Определение № 214 от 15.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Светозар Люб. Г.ев при участието на секретаря М. Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600065 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.

С протоколно определение от 29.12.2025 г. на Районен съд гр.И., постановено по н.о.х.д. № 667/2025 г. по описа на същия съд, в процедура по чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, осъденото лице Я. И. М., с установена по делото самоличност, е осъден на основание чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, да заплати в полза на държавата, сумата от 3 000 лева, представляваща намалената равностойност на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320ЦД“, с рег. № ******, послужил за извършване на престъплението по чл.343б ал. 1 от НК, за което е признат за виновен.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от адвокат Г. А. – защитник на осъденото лице Я. М., с искане същото да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се излагат доводи, че осъденият и неговото семейство се намират в тежко финансово състояние, поради което няма възможност да заплати наложената му санкция. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник на осъденото лице Я. М. - адв.Г. А., изцяло поддържа въззивната си жалба, по изложените в нея съображения. Поддържа и основното си оплакване за прекомерност на наложената на осъдения парична санкция, с оглед влошения му социален статус, поради което моли да бъде намалена.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, 1 представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваното определение на районния съд да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията на жалбоподателя, прокурорът от СОП не се ангажира със становище.

С. окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, намира следното:

Данните по делото сочат, че първоинстанционното производство е било образувано по повод внесено от Районна прокуратура – гр.С., ТО – И. споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, изготвено на основание чл.381 ал.1 от НПК, между прокурор от РП С. – ТО И., подсъдимия Я. И. М. и неговия защитник – адв.Г. А..

С определение от 29.12.2025 г., състав на РС И. е одобрил по реда на чл.382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото, като с него е признал подсъдимия Я. И. М. за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е наложил наказание – лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изтърпяване е отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 година и 4 месеца, считано от 29.12.2025 г.

С определение от същата дата /29.12.2025 г./, в процедура по реда на чл.306 ал.1, т.1 от НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса, касаещ приложението на разпоредбата на чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, относно приобщения като веществено доказателство по делото - лек автомобил марка „БМВ”, модел „320ЦД”, с рег. № ******, послужил за извършването на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, като е присъдил част от неговата равностойност – сумата от 3 000 лева. Приел е, че въпросният автомобил не е изключителна собственост на подсъдимия, а на друго лице, поради което следва да се възложи в тежест на подсъдимия, заплащането на неговата парична стойност, която обаче следва да бъде намалена на 3 000 лева, съобразно принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, съгласно чл.49 пар.3 от Хартата, и при отчитане на преобладаващото наличие на смекчаващите отговорността на осъдения обстоятелства и влошеното му имуществено състояние.

Според настоящият състав на въззивния съд, правилно и законосъобразно първия съд е намерил наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, във връзка с осъждането на Я. М. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Правилно също така, първият съд е сторил това в производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК, доколкото регламента на чл.383 ал.2 от НПК предвижда, че съдебното произнасяне по прилагането на чл.53 от НК, следва да се извърши именно по този ред.

В противоречие със закона, обаче първостепенният съд е приел, че тази имуществена санкция по чл.343б ал.5 от НК /в случая заплащането на паричната стойност на лекия автомобил, послужил за извършване на 2 престъплението/ е наказание и съответно е приложил същата, след индивидуализирането й като такова, по реда на чл.54 от НК.

Незаконосъобразно е прието също и, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК противоречи на чл.49, пар.3 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото е непропорционална с оглед инкриминираната престъпна дейност и целите, които преследва.

Въззивният съд счита, че принципът за пропорционалност, залегнал в мотивите на решение № 8 от 15.11.2019 г. на КС на РБ, е спазен. Тази мярка е приета с оглед динамиката на разпространение на престъпленията от този вид, като се явява необходима за постигане на легитимна цел – опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм в държавата. Още повече, погрешно първият съд изтъква, че нормата на чл.53 от НК е наказание. Правната доктрина и съдебната практика са безпротиворечиви, че тази мярка притежава санкционен, превантивен характер, но не е наказание, въпреки репресивния си елемент. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че разпоредбата на чл.53 от НК се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност, но винаги само при извършено престъпление. В този смисъл, незаконосъобразно прилагането на въпросната мярка, е било подчинено от първостепенния съд на правилата за индивидуализация на наказанието в НК и при съобразяване с тежестта на процесното деяние. Този въпрос при мерките по чл.53 от НК е решен дефинитивно, тъй като те са отговор, държавна реакция с елемент на държавна принуда при регулиране на определени обществени отношения, каквито са процесните – безопасността на транспорта. Разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК е въведена от законодателят императивно, поради което неприлагането й, обосновано с принципа на съразмерност или пропорционалност, би означавало отказ да се приложи действащ закон.

Този състав на СОС следва да посочи, че нито първостепенния съд, нито въззивната инстанция, имат правна възможност да упражняват инцидентен контрол за конституционосъобразност на законите. Това правомощие, по силата на действащата нормативна уредба, е предоставено единствено на Конституционния съд, съобразно чл.149 ал.1, т.2 от КРБ. Известно е и, че с Решение от 17.07.2025 г. на КС се отрече противоконституционност на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК.

Въззивната инстанция не може да сподели и доводите на първата такава, за противоречие на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК с чл.49, пар.3 от Хартата на основните права на ЕС, които при това са изтъкнати декларативно, без никакви правни аргументи от страна на решаващия съд. Съгласно цитираната норма, тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. Както бе казано по-горе, в случая имуществената санкция по чл.343б ал. 5 от НК не е наказание, а мярка, която според въззивният състав е удачна, общественополезна и преди всичко е приета от законодателя по установения ред, в кръга на компетенциите му. Освен това, преценката за пропорционалност на мярката следва да се извърши от 3 законодателя, което видно от мотивите към законопроекта, с който е въведена тази мярка, е сторено.

С оглед гореизложеното, този състав на СОС счита, че първостепенния съд е следвало да приложи в конкретния казус, втората алтернативна хипотеза на чл. 343б ал. 5 от НК, като присъди пълната равностойност на процесното превозно средство. Поради липса на протест против така постановения първоинстанционен акт и предвид наличната забрана за влошаване положението на подсъдимия /осъдения/, това нарушение по приложението на закона, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция. Не следва съответно да се разглеждат като основателни, доводите в жалбата на защитата, за прекомерност на наложената на осъдения парична санкция, предвид влошения му социален статус, и направеното в тази връзка искане, същата да бъде намалена.

Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на въззивната инстанция, че атакуваната определение на районния съд следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.12.2025 г. на Районен съд гр.И., постановено по н.о.х.д. № 667/2025 г. по описа на същия съд, в процедура по чл.306 ал.1, т.1, вр. чл.383 ал.2 от НПК, с което осъденото лице Я. И. М., с установена по делото самоличност, е осъден на основание чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, да заплати в полза на държавата, сумата от 3 000 лева, представляваща намалената равностойност на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320ЦД“, с рег. № ******, послужил за извършване на престъплението по чл.343б ал. 1 от НК, за което е признат за виновен.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4