Решение № 1788 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1788 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110131445 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на В. Г. Г. срещу Й. И. Г., с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на 1/20 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в *****************************************, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с обща площ от 83, 81 кв.м., ведно с принадлежащите му избено помещение № 1 с полезна площ от 3,05 кв.м. и 2, 666 % ид.ч. от общите части на сградата на вх. Б и вх. В и от правото на строеж върху мястото, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***************** въз основа настъпило наследствено правоприемство, както и с искане за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт № 102, том III, рег. № 8183, дело № 362 от 2023, с който Й. И. Г. е признат за собственик на процесния имот.

В първото открито съдебно заседание ищецът е направил искане по чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение на иска чрез увеличаване размера на предявената искова претенция, като бъде признато за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на 3/20 ид.ч. от апартамент № 48. С определение № 42294 от 13.10.2025 г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на 3/20 ид. ч. от процесния недвижим имот.

Ищцата твърди, че през 1990 г. ответникът Й. И. Г. и съпругата на дядото на ищцата /И. Г. И./ - Л. И.а И.а са закупили недвижим имот – апартамент № 48, находящ се в *****************************************, състоящ се от три стаи, кухня и 1 сервизни помещения с обща площ от 83, 81 кв.м., ведно с принадлежащите му избено помещение № 1 с полезна площ от 3,05 кв.м. и 2, 666 % ид.ч. от общите части на сградата на вх. Б и вх. В и от правото на строеж върху мястото, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор ***************** по КККР, при следните квоти ½ за Й. И. Г. и ½ за Л. И.а И.а. Последната починала на 21.01.1994 г. и оставила като свои наследници И. Г. И. – съпруг, И. С. Г. – син, Й. И. Г. –син, Х. С. Г. – дъщеря и Н. С. Г. – син. На 01.05.1999 г. починал И. Г. И. и оставил като наследници синовете си Й. И. Г. и Г. И. Г. – баща на ищцата. Бащата на ищцата починал на 03.01.2013 г., като тя била негов единствен наследник по закон. Въз основа на изложеното твърди, че се легитимира като собственик въз основа на наследствено правоприемство на 1/20 ид.ч. от процесния имот. След смъртта на Л. И.а И.а апартаментът с идентификатор **************** се ползвал от Й. И. Г.. Преди известно време с нея се свързал брокер на недвижими имоти, който я уведомил, че ответникът желае да продаде имота, като за нейната 1/20 ид.ч. се снабдил с констативен нотариален акт. Чак тогава тя разбрала, че на 26.01.2023 г. по реда на обстоятелствена проверка Й. И. Г. е признат за собственик на процесния имот въз основа на придобивна давност. Ищцата се снабдила със справки от Имотни регистър и установила, че на 13.04.2021 г. и на 26.04.2021 г. на ответника били дарени ид.ч. от процесния имот, поради което и според нея нямало как той да го е владеел на основание годно, да го направи собственик. Освен това твърди, че винаги е заявявала пред ответника Й. И. Г. желанието си да изкупи останалите идеални части от апартамента на другите съсобственици или да получи левовата равностойност на дела си. Сочи, че не се е осъществило твърдяното придобивно основание от ответника и моли за уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Й. И. Г., подаден чрез редовно упълномощения му процесуален представител адв. К. В..

Оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че ответникът живее и притежава като собственик апартамент

№

48, находящ се в

*****************************************, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****************. Твърди, че живее там и владее имота като свой от 1999 г., т.е. повече от 10 години, поради което се е осъществил фактическият състав на придобивната давност. След смъртта на Л. И.а през 1994 г. той единствено владеел еднолично, необезпокоявано и без прекъсване имота като свой собствен. Поддържа, че като се е легитимирала като наследник на баща си, ищцата не е предявявала никакви претенции спрямо имота, нито е заявила, че желае да упражнява някакви права върху него, не е декларирала, че е собственик на имота и не е заплащала местен данък.

Твърди, че дарените му идеални части били с цел затвърждаване на позициите му на собственик на вещта и е приел дарението, за да докаже още по-силното си намерение да владее вещта като своя. Сочи, че в периода от 2021 г. – 2022 г. е извършил 2 подобрения в имота на стойност над 100 000 лв. със съзнанието, че именно той е собственикът на имота.Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е приет Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, по силата на който на 10.09.1990 г. третото за производството лице – Л. И.а И.а и ответника Й. И. Г. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 48, находящ се *****************************************, ведно с прилежащото към него избено помещение № 1 и 2,66 % ид. части от общите части на сградата, срещу продажна цена от 16 645 лева при равни квоти.

От приетия личен регистрационен картон от ЕСГРАОН и удостоверение с изх. № 23/24.02.2014 от 20.02.2023 г. се установява, че на 21.01.1994 г. Л. И.а И.а е починала, като е оставила за свои законни наследници съпруга си И. Г. И., синовете си И. С. Г., Й. И. Г., Н. С. Г. и дъщеря си Х. С. Г.. Съгласно удостоверение с изх. № РМЛ24-УГ013865 от 12.03.2024 г. на 01.05.1999 г. е починал и преживелият съпруг И. Г. И., чиито наследници се явяват неговите деца Й. И. Г. и Г. И. Г.. Впоследствие на 03.01.2013 г. е починал и Г. И. Г., който е оставил като единствен законен наследник В. Г. Г.. На 04.08.2013 г. е настъпила смъртта и на Н. С. Г., чиито наследници съобразно Удостоверение с изх. № 02618 от 13.03.2023г. се явяват съпругата му Й. Н.а Г. и неговите деца И. Н.в Ст., Л. Н. Ст., Й.ка Н.ва Ст.а и Н. Н. Ст.. По делото са приети съдебни удостоверения, от чието съдържание е видно, че И. Н.в Ст., Л. Н. Ст. и Н. Н.

