Решение № 1060 от 10.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. Стара Загора, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530105030 по описа за 2023 година

Предявен е иск от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД против И. А. А. - по чл. 422 ал. 1 от ГПК– за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 1163,33лв., от които: 1000 лв. - главница, 163,33 лв. – лихва за забава за периода от 10.12.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.08.2023г., дължими по Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № ***** от 10.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3510/2023г. по описа на СтРС. Претендират се разноски по заповедното и настоящото производство.

Ищецът твърди, че съгласно Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № ***** от 10.11.2021г., сключен между ответника - като кредитополучател и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД - като кредитор, банката предоставила на кредитополучателя банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 1000 лв., ползван чрез кредитна карта Visa Classic shopping card, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидения в чл.4.2 от договора за кредит срок - 10.11.2022г. С Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.03.2023г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2022г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „АПС БЕТА България“ ЕООД задължението на ответника, произтичащо от Договор № ***** от 10.11.2021г., било прехвърлено на „АПС БЕТА България“ ЕООД.

На 19.05.2023г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „АПС БЕТА България“ ЕООД и ищеца, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от Договор № ***** от 10.11.2021г., било изкупено от ищеца.

В изпълнение на разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД, длъжникът бил уведомен, че, 1 считано от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е ищецът. На 23.06.2023г. уведомлението за цесия било изпратено на посочения в договора адрес. Писмото се върнало, с отбелязване - „непотърсено“. Съгласно приложено изрично пълномощно „И. и Д..Адвокатско дружество“ е упълномощено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка.

Уведомлението било получено лично от ответника на 09.05.2022г. Въпреки това, моли на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление, изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получавал уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като ставал надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Поради непогасяване на дължимите суми, ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд - Раднево за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 02.08.2023г. Образувано било ч.гр.д. №456/2023г.

Делото било изпратено по подсъдност на PC - Стара Загора. По новообразуваното ч.гр.дело № 3510/2023г. била издадена заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, в което се твърдяло, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не било осъществено. За ищеца не било известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В представеното възражение по ч.гр.д. № 3510/2023г. на СтРС, същият възразява, че е надлежно уведомен за цедирането, сочи, че е постигнато споразумение между него и ищеца, във връзка с договори за кредит /представено е, ведно с приложение към него – погасителен план/, както по настоящото задължение, така и по другите му задължения, изкупени от ищеца, и че е заплатил част от задължението.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли да се уважи искът, претендира разноски, представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3510/2023г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК с № 1684/24.08.2023г., по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесната сума от общо 1163,33лв., от които: 1000 лв. – главница – по договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № ***** от 10.11.2021г., 163,33 лв. – лихва за забава за периода от 10.12.2021г. до 02.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023г. до изплащане на вземането. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника /ответника/, обуславящо допустимостта на настоящия установителен иск.

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 10.11.2021г. между ответника – като кредитополучател, и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – като кредитор, е сключен Договор № ***** за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, по 2 силата на който, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта, като му е отпуснал кредитен лимит от 1000 лв. Срокът на договора е една година от датата на подписването му, т.е. до 10.11.2022г. Съгласно чл. 11 от Общите условия за предоставяне на кредитен лимит, който се ползва чрез кредитна карта от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, кредитодателят може по всяко време да прехвърли правата си по договора за кредитен лимит на трети лица или част от него, заедно с дължими лихви, такси, комисионни и др. разноски.

Видно от представените договори за прехвърляне на вземания, на 19.12.2022г. е сключен рамков договор между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „АПС БЕТА България“ ЕООД. На 10.03.2023г. между тях е сключен индивидуален договор за прехвърляне на вземания към рамковия договор, като, съгласно чл. 1.2 от него, продадените вземания са описани в приложение № 1 към договора. В приложение № 1 /л. 59/ са посочени трите имена и ЕГН на ответника, остатък на главница /към 10.03.2023г./ - 1032,61 лв. и остатък лихви – 115,24 лв., като № на договор за кредит е посочен: ***** от 23.08.2022г.

На 19.05.2023г. е сключен договор за цесия между „АПС БЕТА България“ ЕООД и ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Неразделна част от договора е Приложение № 1 – списък с прехвърлените вземания, като в него /л. 74/ са посочени трите имена, ЕГН на ответника, остатък на главница /към 01.05.2023г./ - 1032,61 лв. и остатък лихви – 115,24 лв., като № на договор е посочен: ***** от 23.08.2022г.

