Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 92 от 25.11.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Наказателно дело от общ характер 1497/2025
Вид
Присъда № 92
Подписан
25.11.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ НОХД 1497/25

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП Пазарджик.

Обвинението е против И. С. К. ЕГН **********, за това, че :

1.На 08.04.2025г. в гр.Пазарджик причинил на полицейски орган- И. Д.

Т., старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ на РУ-МВР Пазарджик на ОД-МВР Пазарджик лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания по десен горен крайник и представляваща причинени болка и страдание, като деянието е извършено при изпълнение на службата му по охрана на задържани лицапрестъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК.

2 . На 08.04.2025г. в гр.Пазарджик в помещение за задържане на РУМВР Пазарджик противозаконно унищожил чужди движими вещи- легло на стойност 280.00 лева и две метални тръби на решетъчна врата на стойност 140.00 лева, общо на стойност 420.00 лева, собственост на ОД- МВР Пазарджик, представлявано от директора - престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 НПК , в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание за всяко престъпление при условията на чл. 55 от НК и присъждане на разноските.

Защитникът на подсъдимия не оспорва обвинението и настоява за снизходителност при определяне на полагащите се наказания.

Подсъдимият не се признава за виновен и депозира обяснения, съответни на отречената на вината. Иска да бъде оправдан.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност, предвид чл. 301 от НПК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се от закона, установи:

Пострадалият И. Д. Т. е полицейски служител в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ на РУ-МВР Пазарджик на ОДМВР Пазарджик. Той е назначен на длъжност „Старши полицай“ на 06.10.2023г. Съгласно длъжностната му характеристика, Т. изпълнявал дейност по осигуряване на обществения ред, охрана и конвой на задържани лица и други.

На 08.04.2025г. Т. бил на работа и бил разстанован в помещение за предварително задържане на лица, находя що се на подземния етаж на сградата на РУ-МВР Пазарджик на площад „Съединение“№2 в гр.Пазарджик.Там работата му се изразявала в охрана на арестантите и наблюдение на камерите за видеонаблюдение, монтирани в килиите.

1

Около 09.00 часа полицейски служители от РУ-МВР Пазарджик довели подсъдимият И. К.. Той бил настанен сам в килия №5 в помещението за предварително задържане.

Около 11.00 часа на 08.04.2025г. Т. чул шум от блъскане, а на охранителната камера видял, че подс. К. рита вратата на килията. Вратата била тип „решетъчна“, изградена от метални тръби. Т. отишъл при килия №5 и казал на К. да престане, но той продължил да рита, крещейки. В арестното помещение дошъл полицейският служител Я. П., който бил чул шума от ритането. Полицейските служители Т. и П. влезли в килията, а подсъдимият изкъртил две от металните решетки на вратата, причинявайки така имуществени вреди на ОД МВР Пазарджик в размер на 420.00 лева. По този начин в решетъчната врата се получил отвор, позволяващ К. да излезе от килията. Затова Т. и П. завързали ръката на К. с белезници за вратата. П. си тръгнал, а Т. се върнал на работното си място и продължил да наблюдава камерите.

К. започнал да рита с крак дървената странична част на леглото в килията и го счупил. Стойността на същото била 280.00 лева. В арестното помещение на полицейското управление дошъл св. полицай Б. М.. Двамата с Т. започнали поставянето на белезници и на двете ръце на подсъдимия, като Т. държал ръцете му, а М. се опитвал да му постави белезници. Тогава К. навел глава към Т. и го захапал в областта на дясната предмишница, причинявайки му така лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания по десен горен крайник, довели до болка и страдание. Подсъдимият се опитал да захапе и М., но не успял. Двамата полицейски служители успели да завържат и двете ръце на К. с белезници за решетките на врата на килията. След около час К. бил отведен в ДПБ Пазарджик.

Т. потърсил медицинска помощ като му била поставена инжекция против тетанус, а раната му от ухапване била промита.

В арестното помещение на полицейското управление бил извършен оглед и било образувано настоящото досъдебно производство.

За описаните си горе действия, насочени против личността на посочения полицейски служител и имуществото на ОД МВР Пазарджик, подсъдимият К. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК и чл.216 ал.1 от НК, за които е предаден и на съд с настоящия обвинителен акт.

