Протокол № 11 от 29.01.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 11 гр. Бургас, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря П. Ефт. Помакова и прокурора Петя П. Кралева

Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600248 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим Ж. И. Г., редовно призован, се явява лично и с упълномощения защитник адв. М. Б. от АК-Я..

Частният обвинител Д. А. Х. не се явява, редовно призован. За него се явява новоупълномощен повереник адв. Ж. Г. от АК-Я..

Не се явяват частните обвинители Т. Д. Х. и Д. Д. Г., както и упълномощеният им повереник адв. Д. Й. от АК-Я..

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Петя Кралева.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма процесуална пречка за даване ход на делото с оглед редовното уведомяване и неявяването на частните обвинители, без да са посочили уважителна причина за това. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Липсват процесуални пречки, да се даде ход на делото.

Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени, че неявяването на частните обвинители Д. Х., Т. Х. и Д. Г., както и повереникът 1 на последните двама - адв. Й., които са редовно призовани, но не посочили уважителна причина за неявяването си, не е пречка за разглеждане на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът дава ход на съдебно следствие

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства, освен събраните.

АДВ. Г.: Представям съдебно удостоверение издадено от Окръжен съд-Ямбол за образувано съдебно производство за поставяне на лицето Т. Х. под запрещение с правно основание чл. 5, ал. 1 от Закона за лицата и семейството.

Въпреки, че частният обвинител не е задължителна страна в процеса, оставям на преценката на съда дали да бъде спряно настоящото производство до влизане в сила на решение по образуваното такова пред Окръжен съд-Ямбол. Нямам искане за събиране на доказателства.

АДВ. Б.: Няма да соча доказателства. Да се приеме представеното удостоверение. Няма основание за спиране на настоящото производство.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представеното удостоверение. Считам, че няма основание за спиране на настоящото наказателно производство предвид обстоятелството, че частният обвинител Т. Х. има упълномощен повереник, който да защитава интересите й.

Съдът, като изслуша становищата на страните намира, че не са налице основания за спиране на настоящото производство, с оглед на което 2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА представеното съдебно удостоверение от адв. Г., както и събраните в хода на производството доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че въззивната жалба е основателна, тъй като касае единствено размера на наложеното кумулативно наказание лишаване от правоуправление с уговорката, че този срок не може да бъде по-малък от срока лишаване от свобода. Съответно, задължение на въззивната инстанция е да извърши цялостна проверка на първоинстанционната присъда, независимо от посочените от страните основания. В тази връзка считам, че следва да бъде съобразено следното:

На първо място Ямболски окръжен съд е приел, че в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалата Х., са разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП, с което е игнорирал константната съдебна практика на ВКС, че тези две разпоредби са взаимоизключващи се.

Доколкото наказателното производство е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, и по-конкретно по т. 2 на чл. 371 от НПК, съдът е приел фактическата обстановка такава, каквато е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съответно, възпроизведено от съда в мотивите е и заключението на изготвената по делото тройна автотехническа експертиза.

Неизяснен е останал въпросът за съобразената със зоната на осветеност скорост, респективно при движение с тази скорост, дали подсъдимият, ако беше изпълнил задължението си за намаляване на скоростта и предприемане на спиране, дали щеше да избегне настъпилото ПТП. Предвид на това, че от експертизата, респективно от съда, е прието, че при управление с максимално разрешена за населено място скорост от 50 км/ч, Х. не би попаднала в опасната 3 зона за спиране и ударът би бил предотвратим, считам, че следва да се приеме, че в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат в случая е единствено нарушението на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а именно движението със скорост над разрешената за населено място. Съответно, нарушението по чл.

20, ал. 2 ЗДвП следва да отпадне от обвинението.

Следва да се отбележи и друг пропуск, който също може да бъде отстранен от настоящата инстанция – в цифровото изписване на квалификацията не се съдържа привръзката с нарушението по ЗДвП, но доколкото в текстовата част те са изписани както цифрово, така и текстово, считам, че този пропуск е несъществен и респективно може да бъде отстранен от Вас.

На следващо място правилно съдът е отчел, че приложима в случая като по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК е редакцията на чл. 343, ал.1 б.“в“ НК, предвиждащ наказание лишаване от свобода от две до шест години. Въпреки, че не е изрично посочено, става ясно, че това е редакцията на този текст в ДВ бр. 95/2016 г.

При определяне размера на наказанието съдът правилно е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, които споделям изцяло, с изключение на приетото от съда, че самопризнанията също са смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото в хода на ДП подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения, а известно на съда е, че според т. 7 от ТР № 1/2009 година признанието в процедура по съкратено съдебно следствие няма как да бъде зачетено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Споделям извода на съда, че е налице оказано съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина, независимо от това, че показанията му като свидетел след привличането му като обвиняем са без процесуална стойност. Доколкото тези показания са залегнали в заключението на автотехническата експертиза, могат да бъдат ценени съответно показанията му дадени в хода на проведения на 15.07.2022 г. следствен експеримент, които също са залегнали в заключението на автотехническата експертиза.

