Решение № 312 от 21.09.2022, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Враца, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 12.09.2022 г. /дванадесети септември, две хиляди и двадесет и втора година/, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ при секретаря Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 251 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от АПК във връзка с чл. 10е от

Закона за пътищата /ЗП/ и във вр. чл.179 ал.3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по ЖАЛБА на „С.**.“ ЕООД ***, представлявано от К.И.Н. – *, чрез пълномощник - * М.И.Й. ***, против Акт за определяне на компенсаторна такса в размер на 750 лв., чието заплащане е обективирано с Квитанция № 22BG004213X45051056, издадена на 28.03.2022г. от служител на Агенция „Митници“, ТД Митница Русе, ГКПП – „Връшка чука“.

В жалбата се твърди, че така оспорения акт е незаконосъобразен, издаден при липса на компетентност, съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби на закона, както и поради несъот-ветствие с целта на закона, за което се излагат подробни доводи. Излагат се съображения по допустимостта на жалбата. Сочи се, че оспорения акт е немотивиран и противоречи на закона, като немотиви-раността, съответно обстоятелството, че не отговаря на изискванията за форма по чл.59 ал.2 от АПК, го прави нищожен. Твърди се, че обжалвания акт е съставен от лице, което няма правомощия да съставя и подписва такива актове.

Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноските. Пред съда жалбата се поддържа от пълномощника по изложените в нея съображения. Претендират се разноски, за което се представя списък.

Като ответник в производството е конституиран ** Д.Б.И., ** , издал оспорения акт.

Същия в писмен отговор, изразява становище по жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана, за което излага подробни съображения. Пред съда ответника лично, чрез пълномощник – ** С.Ц.Т. и в писмени бележки от пълномощника, излага съображения за правилност и законосъобразност на издадения оспорен акт, и иска отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски.

По делото са приложени и приети писмени доказателства – представени от жалбоподателя документи със жалбата и в хода на производството пред съда, представена от Агенция „Митници“, ТД „Митница“ Русе, административна преписка по издаване на оспорения акт, както и представени документи и справки от Агенция „Пътна инфра-структура“ /АПИ/, „Национално ТОЛ управление“ – по искане на пълномощника на ответника.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Враца намира за установено от фактическа следното:

От твърденията на дружеството - жалбоподател и представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че жалбо-подателя „С.**.“ ЕООД ***, е собственик на МПС - влекач „Мерцедес Актрос“ рег. № ******** /свидетелство за регистрация част І – на л. 15 от приложеното адм.д. № 3478/22г. на АССГ/. Не е спорно също, че на 28.03.2022 г. същият влекач управляван от служител на жалбоподателя /Н. Р./ при опит да напусне България на ГКПП „Връшка чука“, при проверка на МПС-то от ответника Д. И., ** , е издадена в 13.13 ч. на същия ден оспорената квитанция № 22BG004213X45051056 за заплащане на компенсаторна такса в размер на 750 лв. /на л. 12 от адм.д. АССГ/. Квитанцията е издадена от ответника във връзка с работата му и възложените му функции, като сумата от 750 лв. е заплатена от шофьора на МПС-то Н.Р. /л.13 от адм.д. на АССГ/.

Преди това на 10.11.2021г. в 09.31 ч. е установено нарушение от АПИ на същия влекач „Мерцедес Актрос“ рег. № ********, в състав с ремарке с общ брой оси 5, в Община *** , на път А-1 км.54+150, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като посоченото ППС частично не е било заплатило дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като е имало ТОЛ декларация за преминаване, но платената категория е била по-малка от измерената. Констатирано е нарушение по чл.102 ал.2 от ЗП и на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя „С.**.“ ЕООД *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. /л.14/ и доплащане на сумата от 119 лв., съгласно чл.10б ал.5 от ЗП. Факти-чески нарушението е заснето на тунел ** със стационарно техническо средство, като се изразява в това, че е било декларирано за ППС преминаване - влекач 12 т. с две оси, но същото се е придвижвало в състав влекач + ремарке с общо 5 оси /л.50-53 от настоящето дело/, т.е. ремаркето не е било декларирано и съответно не е била заплатена съответната такса за него.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е ДОПУСТИМА. Квитанцията за заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП изразява властническо волеизявление пораждащо задължение, с оглед което и правилото на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 145 от АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България подлежи на съдебно оспорване. В тази насока е и съдебната практика по този тип дела.

Самата жалба изхожда от задължения правен субект. Дружеството-жалбоподател „С.**.“ ЕООД *** е собственик на влекача „Мерцедес

Актрос“ рег. № ******** за чието движение по платена пътна мрежа е регистрирано нарушението по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. То е сред кръга от лица по чл. 10, ал. 2 от ЗП, което е задължено да заплаща ТОЛ такса за преминаване по платената пътна мрежа на собственото му МПС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП.

Възложеното с квитанцията задължение за заплащане на пътна такса, определя и правният интерес на дружеството от подаване и поддържане на разглежданата жалба – чл. 147, ал. 1 от АПК.