Фактите , с които в ОА се описва извършването на тези две престъпления, се признават изцяло от подсъдимия в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК , а това самопризнание е напълно потвърдено от събраните в ДСП доказателства. Последните, представени от протокола за оглед на местопрестъплението , показанията на свидетел и пострадал Т., тези на М., заключенията по медицинското, психиатричното и икономическото изследване, акта и протокола за встъпване на пострадалия Т. за заеманата от 2 него към датата на деянието длъжност и дл. характеристика за нея, позволяват изводи, относно обективната и субективната съставомерност на двете престъпни деяния, инкриминирани с обвинението и потвърждават направеното от подсъдимия признание по фактите.

Липсват досежно тях противоречиви доказателства, а посочените в своята консолидация доказват в обективен план, че на 08.04.2025г. в гр.Пазарджик подсъдимият е причинил на полицейски орган - И. Д. Т. и при изпълнение на службата му по охрана на задържани лица, лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 от НК , изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания по десен горен крайник, довело до болка и страдание и на същата дата и място в помещение за задържане на РУ-МВР Пазарджик противозаконно унищожил чужди движими вещи- легло на стойност 280.00 лева и две метални тръби на решетъчна врата на стойност 140.00 лева, общо на стойност 420.00 лева, собственост на ОД-МВР Пазарджик, представлявано от директора.

От субективна страна престъпленията са извършени виновно, при пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал и целял настъпването на общественоопасните последици, като по отношение на леката телесна повреда това следва и от последвалия , макар и неуспял, опит да захапе след пострадалия Т. и колегата му св. М..

Като взе предвид твърде ниската стойност на предмета на престъплението по чл. 216 от НК - 420 лева , която е три пъти под размера на установената за страна минимална работна заплата , Съдът прие, че се касае до маловажен случай, въпреки мястото и причината за извършване на това посегателство . Предметът на това престъпление против собствеността е с толкова ниска равностойност, че покрива хипотезата по чл. 93, т. 9 от НК незначително вредни последици, обуславящи по-ниската степен на засягане на обществените отношения в сравнение с типичните случаи на престъпление от този вид.

Затова и подсъдимият бе признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал.2 т.4 вр. чл. 130, ал.2 и по чл. 216, ал.4 вр. ал.1 от НК.

При определяне на наказанията на първо място се отчете невъзможността за приложение на чл. 78а, ал.1 НК с оглед забраната по седмата алинея.

Като се има предвид експертното заключение от медико-психиатричната експертиза за психологическа обусловеност на процесната агресия на подсъдимия, обективирана в престъплението по чл. 131, ал.2 т.4 вр. чл. 130, ал.2 от НК , се прецени като основателно искането на прокурора за приложение на чл. 55 от НК , тъй като тази обусловеност сама по себе си се възприе като изключително смекчаващо обстоятелство, което занижава степента на засягане на обществените отношения при съпоставка с типичните престъпления от този вид. Затова,в хипотезата на чл. 58а, ал.4 вр. 55, ал.1т.2 б.Б от НК за това престъпление Съдът наложи наказание, заменяйки 3 предвиденото лишаване от свобода без минимум с пробация: при двете основни мерки за въздействие и контрол по чл. 42а, ал.2 т.1 и 2 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес с честота за явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, всяка за срок от една година; както и мярката по чл.

42, ал.2 т.4 , пр.І от НК - включване в курсове за професионална квалификация за срок от една година и шест месеца. Прие се, че този вид и продължителност за марките за въздействие и контрол , е достатъчен за постигане на целите по чл. 36 от НК, а именно поправяне и превъзпитание на дееца и предупредително-възпиращо въздействие както в личен, така и в обществен аспект.

За престъплението по чл. 216, ал.4 вр. ал.1 от НК обаче не можа да се заключи, че и най-лекото , предвидено наказание би се оказало несъразмерно тежко , тъй като за него най-лекото предвидено наказание е глоба от 100 лева, което се прецени като съответно на тежестта на престъплението и справедливо, а и обезпечаващо постигане на посочените горе цели по чл. 36 от НК.

На основание чл. 23, ал.1 от НК и доколкото двете престъпни деяния са извършени в условията на реална съвкупност , се определи и наложи общо най-тежко наказание пробация - при двете основни мерки за въздействие и контрол по чл. 42а, ал.2 т.1, т. 2 и т.4от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с честота за явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, всяка от тях за срок от една година; както и включване в курсове за професионална квалификация за срок от една година и шест месеца.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК бе осъден подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 1969.46 лева.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................

4