Решение № 2040 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2040 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100501546 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 17286 от 24.10.2023 г. на Софийски районен съд, 77-ми състав, постановено по гр. д. № 19078/2023 г. Е. И. Ш. е осъден да заплати на „Топлофикация – София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: 649,37 лв. – цената на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София, бул.

„*******, тавански етаж, аб. № *******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до погасяването; 10,46 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 490,60 лв. – разноски по делото; О. Е. е осъден да заплати на „Топлофикация – София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следните суми:

354,20 лв. – цената на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*******, тавански етаж, аб. № *******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до погасяването; 5,70 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 267,60 лв. – разноски по делото; Г. М. К. е осъден да заплати на „Топлофикация – София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 първо ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: 177,10 лв. – цената на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.София, бул. „*******, тавански етаж, аб. № *******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023г. до погасяването; 2,85 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 133,80 лв. – разноски по делото.

Със същото решение са отхвърлени следните искове на

„Топлофикация – София“ ЕАД: иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Е. И. Ш. за заплащане на сумата от 74,84 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г. и за сумата от 5,05 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 24.03.2023 г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г. М. К. за заплащане на сумата от 20,41 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г. и за сумата от 1,38 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 24.03.2023 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу О. Е. за заплащане на сумата от 40,82 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г. и за сумата от 2,75 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 24.03.2023 г.

В законоустановения срок срещу решението в частта, с която са уважени предявените от дружеството искове, е постъпила въззивна жалба от ответниците Е. И. Ш., Г. М. К. и О. Е., подадена чрез адв. Р. К., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната част поради нарушение на процесуалните правила. На първо място според въззивниците неправилно районният съд не е допуснал двама свидетели на ответниците, които да установят факта на липса на отоплителни тела в имота за процесния период. Считат, че по този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като намират и за неправилно становището, че доказателственото искане е неотносимо към предмета на доказване. В заключение посочват, че по този начин решаващият съд е отнел възможността на ответниците да проведат насрещно доказване по отношение на факта за доставяне на топлинна енергия, което от своя страна е попречило за изясняването на делото от фактическа страна.

На следващо място според въззивниците неправилно решаващият съд не е уважил искането на ответниците по чл. 190 ГПК да задължи третото лице помагач да представи отговор или резултат от направеното от ответниците оспорване на изравнителна сметка за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. В тази връзка излагат, че оспорването е направено в срок и за това е представено доказателство с отговора на исковата молба, но ответниците не получили никаква обратна връзка от третото лице помагач. Това от своя страна довело до „оставяне в сила“ на въпросните изравнителни сметки, които впоследствие послужили за уважаване на исковете. Намират, че в случай че бъде установено, че въпросната изравнителна сметка е била оспорена, но по 2 оспорването няма произнасяне и/или проверка то би бил излязъл на дневен ред въпросът дали сметката има обвързващо действие за ответниците и дали посочените в нея суми могат да послужат като основание за уважаване на исковите претенции.

Намират, че в първоинстанционното решение е налице и разминаване между установеното от доказателствената съвкупност и приетото за установено от съда, тъй като в хода на производството пред СРС ищецът не е представил нито едно доказателство, което да докаже дали и в какво количество е била доставяна топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода. Приетата техническа експертиза също потвърдила, че не са направени реални замервания на изразходената енергия, а всички се основават на служебни замервания по формули, които обаче според въззивниците не са доказателство за реално доставена топлинна енергия. Не ставало и ясно от кои измервателни уреди е била отчетена топлинната енергия, доколкото нямало отоплителни уреди, на които да бъдат поставени измервателни уреди.

Намират още, че в случай, че се касае за общи измервателни уреди, то третото лице помагач няма нито договорно, нито законово основание да извършва замерване и разпределяне на разходваната енергия, доколкото представеният от ищеца договор между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост е бил прекратен към процесния период.

Поради изложените съображения е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на такова, с които исковете да бъдат отхвърлени в цялост.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна, като е отправена молба до въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

От третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е постъпило становище.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че в обжалваната част решението е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в 3 изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на стойността на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение и обезщетение за забава за плащане на същите. Решението в частта, с която исковете по чл. 86 ЗЗД са отхвърлени, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото въззивно производство.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, т.е. договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Съгласно § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В това си качество те дължат цената на доставената топлинна енергия.

В настоящия случай от приложените писмени доказателства по делото и по-конкретно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том III, рег. № 3692, дело № 341 от 07.07.2016 г. се установява, че ответниците са придобили следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, бул.

„******* на тавански етаж, при посочени в документа за собственост квоти, както следва: 55 % за Е. И. Ш., 15 % за Г. М. К. и 30 % за О. Е.. Доколкото по делото не се твърди и не се установява, че ответниците са се разпоредили със своите идеални части от процесния недвижим имот, следва да се приеме, че същите се явяват собственици по смисъла на чл. 153 ЗЕ и на основание чл. 150 ЗЕ се установява наличие на облигационно правоотношение с ищцовото топлофикационно дружество, респективно качеството им на потребители на топлинна енергия.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото 4 производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което настоящият състав кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че за периода от м.10.2020 г. – м.04.2021 г. начислената топлинна енергия за отопление на имот е за един брой отоплително тяло в имота без уред за индивидуално отчитане и в съответствие с Наредба № 16-334 от 24.04.2007 г., а за периода м.10.2021 г. – м.04.2022 г. няма начислявана топлинна енергия за отопление на имот. Вещото лице изяснява, че за втория период е начислявана за отдадена от сградна инсталация топлинна енергия, която е в съответствие с нормативната база, както и, че за въпросния период няма начислявана топлинна енергия за отопление на общи части. За целия процесен период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както следва: за периода от 01.05.2020 г. – 31.08.2021 г. въз основа отчета на един брой топъл водомер, отчитан след края на отоплителния сезон; за периода от 01.09.2021 г. – 30.04.2022 г. е начислена служебно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в имота за един брой потребител при норма на разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие и в съответствие с т. 2 на чл. 69 от Наредба за топлоснабдяването № 16334/06.04.2007 г.