Протокол № 1307 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1307 гр. Варна, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500977 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:19 часа се явиха:

Въззивникът Н. Р. Х., редовно и своевременно призован, явява се лично, представлява се от адв. Е. С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемите страни Д. Н. Х. и Н. Н. Х., редовно и своевременно призовани чрез законен представител С. Т. П., явява се лично, представлява се от адв. Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди. - въззивник

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, редовно и своевременно призована, не изпращат представител.

СЪДЪТ намира, че следва да коригира списъка на лицата за призоваване поради навършването на пълнолетие на въззиваемата Н. Н. Х.. С оглед, на което О П Р Е Д Е Л И:

КОРИГИРА списъка на лицата за призоваване в следния смисъл:

Въззивникът Н. Р. Х., редовно и своевременно призован, явява се лично, представлява се от адв. Е. С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемата Н. Н. Х., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата Д. Н. Х., редовно и своевременно призована чрез законен представител С. Т. П., която се явява лично, представлява се от адв. Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, редовно и своевременно призована, не изпращат представител.

1

Адв. Г.: Няма пречки да дадете ход на делото.

Адв. С.: Считам, че не са налице процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по 1. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх. № 103611/11.12.2025г. от Н. Р. Х., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.“С. п.“ № **, срещу Решение № 4202/24.11.2025г., постановено по гр.д.№ 20253110106924 по описа за 2025г. на Районен съд – Варна, 19 състав, в частите, с които съдът:

ИЗМЕНЯ по иска на С. Т. П., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на детето Д. Н. Х., ЕГН ********** и двете с адрес гр. В., ул. „А. К.“ № **, ет.*, ап.** срещу Н. Р. Х., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.“С. п.“ № **, размера на месечната издръжка, която ответникът е осъден да заплаща в полза на детето Д. с решение по гр.д. № 8635/2019г. на Районен съд – Варна, като го УВЕЛИЧАВА от 200лева на 600лева месечно, с падеж първо число на месеца, считано от подаване на исковата молба 30.05.2025г., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 СК, за разликата от 303.25лв. (155.05 евро) до 600лв. /съгласно УМ от 29.05.2026г./ ИЗМЕНЯ по иска на Н. Н. Х., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си, и двете с адрес гр. В., ул. „А. К.“ № **, ет.*, ап.** срещу Н. Р. Х., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.“С. п.“ № **, размера на месечната издръжка, която ответникът е осъден да заплаща в полза на детето Н. с решение по гр.д. № 8635/2019г. на Районен съд – Варна, като го УВЕЛИЧАВА от 250лева на 800лева месечно, с падеж първо число на месеца, считано от подаване на исковата молба - 30.05.2025г., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 СК, за разликата от 303.25лв. (155.05 евро) до 800лв. /съгласно УМ от 29.05.2026г./

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, като е игнорирал твърденията на ответника и погрешно е интерпретирал представените от двете страни писмени доказателства. Не било указано за кои факти и обстоятелства ответникът Н. Х. не сочи доказателства, не били допуснати поисканите от страната доказателства.

Сочи, че майката не е социален асистент на детето Н. от 2024г. до настоящия момент.

Майката има частен бизнес, като за 2024г. едноличното й търговско дружество - „Е. Е. Д.

***" ЕООД е реализирало общо приходи от 11 366.16лв. Твърдените от ищцата разходи за лекарства /таблетки „Алора"/ със средна цена на опаковка около 10,00лв. -12,00лв. или 3036лв. месечно, и детето Н. няма никакви допълнителни разходи, свързани с наличието на „детски аутизъм", тъй като ползва БЕЗПЛАТНИ социални услуги, а ангажиментите са свързани само с разход на време, като те са поделени между родителите. Твърди, че необходимото ортодонтско лечение на детето Д., както и разходите, свързани с офталмологичните проблеми на същото, са заплащани от двамата родители по равно, като бащата е заплащал суми извън издръжката. Сочи, че разходът за капки „Атропин" е около 20лв. месечно, а за очила - не повече от 400лв. годишно. Счита, че съдът необосновано е 2 приел за доказано твърдението, че майката плаща наем за апартамента в размер на 400евро, тъй като в този район има достатъчно подходящи жилища на по-нисък наем. Сам бащата живее под наем в подобен район и цената е 250лв. Оспорва извода на ВРС, че е недоказан разхода на бащата за наем, понеже договорът му бил изтекъл. Съгл.чл.236 от ЗЗД, ако след изтичането на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателят, договорът се счита продължен за неопределен срок.