Жалбата е подадена на 04.04.2022 г. до АССГ /л. 3 от прило-женото адм.д. на АССГ/, т. е. както в 14/четиринадесет/-дневният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, така и в двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, доколкото в акта не е указана възможността за обжалване на акта. Отсъстват други основания по чл. 159 от АПК, поради което жалбата е допустима за разглеждане на основанията по чл. 146 от АПК.

По първото от тези основания по т. 1 – издалият квитанцията и изразеното чрез нея волеизявление по чл. 10, ал. 2 от ЗП митнически служител /ответника/ е именно компетентният за осъществяването на контрола по изпълнение на задължението за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като длъжностно лице на Агенция Митници – чл. 10е, ал. 1 от ЗП и чл. 167, ал. 3б, т. 1 от ЗДвП. Ответника Д.И. заемащ длъжността **, е бил разпределен по график на 28.03.2022г. на работа на ГКПП ** като е безспорно, че е осъществил контрола по чл. 10е, ал. 1 от ЗП на собствения на жалбо-подателя влекач „Мерцедес Актрос“ рег. № ********. С оглед закона – чл. 10е, ал. 1 от ЗП и писмените доказателства по делото /график на л.20 и длъжностна характеристика на л.21-26 от адм.д. на АССГ/ отсъстват основания за признаване на нарушения на материалната и териториалната компетентност на митническия инспектор, издал квитанцията за заплащане на компенсаторна такса, съответно по чл. 146, т. 1 от АПК. Възражението на жалбоподателя, че обжалвания акт е съставен от лице, което няма правомощия да съставя и подписва такива актове е неоснователно.

Относно формата за определяне на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП – необходими за спазването й са удостоверените с квитанцията обстоятелства, индивидуализиращи пътното превозно средство (ППС), с посочените регистрационен номер и вид, датата и мястото на проверката, основанието за начисляването й – вписаният резултат от ТОЛ проверката, размерът на таксата, определен съобразно категорията на превозното средства, броя на осите, които са отразени в съдържанието на квитанцията /л. 12/. В тази връзка няма нарушение на чл.59 ал.2 от АПК.

Действително няма посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта, както и не е посочено лицето издало акта, но тези нарушения не са съществени, тъй като не нарушават правото на защита. Посочено е ЮЛ /Агенция митници/ и адреса, както и има печат на ГКПП – Връшка чука.

Особени правила за определянето на компенсаторна такса законът не предвижда, с изключение на условието по чл. 10, ал. 2, вр. чл. 10е, ал. 2 от ЗП – установено движение на ППС по платената пътна мрежа, за което не е заплатена съответната пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – ТОЛ такса за ППС – над 12 тона с 5 оси, както е в случая. Размерът на компенсаторната такса е нормативно определен съгласно чл.26 ал.2 от Тарифите за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа и е правилно определен от длъжностното лице. В случая собствено на дружеството-жалбоподател превозно средство е пристигнало на 28.03.2022г. на ГКПП-„Връшка чука“, като в ТОЛ системата е отчетено като нередовно, поради движение по платената пътна мрежа на територията на страната на 10.11.2021 г. без да е заплатена изцяло съответната пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Декларираните от дружеството данни на собственото му ППС, не са съответствали на заснетото от стационарно техническо средство представляващо нарушение на правилото по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Поради това е изпълнена процедурата за определяне на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, чието заплащане е условие за преминаване на границата – чл. 10е, ал. 2 от ЗП. Законът не изисква за определянето на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП да е проведена процедурата по чл. 36 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ – за установяване на фактите на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП със съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗП освобождава от административно-наказателната отговорност за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП собственика на ППС – отговорен за заплащането на ТОЛ таксата при движение – чл. 10б, ал. 3 от ЗП, вр. чл. 179, ал. 3б, изр. 1 от ЗДвП, поради което АУАН не се съставя. Данните за движение по платена пътна мрежа без да е заплатена изцяло или отчасти таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП се установяван от електронната система по чл. 167, ал. 3 от ЗДвП. Оспорването на данните от електронната система е възможно в производството по установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, изборът за чието провеждане е на собственика на ППС – при отказ от заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, в който случай се дължи и заплащане на таксата. В случая дружеството е признало фактите със заплащането на компенсаторната такса, възползвайки се от привилегирования режим, вместо да заплати максималната такса, което би му позволило в последствие да оспори наличието на нарушение след издаването НП, като го обжалва. Тук няма предварително, а е налице доброволно изпълнение на част от задължението 750 лв. , с цел да се избегне както заплащането на по-голям негов размер сумата от 2 500 лв. имуществена санкция, така и на сумата от 119 лв. доплащане на такса. Размера на компенсаторна такса е правилно определен в оспорения акт.

Освен това събраната такса е по реда на Закона за пътищата, поради което съгласно чл. 55, изр. 2 от ЗП, приложимият ред за възстановяването й е по ДОПК. Ако счита, че въпросната такса е неправомерно събрана, то жалбоподателят може да направи искане по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ДОПК до НАП, за да му бъде възстановена, ако са налице условията за това.

При постановяването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същия е издаден в съответствие с приложимите материално-правни норми, както и с целта на закона.

Не могат да бъдат споделени разсъжденията на жалбоподателя, че оспорения акт е нищожен. Съгласно правната доктрина незаконо-съобразността на административния акт има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал. 5 от АПК/.