Ст. са се отказали от наследството на покойния Н. С. Г..

Установява се, че на 13.04.2021 г. И. С. Г. и Х. С. Г. са дарили на ответника Й. И.

Г. притежаваните от тях 2/20 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор *****************, представляващ апартамент № 48, с административен адрес: ******************************************.

По делото е приет Нотариален акт № 102, том III, рег. № 9183, дело № 361 от 2023г. нотариус В. Г., НК № 340, с който на 26.10.2023 г. Й. И. Г. е признат за собственик на 3/10 идеални части от самостоятелен обект, представляващ апартамент № 48 с идентификатор ***************** и административен адрес:

******************************************. Като приложение е представено Постановление от 26.10.2023 г. по н.д. № 362/2023г., в което се съдържат изводите на нотариуса, че ответникът е упражнявал явно владение върху въпросния недвижим имот в продължение на повече от 10 години и че същото достигнало до знанието на всички наследници. Установява се, че в изпълнение на изискването по чл. 587, ал. 2 ГПК са разпитани трима свидетели – М. Л. М., Н. Х. С. и Г. А. М.. Според техните сведения Й. И. Г. живеел и заплащал разноските по апартамента, като след смъртта на неговата майка останалите наследници му предложили и му прехвърлили припадащите им се идеални части от имота, с изключение на В. Г., която заявявала, че няма собственически претенции към имота и че последния е собственост на ответника.

За установяване на обстоятелствата относно осъществяваното владение и отношенията между страните са събрани гласни доказателства от А. А. С. – съпруг на ищцата, според чиито сведения ищцата е собственик на апартамент в гр. София, без знание за точното му местоположение, който придобила чрез наследяване от баща си.

Свидетелят споделя, че през 2021 г. неочаквано ответникът и жената, с която живеел 3 на семейни начала, инициирали телефонен разговор с В. Г., по време на който изразили грижа за нейното състояние след дълги години на отчуждение. Излага, че на следващия ден отново бил проведен разговор, по време на който двамата обяснили на ищцата, че следва да прехвърли припадащата се част от имота на ответника, тъй като всички други наследници били направили това. Уточнява, че впоследствие било отправено и предложение да бъдат уредени отношенията и чрез заплащане, но така и не постигнали съгласие. При съблюдаване правилото на чл. 172 ГПК и при отчитане евентуалната заинтересованост на свидетеля, на показанията следва да бъде дадена вяра, тъй като са последователни, логични и вътрешно хармонични. Макар и изложените данни да не се основават на лични и непосредствени наблюдения, то в тяхното съдържание не се открива стремеж за преувеличаване на възприятията и не са налице индиции, които да разколебават вътрешното убеждение на съда относно желанието на свидетеля добросъвестно да възпроизведе възприятията си относно правнорелевантните факти. Предоставените показания кореспондират в пълна мяра и със събраните писмени доказателства, поради което следва да бъдат ценени като обективни и достоверни.

Като свидетел по делото е разпитан и Н. С., който посочва, че живее в сграда, съседна на спорния недвижим имот. Описва, че ответникът обитава процесния апартамент от 1997 г. първоначално заедно с майка си и баща си до тяхната смърт.

Други хора не са живеели в него.Уточнява, че понастоящем имотът се обитава от Й. И. и жената, с която живее на семейни начала. Предоставя сведения, че племенниците на ответника са посещавали апартамента. Ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като обективни, достоверни, логични и последователни. Колизията между изложените данни, че ответникът живял с родителите си в процесния апартамент от 1997 г. и писмените доказателства, от които е видно, че Л. И.а е починала през 1994 г., не разколебават доказателствената стойност на показанията и са нормални с оглед изминалия период от време /повече от 30 години/ и способностите на човешката памет. Следва да се отбележи, че в рамките на настоящия процес Н. С. е заявява пред съда, че не познава и не е чувал за ищцата, докато пред нотариуса през 2021 г. е посочил, че му бил известен разговор между ответника и ищцата, в рамките на който последната е демонстрирала пълна липса на собственически претенции.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск намира правната си квалификация в чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на установителен иск е наличието на правен интерес, като тази предпоставка следва да е налице както към момента на предявяването на исковата претенция, така и към момента на постановяване на решението. Нуждата от защита чрез установителен иск се поражда при наличие на правен спор, т.е. при такова извънпроцесуално поведение на ответната страна, включващо фактически и правни действия, с които се отрича или поставя под съмнение правото на собственост на 4 ищеца. Такова правно действие несъмнено е издаването на констативен нотариален акт, доколкото последният се ползва с легитимиращ ефект относно принадлежността на правото на собственост спрямо третите лица /в този смисъл Решение № 230 от 28.06.2012г. по гр. д. № 91/2012г. на ВКС, IV г.о., Решение № 129 от 28.02.2024г. по гр. д. № 1102/2023г. на ВКС, II г.о., Решение № 407 от 03.07.2025г. по гр. д. № 1979/2024г. на ВКС, II г.о./. В настоящата хипотеза правният интерес от предявяване на положителния установителен иск се извежда от въведените в исковата молба фактически твърдения, подкрепени с доказателства за издаден в полза на ответника констативен нотариален акт, и от заявените от В. Г. Г. собственически права, противопоставими на тези на титуляря на акта. При така очертаните твърдения и фактическа обстановка за ищцата възниква правен интерес да установи правото си на собственост върху процесните идеални части, респективно да обори фактите, обуславящи придобивното основание на Й. И. Г..