Решение № 75 от 24.06.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Ямбол, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Иванка П. Златева като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242300600135 по описа за 2024 година Въззивното производство е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е на основание въззивна жалба, против присъда № 31/ 26.02.2024г. постановени по нчхд № 1094/2023г. на РС- Ямбол.

С обжалваната присъда подс.Л. Н. М. е признат за невиновен в това на 30.09.2022г. в писмено изложение, подадено чрез ЧСИ И.Х. до ЯОС, вх.№ ******г.по описа на ЧСИ И.Х., да е разгласил позорно обстоятелство за Н. В.

В. или да й е преписал престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.147, ал.1 от НК.

Н. В. е осъдена да заплати на Л. М. направените от него разноски в размер на 1000лева.

Във въззивната жалба /наименована погрешно като частна жалба/ се изразява несъгласие с постановената оправдателна присъда и с присъждането на разноските. Частния тъжител сочи, че наказателното производство е било прибързано, с което е лишена от полагащото й се адекватно и обективно правосъдие и законова защита. Сочи се също така, че същата е запозната с наказателното правосъдие и законовия ред, поради което приема 1 разглеждането на настоящото дело като обидно.

Депозирано е писмено становище от подсъдимия, депозирано чрез защитника му адв.С., в което се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Прави се искане да се потвърди обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание за въззивникът- частен тъжител участва лично, като поддържа жалбата си, че при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд е била лишена от право да докаже обвинението, тъй като й е отказано да се приемат представените от нея писмени доказателства.

На това основание се иска от въззивната инстанция „справедливостта да възтържествува“ и да бъде постановено „обективно решение“.

Въззиваемият- подсъдим М. участва лично и със защитника си адв.С., чрез която оспорва жалбата на тъжителя и пледира за потвърждаване на присъдата.

ОС- Ямбол, в настоящият въззивен състав след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите на повереника на частния тъжител, на защитника на подсъдимия и на подсъдимия, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши служебна проверка на присъдата приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.318 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като напълно кореспондира със събраните доказателства.

Установено е, че в.г.д. №*****г.по описа на ОС-Ямбол е образувано по молба на частния тъжител Н. В. В., в качеството й на длъжник по изп.дело № 561 по описа на ЧСИ И.Х. с район на действие съдебния район на ОС-Ямбол с искане за спиране на изпълнителното дело до приключване на исковите производства по гр.д.№ 1837/2022г. и гр.д.№1848/2022г.по описа на ОСПловдив. Взискатели по изпълнителното дело са Г.П., Н.П. и Н.П., като същите се представляват от пълномощник и подсъдим по настоящото дело адвокат М.. Същия в качеството си на процесуален представител е депозирал писмен отговор с вх.№ ******г.с възражение за недопустимост на молбата, алтернативно за нейната неоснователност. Изложил е съображения, че е налице друг процесуален ред за искането на жалбоподателката и частен 2 тъжител по настоящото дело, както и че този и ред е неприложим, тъй като производствата по посочените от нея граждански дела пред ОС-Пловдив са прекратени.

Предмет на настоящото наказателно производство са следните изявления в писмения отговор на подс.М., депозиран в качеството на процесуален представител на взискателите по изпълнителното дело „Твърденията за някакви продължавани престъпления, неправилни действия на съд и прокуратура са не само голословни ами и отправящи напразни обвинения, заради които би следвало да се носи отговорност.“ В тъжбата се сочи, че с тези думи и изрази частния тъжител е наклеветена и е унизено нейното достойнство и чест, обвинявайки я в голословие, както и че се насърчава съда да й търси наказателна отговорност.

С определение № **********г.по вгд № *****г.на ОС-Ямбол молбата на Н. В. В. за спиране на изп.дело № 561 по описа на ЧСИ И.Х. с район на действие съдебния район на ОС-Ямбол е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото.

Наказателното производство в районния съд е приключило в едно съдебно заседание на което са снети обяснения от подсъдимия, в които същия потвърждава, че е изготвил процесния писмен отговор по в.гр.д. №*****г.по описа на ОС-Ямбол. Частния тъжител е депозирал писмени доказателства, които са приети от районния съд като ирелевантни и е отказано да бъдат приети. Съдебното следствие е приключено след изрично изявление от частния тъжител и защитника на подсъдимия, че нямат други доказателствени искания.

Горната фактическа обстановка е приета и от първоинстанционния съд, като правилно и обосновано са кредитирани приложените по делото писмени доказателства- в.гр.д. № *****г.на ОС-Ямбол, по което е депозиран процесния писмен отговор от подсъдимия, както и обясненията на подсъдимия, в които прави признания, че е автор на документа.

Правни изводи:

С разпореждане на съдията- докладчик, обстоятелствената част на частната тъжба е квалифицирана като престъпление по чл.147 ал.1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от НК престъплението клевета се осъществява с две изпълнителни деяния- разгласяване на позорно 3 обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. В съдебната практика се приема, че "позорни обстоятелства" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят за миналото и настоящото поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Когато на лицето се приписва престъпление, се изисква да е за общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. Следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете засегнато с тях. Или, с клевета се засяга достойнството и честта на физическо лице по начин, че да се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и живее. Като неотменно право на личността, достойнството и честта на лицето са гарантирани от Конституцията и защитени, чрез криминализиране на проявите, които неправомерно ги засягат, като наказуемостта за дееца не е обвързана с някакви вредни последици за пострадалия, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване.

Районният съд е анализирал частта от процесния писмен отговор, за която се твърди в частната тъжба, че е с клеветническо съдържание, тъй като е унизено нейното достойнство и чест, обвинявайки я в голословие, както и че се насърчава съда да й търси наказателна отговорност и правилно и обосновано е прието, че с употребените думи и изрази подсъдимият не е осъществил състава на инкриминираното му престъпление.

От съдържанието на писмения отговор е видно, че същия е насочен единствено да защити правата на неговите клиенти по в.гр.д. № *****г.на ОС-Ямбол, което е негово задължение като процесуален представител.

Изразите и думите за които се твърди от частния тъжител, че са клеветнически не съдържат в себе си позорни обстоятелство целящи да уронят доброто име и чест на тъжителката. Изразът „Твърденията за някакви продължавани престъпления, неправилни действия на съд и прокуратура са не само голословни ами и отправящи напразни обвинения, заради които би следвало 4 да се носи отговорност.“ не излиза от контекста на предмета на доказване по гражданското дело и е в резултат на описаните в молбата на Н. В. доводи и действия на ответната страна по гражданското дело.

По отношение твърденията във въззивната жалба, че й е нарушено правото на защита от първоинстанционния съд съдът намира същите за неоснователни, тъй като страната е заявила изрично в районния съд, че няма искания за други доказателства, на което основание е приключено и съдебното следствие. Въззивната инстанция е инстанция по същество, по правото и фактите, поради което е допустимо събирането на доказателства.

Възползвайки се от това право въззивника- частен тъжител депозира и съдът прие и приложи депозираните от нея писмени доказателства- две жалби до Районна прокуратура- Пловдив от Н. В. срещу адвокат Г.Р. в качеството му на пълномощник на П.Д.Д. и жалба срещу адвокат Л. М. в качеството му на пълномощник на Н. П., Г. П. и Н. П.. Жалбата срещу адвокат Р. описва факти и обстоятелства нямащи отношение към настоящото дело. Жалбата срещу адв.М. описва негови действия по други дела и негови депозирани становища нямащи отношение към предмета на доказване, а именно депозирания от него писмен отговор по в.гр.д. № *****г.на ОС-Ямбол. По тези съображения съдът намира, че приетите по делото две жалби не променят изхода на делото.

С оглед на гореизложеното правилно и обосновано районният съд е приел, че подсъдимият не е извършил от обективна страна състава на престъплението клевета, тъй като цитираните думи и изрази представляват осъществяване от него защита по гражданското дело и не целят да унизят честта и достойнството на частния тъжител, както и да инициират търсене на наказателна отговорност.

Изводите на съда за липса на факти и обстоятелства, запълващи с нужното съдържание елементите на обективната страна на повдигнатото обвинение, са защитени убедително, поради което становището му за несъставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.147 ал.1 от НК е съответно на закона.

По изложените съображения въззивният съд намира, че при правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил правилен и законосъобразен правен извод, като е приел, че с цитираните части от писмения отговор подс.М. не е осъществил състава на престъплението 5 клевета, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.147 ал.1 от НК.

При горния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК правилно и законосъобразно частния тъжител е осъдена да заплати всички направени от подсъдимия разноски на първата инстанция. Посочената правна норма е императивна и гласи, че когато подсъдимият е признат за невинен разноските по дела образувани по тъжба на пострадалия се възлагат на частния тъжител.

На това правно основание и тъй като въззивният съд приема жалбата на частния тъжител за неоснователна същата следва да бъде осъдена да заплати на подсъдимия и направените разноските на въззивната инстанция, които са в размер на 1000лв. и представляват заплащане на хонорар на неговия защитник адв.С.. Разноските в този размер са доказани по безспорен начин с представения договор за правна защита по въззивното дело, като изрично е посочено, че същите освен, че са договорени са и реално заплатени.

По изложените съображения въззивният съд в настоящия съдебен състав намира жалбата на частния тъжител за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а проверяваната присъда да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Ямболския окръжен съд , РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 31/ 26.02.2024г. постановена по нчхд № 1094/2023г. на РС- Ямбол.

ОСЪЖДА Н. В. В., с установена по делото самоличност да заплати на Л.