Определение № 1249 от 12.01.2026, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 56224/2025
Вид: Определение № 1249
Подписан: 12.01.2026
В сила: 12.01.2026
Състав: ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

чл.131 · Граждански процесуален кодекс
чл.140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
чл.403, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.403, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
чл.507, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
чл.507, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1249 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110156224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими към предмета на спора, следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представения с исковата молба документи по опис обективиран в същата, като писмени доказателства по делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.03.2026 г. от 11:15 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по изпратена по подсъдност от РС Силистра искова молба от «АМИРА 2015» ЕООД против „ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД“ ЕООД, с която са предявени два обективно съединени искове, както следва: 1/за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6561,75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от неоснователно наложен запор върху банковата сметка на ищцовото дружество в „Интернешънъл Асет Банк“ АД под формата на обезпечение на осъдителен иск, допуснато по искане на ответника в производството по т.д.№ 30/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наложен запор върху банковата сметка на ищцовото дружество в „Интернешънъл Асет Банк“ АД под формата на обезпечение на осъдителен иск, допуснато 1 по искане на ответника в производството по т.д.№ 30/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

В исковата молба се твърди, че на 13.09.2023 г. ответното дружество подало исковата молба срещу ищцовото дружество, с която бил предявен иск за неизплатено възнаграждение по сключен между страните договор за консултантски услуги. Поддържа се, че въз основа на горепосочената искова молба, в Окръжен съд – Силистра било образувано т.д.№ 30/2023 г. в хода, на което ответникът „Ен Те Ем Трейд“ ЕООД поискало от съда да допусне обезпечение на осъдителната му претенция в размер на 36 000 лева, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ищеца. На 09.11.2023 г. състав на ОС – Силистра издал обезпечителна заповед, въз основа на която в края на м.ноември 2023 г., по молба на ответника в настоящото производство, било образувано изпълнително дело № 1231/2023 г. по описа на ЧСИ Георги Г., в хода на което бил наложен запор върху банкови сметки на ищеца в „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Българска банка за развитие“ АД. Ищецът поддържа, че запорното съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“ АД било получено в банката на 30.11.2023 г., от която дата настъпили предвидените в чл.507, ал.2 и 3 ГПК последици.

Ищецът поддържа, че от 2018 г. до края на 2023 г. „Интернешънъл Асет Банк“ АД била единствената обслужваща търговската дейност на „Амира 2015“ ЕООД кредитна институция, като по запорираната разплащателна сметка се намирали и средства на търговското дружество, отпуснати като заем за оборотни нужди от „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Междувременно с решение № 27/28.06.2024 г. по т.д.№ 30/2023 г. по описа на ОС – Силистра, състав на съда уважил частично обезпечения с наложен запор иск на „Ен Те Ем Трейд“ ЕООД, като настоящото дружество – ищец било осъдено да заплати на консултанта си – настоящ ответник, възнаграждение в размер на 9000,00 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 36 000 лева исковата претенция била отхвърлена. Решението на ОС – Силистра било потвърдено от Апелативен съд – Варна с решение № 68/11.03.2025 г. по в.т.д.№ 511/2024 г., влязло в сила поради необжалването му пред ВКС. С оглед предходното, ищецът поддържа, че ответното дружество никога не е било носител на парично вземане в размер на 27 000 лева, но въпреки несъществуващото притезание, с наложения запор ищецът е бил лишен от разпоредителна власт относно наличните по негова сметка финансови средства. Счита, че с неоснователно наложения запор под формата на обезпечение на паричен дълг, ответникът следва да му заплати обезщетение, изчислено в размер на мораторна лихва, която неизправния длъжник следва да заплати при забава в изпълнението на паричен дълг. Излага, че размерът на паричното вземане, което неоснователно е обезпечено с налагане на запор върху банкови сметка на длъжника е 27 000 лева, а мораторната лихва за периода от 30.11.2023 г. /датата на налага на запора/ до 26.08.2025 г. /датата, на която е вдигнат запор/ възлиза на 6561,75 лева, които ищецът претендира като имуществени вреди. Отделно от предходното, в исковата молба се излагат доводи и за претърпени неимуществени вреди, като непосредствени следствие от неоснователно наложения запор върху банковата му сметка. В тази насока се поддържа, че при невъзможност за плащания през запорираната банкова сметка, е достатъчно основание за другите участници в търговския оборот да се усъмнят в лоялността и имуществената 2 обезпеченост на „Амира 2015“ ЕООД. Предходното превръща ищцовото дружество в несигурен партньор, който не борави с банковите си сметки, като негативите са върху търговското име и репутацията на дружеството. Още по-неблагоприятни се твърди, че са последиците за ищеца в отношенията му с кредитни институции, доколкото като търговец „Амира 2015“ ЕООД не може да потърси и получи заеми, тъй като в техните очи се явява нередовен длъжник. Ето защо, ищцовото дружество претендира и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева. Претендира и сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че вредата от неоснователното обезпечение може да се приравни по размер на мораторна лихва, като поддържа, че между обезпечението и твърдяната вреда липсва пряка причинно-следствена връзка. Излага се още, че съгласно чл.403, ал.2 ГПК обезщетение се дължи само за реално настъпили вреди, които произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка, докато мораторната лихва по чл.86 ЗЗД има санкционен характер и се дължи единствено при забава на парично вземане, каквото в случая не съществува. Сочи се, че в случая ищецът не е представил доказателства за конкретни имуществени загуби или пропуснати ползи, настъпили вследствие ва обезпечението. С оглед предходното претенцията представлява опит за присъждане на фиктивна вреда, без доказан реален вредоносен резултат. По отношение на претенцията на неимуществени вреди също се изразява становище за неоснователност, като се излагат доводи, че действащото законодателство не предвижда възможност за репариране на неимуществени вреди на юридическо лице. Поддържа се, че няма как юридическо лице да претърпи последици от засягане на негови блага, неоценими в пари, както е възможно това за физическото лице.

Излагат се доводи, че репутацията и доброто име са част от търговското предприятие и не могат да бъдат прехвърлени без него. Ето защо, нарушаването на доброто име на юридическото лице би могло да причини единствено имуществени вреди като спаднали приходи от дейността, отлив на клиенти. По изложените в отговора доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.403, ал.1 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: наложената обезпечителна мярка; отхвърляне на иска, по който е допуснато обезпечението; наличието на вреди /имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от наложената обезпечителната мярка, както и техния размер.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства в негова тежест е да докаже погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди, както и наведените в писмения отговор възражения.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат 3 съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

----- следващ документ -----