Към отбелязаното съпричиняване от страна на пострадалата, че не е пресичала на определено за целта място – намиращата се наблизо пешеходна пътека, считам, че следва да бъде добавено обстоятелството за начина, по 4 който е пресичала – не напряко, а косо под ъгъл 53 градуса. Съдът декларативно е посочил, че като отегчаващо следва да се отчете сравнително завишената степен на обществена опасност на извършеното престъпление.

Кое налага този извод - липсва мотивировка.

Правилно още в началото на фактическата обстановка, съдът е приел, че по отношение на наложените административни наказания следва да бъде съобразено ТП № 1/2015 г.на ВКС – на ОСНК и ОС на Втора колегия на ВАС.

Тук обаче съдът е пропуснал да отбележи, че следва да бъдат съобразени обстоятелствата, кога е платена глобата и съответно, какъв срок е изтекъл след плащането й.

На следващо място, за степента на обществена опасност, считам, че следва да бъде съобразено, че се касае за упражняване от подсъдимия на професия „шофьор“ на автобус. Няма как наложено наказание с фиш, при липса на наказателни постановления, съответно на отнети точки, т.е. пълният обем от точки, които притежава, да го характеризират като недисциплиниран водач, по-скоро се касае за един дисциплиниран водач на МПС.

Също така считам, че следва да бъде съобразено със степента на обществена опасност и обстоятелството, че причинените щети по превозното средство в размер на 3778,58 лева, макар и да се поглъщат от настъпилата смърт като резултат, не покриват критерия за значителни такива при минимална работна заплата от 650 лева, а значителните вреди възлизат на 9100 лева.

Ето защо, моля да измените присъдата, като оправдаете подсъдимия за нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП предвид липсата на пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалата. Съответно, като съобразите превеса на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства, да намалите размера на наложеното наказание, а именно най-леко предвиденото – от две години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде редуцирано с една трета. Изтърпяването да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Съответно, да бъде намален и размерът на кумулативното наказание лишаване от правоуправление до размера на наказанието лишаване от свобода, а именно в размер на една година и четири месеца. Моля да измените присъдата в този смисъл.

АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, съгласно чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от 5

НПК, въззивната инстанция е длъжна служебно да провери изцяло присъдата, независимо от основанията, изложени в жалбата, а при установени основания, да я отмени или измени и в необжалваната част и по отношение на лицата, неподали жалба.

Съдът е приложил минимален и условен лимит на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, което с оглед на трайната съдебна и върховна практика, се явява изключително снизходително и не постига целите на чл. 36 от НК, в частност, генералната превенция и справедливост, съответна на тежкия настъпил резултат и обществените очаквания.

Това дело не е просто за превишена скорост, не е просто за пропусната реакция, и не е статистика в поредицата от ПТП. Това е дело за отнет човешки живот. Сутринта на 16.11.2021 г. един човек излиза от дома си и не се завръща, не поради случайност, а поради движение с около 75 км/ч по път, по който е било предвидимо наличие на пешеходци, с превозно средство с повишен маса и повишен риск, без спирачен път.

Наложеното наказание условно лишаване от свобода формално се вписва в законовите рамки, но не отговаря на тежестта на настъпилия резултат. Смъртта като последица не е обикновено съставомерно обстоятелство. Тя е най-тежкият възможен резултат и следва да намери реален, а не символичен израз в наказанието.

Неимуществените вреди в този процес не се претендират с граждански иск, но те са обективен факт, който съдът не може да игнорира при индивидуализацията на наказанието.

Моля да имате предвид също, че ПТП с фатален изход са едни от найсериозните обществени проблеми. Съдебните актове по тези дела изпращат послание, дали животът на пешеходеца е реално защитена ценност или е допустима грешка, която се санкционира условно. В случая скоростта е била значително над допустимата, реакцията е закъсняла, последицата необратима.

Всичко това налага по-висока степен на наказателна репресия.

Ето защо, от името на частния обвинител Д. Х., моля да измените първоинстанционната присъда, като увеличите размера н наложеното наказание лишаване от свобода и отмените приложението на чл. 66 НК, 6 считайки, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с условно осъждане, така че постановеният съдебен акт да съответства на тежестта на деянието, да отразява значимостта на отнетия човешки живот и да отговаря на чувството за справедливост. Моля в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.

АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, придържам се изцяло към анализа, който беше направен от държавното обвинение, изключително задълбочен както по отношение на престъплението, така и по отношение на наложеното наказание по чл. 343 НК. Считам, че не са налице основанията, изложени от частното обвинение, поне аз като защитник не знам да има жалба от тяхна страна.

Безспорно, налице е нарушение единствено и само на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, докато разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП считам, че не е относима към настоящата присъда и по отношение на казуса и на разследването, което е извършено по ДП и в цялост, при изясняване на обстоятелствата в съдебната фаза.