Решение № 271 от 12.05.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. гр. Хасково, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640101436 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Уникредит Булбанк“АД, ЕИК: 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл.“Света Неделя“№ 7, против Ф. Х. СМ., ЕГН **********, с адрес: *******. За претендираните суми е издадена заповед № 260441 от 03.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2810 по описа за 2020г. на РС Хасково.

Ищецът твърди, че на 09.03.2018г. в гр.Хасково, между него и ответника, в качеството му на кредитополучател бил сключен Договор № CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за физически лица (договора за кредит), по силата на който ищецът предоставил банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 500,00 лева, ползван чрез кредитна карта MasterCard Standard. По силата на същия договор ответникът се задължил да ползва и върне предоставения кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове, с краен срок за издължаване (погасяване) на кредита - до 31.03.2020г., определен съгласно чл.3.5 от договора за кредит. Предоставеният кредитен лимит бил усвоен от кредитополучателя – ответник съгласно условията и сроковете на договора за кредит, като в чл.3.1 от същия било предвидено погасяването на усвоения кредит да се извършва чрез заплащането на минимална месечна погасителна вноска (МПВ), представляваща сума, равна 1 на 3% от кредитния лимит - в размер на 15,00 лева, изискуема и дължима съгласно чл.3.1.2 от договора за кредит до 15-то число на календарния месец, следващ периода за клиентски плащания (ПКП). За ползвания кредитен лимит ответникът се задължил да заплаща на Банката договорна възнаградителна лихва, съгласно чл.2.1 от договора за кредит, определена като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер на 1.00% (един процент). Ищецът твърди, че ответникът Ф. Х. СМ. е обслужвала кредита си нередовно, като извършвала вноски не на падежа и не в необходимия размер. Посочва, че според извлечението от счетоводните книги на ищеца, приложено към исковата молба, ответникът изпаднала в забава за погасяването на минималните месечни погасителни вноски по главницата, които били дължими за месеците: септември 2019г., октомври 2019г. и ноември 2019г., поради неосигуряване на достатъчно средства за покриване на тези вноски. Поради твърдяната забава от страна на ответната страна, продължила повече от 3 (три) последователни месеца, на основание чл.10.1.1 във вр. с чл.9.1 от Договор №CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за физически лица от 09.03.2018г., вземането на Банката-ищец било обявено за изцяло предсрочно изискуемо, считано от 22.11.2019г. - поради нарушаване на което и да е от условията по Общите условия и/или Договора, а именно неосигуряване на достатъчно средства за покриване на месечната минимална погасителна вноска/минимално дължимата сума. Банката – ищец твърди, че ответникът бил уведомен с нарочно уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост и за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, което уведомление било връчено на 10.02.2020г. – лично на ответника Ф. ХЮС.

СМ., като й била дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията.

Впоследствие, на 31.03.2020г. изтекъл и крайният срок за погасяване на кредитното задължение, определен в чл.3.5 от Договор № CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за физически лица от 09.03.2018г., поради което ищецът счита кредита за изцяло просрочен и изискуем.

На 30.11.2020г. ищецът пристъпил към принудително събиране на всички свои вземания по договора за кредит, чрез подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК до Районен съд Хасково, като било образувано ч.гр.д.№ 2810/2020г. по описа на съда, по което били издадени Заповед № 260441 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.12.2020г. и Изпълнителен лист от 04.12.2020г., с които ответникът следвало да заплати на Банката-ищец сумите, както следва: сума в размер на 456,70 лева главница по Договор №CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за физически лица от 09.03.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.11.2020г., до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 16,94 лева - дължима възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 17.09.2019г. до 22.11.2019г. (датата на предсрочна изискуемост), сума в размер на 53,28 лева - дължима лихва за забава по договора за кредит за периода от 22.11.2019г. (датата на предсрочна изискуемост) до 29.11.2020г., както и сума в размер на 74,78 лева - разноски по делото за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението. Образувано било 2 изпълнително дело № 20218740400102 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Хасково. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответникът Ф.

ХЮС. СМ. подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за което ищецът бил уведомен на 03.06.2021г.

В качеството му на кредитор, на ищеца не било известно основание, на което отговорността на ответника като кредитополучател по договора за кредит да е отпаднала.

Всичко описано, пораждало правния интерес на ищеца от предявяване на иск срещу ответника Ф. ХЮС. СМ. за установяване на вземането по договора за кредит, за което по ч.гр.д.№ 2810/2020г. по описа Районен съд Хасково били издадени Заповед №260441 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.12.2020г. и Изпълнителен лист от 04.12.2020г.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че дължи на Банката - ищец сума в общ размер от 526,92 лева по Договор №CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за физически лица от 09.03.2018г., представляваща: сума в размер на 456,70 лева - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2020г. - датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 16,94 лева - дължима възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 17.09.2019г. до 22.11.2019г., и сума в размер на 53,28 лева - дължима лихва за забава по договора за кредит за периода от 22.11.2019г. до 29.11.2020г. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника. Предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

На първо място се твърди, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2810/2020 г. по описа на PC - Хасково, била постановена въз основа на нередовно заявление.