Разходите за мобилните телефони на децата /в общ размер на 60-70лв./ се заплащат от години от бащата. ВРС не е изложил никакви мотиви КАК е определил, че дължимата месечна издръжка на детето Д. е 800лв., а на детето Н. е 1000лв. и защо бащата следва да поеме 3/4 от нея за Д. и 4/5 за Н.. Относно възможностите на бащата да дава претендираната издръжка - бащата няма понастоящем постоянна трудова заетост, Н. Х. работи инцидентно /за не повече от 5-7 дни в месеца/, като се включва с обща работа към строителни бригади по изграждане на частни обекти /къщи/ и взема надник не повече от 150лв. на ден. Същият няма собствени недвижими имоти или идеални части от такива. Притежава едно МПС - лек автомобил, „О. А.", рег.№ ****, под запор по ИД, и с него ответникът вози Н. до училище всеки ден и до ангажиментите, които детето има. Н. често взема бързооборотни кредити, за да посрещне нуждите на децата от издръжка. Независимо, че се води само номинално като управител на „Е. Д. Е." ЕООД /дружеството е на неговата майка и тя осъществява същинските функции на управител/, той НЕ ПОЛУЧАВА възнаграждение за това. Нещо повече - обектът, който тази фирма стопанисва е Мини-маркет, находящ се в близост до К. пазар и до „Б.", което определя търговската му дейност като силно ограничена и изложена на сериозно негативно конкурентно влияние. ВРС неправомерно е пренебрегнал доказателствата за хронични здравословни проблеми, свързани с болки в кръста, гърба и увреждане на периферните нерви. Ответникът закупува лекарства като „Нивалин", обезболяващи мехлеми и „Милгама", като средномесечният разход за лекарства на ответника възлиза на около 60 80лв. Съдът не е обсъдил обстоятелство, че само ответникът е ангажиран да вози с колата голямата дъщеря Н. и да бъде на разположение на майката по отношение и на двете деца /доколкото майката от една година има частен бизнес/, както и, че тези обстоятелства му пречат да започне някаква постоянна работа.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете за изменение на издръжката.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение в обжалваната част. Поддържа се, че от постановяване на първоначалното решение за издръжка на децата през 2019 г. до предявяване на иска по чл. 150 СК през м. май 2025 г. са изминали почти 6 години, което съставлява обективна предпоставка за изменение на издръжката по чл. 150 СК. В този период нуждите на децата са нараснали с оглед възрастта им, като разликата в потребностите е качествена, а не просто количествена. Н. е дете със специални образователни и здравни потребности, удостоверени с влязло в сила експертно решение на TEЛK от 13.06.2022 г., с което й е определена 80% степен на увреждане с чужда помощ поради заболяване „детски аутизъм“. Детето е потребител на комплекс за социални услуги „В. д.". Посещенията се осъществяват регулярно - всеки вторник от 15:00ч. до 16:30ч. и всеки четвъртък от 15:30ч. до 17:00ч., като задължително е придружавана от майката.

Допълнително, поради факта, че Н. среща затруднения в училище докато следва индивидуален план на обучение, ищцата отделя два дни седмично, през които подпомага дъщеря си в изпълнението на практическите й занятия в училище. Наличието на специални потребности обуславя значително по-високи разходи в сравнение с дете без увреждане както преки (медикаменти, терапии, транспорт, специализирани услуги), така и непреки произтичащи от необходимостта поне единият родител да бъде постоянно ангажиран с грижи към нея. Поради това, че майката полага тези грижи, тя не разполага със същата възможност да реализира доходи, както лице, което може да упражнява професията си без 3 подобни ограничения. Оспорва твърдението на въззивника, че грижите за детето са поделени между родителите, като твърди, че майката С. П. е единственият родител, който реално и ежедневно полага грижи за детето със специални нужди. Освен с „детския аутизъм" Н. е диагностицирана с плоскостъпие, което води до изкривяване на гръбначния й стълб, на таза и на стъпалото. Поради това по предписание на ортопед, тя трябва да носи специални стелки, изляти по крака й, които струват около 100.00 € /сто евро/ и трябва да се сменят всяка година поради износване и естественото порастване на крака на детето. От специалистите е препоръчано и детето да бъде записано на плуване, за да може да се превентира допълнително изкривяването в глезените, таза и гърба и да се подобри общото им състояние. По отношение на детето Д. от месец октомври 2023 г. тя провежда продължително ортодонтско лечение при д-р Стефанова, като общата стойност на лечението възлиза на 8 000 лв. При Д. е установена прогресираща миопия, като за посоченото заболяване са изписани по-специфични и заради спецификата си по-скъпи диоптрични стъкла. За закупуването на очилата, въззивникът Х. е заплатил 1/2 от сумата само на този чифт диоптрични стъкла. От всички очила, които са правени за Д., бащата се е включвал едва 2 /два/ пъти общо пет чифта закупени очила. След образуване на настоящото производство Д. започва да посещава уроци по плуване от месец август 2025 г. Таксите за тренировките се заплащат изцяло от майката. За доказване на твърдението на насрещната страна, че разходите са изцяло поделени между родителите и сумите за тях се дават от бащата извън регулярната месечна издръжка, определена от съда, няма представен нито един платежен документ. Към момента бащата продължава да изплаща с огромно закъснение старата месечна издръжка, въпреки заведеното изп.д. № 7107/2021 г., поради което е нелогично да твърди, че заплаща суми, извън издръжката. Навежда доводи по отношение на изменението в икономическата обстановка в страната за периода от 2019г. до 2026г. Оспорват твърдението, че ответникът заплаща 250 лв. наем, което същият не доказва и в настоящото въззивно производство. По отношение на възможностите бащата да дава претендираната издръжка, оспорват твърдението на въззивника, че не упражнява трудова дейност. Липсата на представени от страна на въззивника писмени доказателства за размера и характера на доходите му не може да се тълкува във вреда на децата. Представените от ответника доказателства за заплащане на кредити сочат за неговата платежоспособност. Към датата на постановяване на решението и трите договори за бърз кредит следва да са били прекратени и плащанията по тях да бъдат взети предвид единствено по отношение на платежоспособността на ответника и факта, че същият осъществява редовни доходи, макар и с неустановен размер, но такъв, който надхвърля 4 000,00 лв. Счита, че от представените по делото от ответника писмени доказателства не се доказва, че бащата заплаща разходи за мобилните телефони на децата в общ размер на 60-70 лв. От представените фактури се установява, че сметките а телефони представляват фирмен разход на дружеството „Е. С. Е.