Видно от удостоверение за разсрочване на усвоен кредитен лимит, издадено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /л. 110/ погасяването на усвоения кредитен лимит, предоставен на ответника, съгласно договор № *****/10.11.2021г., е разсрочено в нов кредитен контракт № *****/23.08.2022г. /посоченият в Приложения № 1/, поради непогасяване на задълженията повече от 90 дни.

Първият цедент – кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера „АПС Бета България“ ЕООД да уведоми длъжниците, съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, от негово име, по всички вземания, които дружеството е цедирало на 10.03.2023г. с индивидуален договор за прехвърляне на вземания към рамков договор за прехвърляне на вземания от 19.12.2022г., индивидуализирани в Приложение № 1 към инидивидуалния договор. От своя страна, „АПС Бета България“ ЕООД е преупълномощило „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми длъжниците по рамковия и индивидуалния договор за цесия. „АПС Бета България“ ЕООД е упълномощило „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми длъжниците за цедираните вземания по договора за цесия от 19.05.2023г., индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. „ЕОС Матрикс“ ЕООД са преупълномощили адвокатско дружество „И. и Д..“, от това адвокатско дружество е изпратено уведомление до длъжника – ответника, на посочения в договора за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № ***** от 10.11.2021г. адрес – *************, като писмото се е върнало, като непотърсено на 17.07.2023г. Но ответникът е получил исковата молба, ведно с всички приложения към нея, вкл. уведомлението и пълномощните, следователно, уведомлението му е връчено с исковата молба и поражда действие за него по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД /в този смисъл Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о. и др./, следователно, на ответника е надлежно съобщено за цесията.

Видно от представеното с възражението от длъжника /ответника/ по ч.гр. д. № 3510/2023г. на СтРС споразумение за разсрочване на парично задължение от 18.10.2023г., със същото ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД и ответникът И. А. А. – като 3 титуляр по договор за кредит от 22.10.2021г. и по договор за кредит от 10.11.2021г. – и двата сключени с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, са се споразумели за разсрочване на парично задължение. Длъжникът е признал задължението си към кредитора на обща стойност - 8058,07 лв., като задължението произтича от:

Договор за кредит от 22.10.2021г., цедирано на 16.12.2022г. от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – на стойност 2546,95 лв.;

Договор за кредит от 10.11.2021г., цедирано на 16.12.2022г. от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – на стойност 5511,12 лв.;

Задължението на длъжника е разсрочено с приложение № 1 към споразумението – погасителен план, на 12 месечни вноски – първата за сумата от 2546,95 лв., останалите по 500 лв., последна изравнителна вноска за 511,12 лв. – с падеж 30.09.2024г. /

От двата договора, предмет на споразумението, единият е от 10.11.2021г. – както и процесният договор, като в споразумението не са посочени номерата на договорите за кредит.

Приложеното гр.д. № 4183/2023г. на СтРС е образувано по искова молба по чл.

422 ал. 1 от ГПК от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против ответника И. А. А. – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца суми, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2061/2023г. на СтРС, а именно: по Договор от 22.10.2021г. с № *****, сключен с „УниКредит Кънсюмър Файенсинг“ ЕАД за стоков кредит – в размер на 2598,16 лв., по Договор от 10.11.2021г. с № *****, сключен с „УниКредит Кънсюмър Файенсинг“ ЕАД за паричен клредит – в размер на 5150 лв. /л. 17 от делото/ които задължения са цедирани от „УниКредит Кънсюмър Файенсинг“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – с договор за цесия от 16.12.2022г.

С отговора на исковата молба по това дело, ответникът се позовава на споразумението за разсрочване на парично задължение от 18.10.2023г., казва, че то касае тези два кредита /предмет на гр.д. № 4183/2023г. на СтРС/ и че е заплатил първата вноска, съгласно споразумението, в размер на 2 546,95 лв.

С решението по това дело, съдът е признал за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума по двата договора - от 22.10.2021г. с № ***** и от 10.11.2021г. с № *****, намалена със заплатената, съгласно споразумението сума от 2 546,95 лв.

Следователно, съдът приема, че споразумението, представено от ответника с възражението по ч.гр.д. 3510/2023г. на СтРС /за установяване на задължението по което е образувано настоящото дело/ не се отнася до процесния договор, а до другите два договора, сключени между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файенсинг“ ЕАД, единият от които е от 10.11.2021г., а именно: договор № ***** от 22.10.2021г. и договор № ***** от 10.11.2021г. В тази насока е и заявеното от самия ответник в отговора му на исковата молба по гр.д. № 4183/2023г. на СтРС, както и заключението на съдебносчетоводната експертиза.