени декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 06.06.2023 г. с приложени към нея нотариален акт за признаване на право на собственост на недвижим имот на основание давност и наследство № 119 от 11.11.2022 г., том ІХ, рег. № 13682, нот.дело № 1408/2022 г. и схема на самостоятелен обект в сграда от 02.12.2022 г.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците И. И. Д. и М. И. Д..

От процесуалния представител на същите адв. Ц. И. в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място се релевира възражение за погасяване на част от сумите по давност, предвид датата на подаване на заявлението по заповедното производство.

Оспорва се и наличието на облигационно отношение между страните въз основа на ОУ на ищцовото дружество. Твърди се, че нямало данни ответниците да са собственици на имота през процесния период. Оспорва се и наследодателят им да е ползвал имота, но дори това да било така, то се 2 оспорва твърдението, че ответниците отговарят за задължения на починалия си наследодател. Обръща се внимание, че доказателства в тази насока не можело да бъдат декларациите по чл. 14 от ЗМДТ.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.

С определение № 26575/28.07.2023 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Термокомплект“ ООД. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – 2 броя изравнителни сметки, протокол за неосигурен достъп, главни отчети и документи за връчване на изравнителни сметки.

Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. № 362887/18.12.2023 г. допълнителна СТЕ с вх. № 111250/04.04.2024 г.

В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответниците, чрез адв. И. изразяват становище за цялостно предвид възражението за липса на облигационна връзка евентуално частично отхвърляне на исковете предвид възражението за давност и за недоказаност на качеството потребител.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 664/08.01.2023 г. по ч.гр.д. № 61321/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжниците.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 27.05.1998 г. от И.И. Д. се установява, че същият е декларирал собственост върху имот с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, адрес. Вписан е и втори собственик – И. И. Д.. Налице е изпълнителен лист по гр.д. № 64107/2017 г. на СРС, видно от който И.И. Д. е бил осъждан за неплатени задължения за топлинна енергия относно имота към ищцовото дружество по предходно дело.

Съгласно удостоверение за идентичност на административни адреси стари адреси: жилищна сграда на пет етажа – бл. 58, вх. 5, вх. 6, вх. 7 и вх. 8 3 от ЖСК „Звездица-5“ на ъгъла на ул. Васил Калчев са идентични с ж.к.

Дианабад, бл. 58, вх. А, Б, В, Г – по сега действащия административен план.

В списък на потребители, ползващи топлинна енергия за сградата е вписан И.И. Д. като собственик на апартамент № 18.

От своя страна видно от удостоверение за наследници на И.И. Д., с ЕГН:

********** – същият е починал на 18.02.2021 г. – като е оставил за наследници двете си деца – ответницата М. И. Д. /дъщеря/ и ответникът И. И.

Д. /син/.

След смъртта на баща си двамата ответници са се сдобили с нотариален акт за признаване на право на собственост на недвижим имот на основание давност и наследство № 119 от 11.11.2022 г., том ІХ, рег. № 13682, нот.дело № 1408/2022 г. – с който им е призната собствеността в равни квоти върху имот – апартамент № 18 с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 58, вх. Г,ет. 4 – като лицата са признати за собственици въз основа на давност и наследство.

Така видно от декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 06.06.2023 г. процесният имот с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, адрес е деклариран от И. И. Д. – като негов собствен – като имотът е в съсобственост с ответницата М. И. Д.. В тази връзка съгласно декларацията М. И. Д. и И. И. Д. притежават всеки по ½ идеална част от имота. Съгласно схема на самостоятелен обект в сграда от 02.12. 2022 г. имотът с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад, адрес е с площ от 198.59 кв.м.

От представено по делото съобщение към фактура се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: с адрес: гр.

София, ж.к. Дианабад, адрес е бащата на ответниците лицето И.И. Д.. Това е така, доколкото на 01.11.1996 г. е бил сключен договор между последния и ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия за процесния апартамент.

От процесуалния представител на ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период.

От договор между СЕС и ФДР от 14.10.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 02.09.2002 г. се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Термокомплект“ ООД /в протокола от ОС на СЕС под № 12 е вписан Иван Д./. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.

Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

Налице е и договор /№ Д-0-64 от 03.06.2020 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години – действал от 01.05.2020 г.

Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са изготвяни редовно изравнителни сметки като до имота е осигурен достъп за 4 действителен отчет са през първия отоплителен сезон – 2019 г. до 2020 г., но не и през втория процесен такъв от 2020 г. до 2021 г. Предоставяна е и услугата дялово разпределение.

По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от която се установява, че през първия отоплителен сезон – 2019 г./2020 г. до имота е осигурен достъп за отчет – като са установени 5 броя радиатори без индивидуални уреди и 2броя лири също без индивидуални уреди за отчет.

За периода 2020 т./2021 г. абонатът не е осигурил достъп. Налице е обаче протокол за сервизно обслужване от 05.05.2021 г. съгласно който в имота са монтирани 7 броя индивидуални разпределители на разходи за отопление /ИРРО/ на седем радиатора, а впоследствие – на 30.07.2021 г. са монтирани ИРРО и на двете тръбни лири.

Установява се също така от допълнителната СТЕ, че за част от процесния период – от 13.06.2020 г. до 30.04.2021 г. – няма данни дали топломерът в абонатната станция е бил изправен /доколкото годността му е изтекла на 12.06.2020 г., а е подменен с нов чак на 15.10.2021 г./. Поради това в.л. не потвърждава сумата от 5841.90 лева. При съобразяване на тази стойност вещото лице посочва, че дължими за периода от 01.08.2019 г. до 12.06.2020 г. са суми за топлинна енергия на обща стойност от 6861.11 лева.

Изготвената експертиза /основна и допълнителна/ следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.