Нередовността се изразявала в обстоятелството, че към заявлението нямало приложени общи условия. В тези случаи съдът, по арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, не издавал заповед за изпълнение, а бил длъжен да даде на заявителя указания да отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Процесният Договор № CCIR-462-000692018 за Кредитна карта за физически лица от 09.03.2018 г. бил договор с общи условия, както следвало от неговия изричен текст. Множество клаузи на Договора за кредит, сред които чл. 11.1.1., чл. 11.1.2., чл. 11.1.3., чл. 11.3., чл. 14, и др., изрично препращали към общи условия. В заключителната част на Договора на стр. 8 се посочвало, че неразделна част от Договора били „Общите условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти“. Следователно, налице били безспорни доказателства, че процесният Договор за кредитна карта бил сключен при общи условия, поради което заповедният съд следвало да даде указания на заявителя да представи тези общи условия. Като не е сторил това, той издал недопустима заповед за изпълнение, каквато не е имал основание да издава преди заявителят да отстрани нередовностите на заявлението в срок. В тази връзка се сочи, че с 3 оглед обстоятелствата, че исковото производство се явявало продължение на заповедното, както и по аналогия с т. 5 от TP № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, настоящият съд следвало да остави исковата молба без движение със задължителни указания за отстраняване на нередовностите на заявлението за издаване на ЗНИ по ч.гр.д. № 2810/2020 г. по описа на PC - Хасково в тридневен срок от съобщението.

Според ответника, и самата искова молба не отговаряла на изискванията на чл. 127 ГПК, поради което на ищецът следвало да бъде предоставен седемдневен срок с указания за отстраняване на всички нередовности. Допуснатите нередовности касаели най-напред липса на конкретизация на основанието на иска, като твърденията досежно начина и датата на обвяване на предсрочната изискуемост на кредита били неясни и вътрешнопротиворечиви.

От посочените три дати в исковата молба – 29.11.2019г., 10.02.2020г. и 31.03.2020г. не ставало ясно какви са конкретните твърдения на ищеца – дали датата на предсрочна изискуемост е 29.11.2019г., дали предсрочната изискуемост е настъпила на 10.02.2020г. по силата на твърдяно уведомление за това, дали датата на предсрочна изискуемост е настъпила на дата, следваща 10.02.2020г., доколкото в поканите за предсрочна изискуемост обикновено се предоставял срок за изпълнение на просрочените вземания, които били основание за обявяване на изискуемостта или банката – ищец се позовавала на изискуемост поради изтичане на крайния срок на договора от 31.03.2020г. Не ставало ясно как едно вземане можело да бъде предсрочно изискуемо и изискуемо поради изтичане на краен срок.

Относно допустимостта на исковете се посочва още, че в исковата молба се твърдяло, че кредитният лимит бил ползван чрез кредитна карта „MasterCard Standard". Въпросната кредитна карта не била индивидуализирана, при което от твърденията на ищеца не ставало ясно коя кредитна карта се твърди, че ответникът е ползвал. Не били изложени твърдения кога и как кредитната карта е предоставена на ответника. Обстоятелствата във връзка с предаването на държането на кредитната карта били обуславящи основателността на процесните искове, доколкото ответникът не би могъл да ползва процесния кредит, ако такава карта не му е била предадена. Така, според ответника предаването на картата имало пряко отношение към усвояването на кредита и представлявал елемент от основанието на исковете по смисъла на чл, 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Липсвало и посочване в исковата молба от страна на ищцовото дружество какво всъщност представлява „главницата“ в размер на 456,70 лева. От твърденията в исковата молба ставало ясно, че според ищеца между него и ответника бил сключен договор за кредитна карта, както и че лимитът му е 500 лева. На стр.

1 от исковата молба се твърдяло, че „кредитният лимит е усвоен“, което би следвало да означава, че ответникът е изтеглил чрез предоставената й карта 500 лева. Неясно оставало по каква причина ищецът претендира сумата от 456,70 лева, щом кредитният лимит, който бил „усвоен“, съгласно твърденията му, бил 500 лева. Неяснота била налице кога ответникът е усвоил тази сума и как точно, чрез една или няколко транзакции, за какви суми, във връзка с какви кредитни плащания са извършвани и т.н. Освен че в исковата молба такива твърдения липсвали, този въпрос не се изяснявал и от представените от ищцовото дружество счетоводни книги - там единствено било изтъкнато относно сумата от 456,70 лева, че е „главница", и е дължима от 22.11.2019г. При липсата на констатации относно тези 4 съществени факти ответникът бил поставен в обективна невъзможност да организира защитата си по адекватен начин. Така, според ответника, правото му на защита било накърнено, тъй като не било ясно конкретно срещу какви претенции следвало да организира защитата си. В допълнение се сочи още, че липсва заплащане на държавна такса в пълен размер като по отношение на кумулативно съединените искове за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава.