Решение № 297 от 14.10.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Перник, 13.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 261 от 15.03.2023 г. по гр. д. № 5311/2022 г. , Районен съд - гр. Перник е отхвърлил изцяло предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу М. А. В., ЕГН **********, с адрес ***, и И. Л. В., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове с правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК за установяване, че двамата дължат солидарно по Договор за потребителски кредит № *** от *** следните суми, както следва: главница в размер на 3615,79 лв., договорно възнаграждение в размер на 2155,13 лв., лихва за забава в размер на 262,82 лв., законна лихва в размер на 236,30 лв. за периода *** г. – 28.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2630 от 01.08.2022 г. по ч. гр. д. № 4318/2022 г. по описа на Районен съд – Перник. Със същото решение съдът на осн. чл. 78 от ГПК е възложил разноски в тежест на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с която обжалва изцяло постановеното решение като неоснователно и неправилно. Сочи, че е неправилно и неоснователно заключението на съда, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи размер на спорните вземания. Според въззивника, в задължителната съдебна практика е застъпено становището, че като решаваща инстанция по същество съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, че следва да се обсъдят в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за 1 установени, а други за неосъществили се. Моли съда да отмени като неправилно обжалваното решение № 261/15.03.2023 г., постановено по гр. дело № 5311/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, с което се отхвърля исковата претенция на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжниците по Договор потребителски кредит № *** - М. А. В. и И. Л. В., и да бъде постановено ново решение, с което да приеме за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжниците М. А. В. и И. Л. В. за главница в размер на 3615,79 лв., договорно възнаграждение в размер на 2155,13 лв., лихва за забава в размер на 262,82 лв. и законна лихва в размер на 236,30 лв., дължима от *** г. до 28.07.2022 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна М. А. В. и И. Л. В., с който оспорват въззивната жалба, както и твърденията, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Претендират разноски.

С решение № 2 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 5311/2022 г., Районен съд гр. Перник е признал за установено по предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу М. А. В., ЕГН **********, с адрес ***, и И. Л. В., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове с правно основание чл. 422 вр. 415 вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

9 ЗПК, че М. А. В. и И. Л. В. дължат солидарно по Договор за потребителски кредит № *** от *** следните суми, както следва: главница в размер на 3615,79 лв., договорно възнаграждение в размер на 2155,13 лв., лихва за забава в размер на 262,82 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 3615,79 лв. от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2630 от 01.08.2022 г. по ч. гр. д. № 4318/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.

С решението са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ срещу М. А. В. и И. Л. В. осъдителни искове – двамата да заплатят солидарно на ищцовата страна сумата от 1892,12 лв. - възнаграждение за допълнителен пакет услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Със същото решение съдът на осн. чл. 78 от ГПК е възложил разноски в тежест на страните.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. А. В. и И. Л. В., с която се твърди, че постановеното от районния съд решение в неговата уважителна част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място сочат, че решаващият съд при постановяване на акта си не е взел предвид факта, че процесният Договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречието му с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, а именно обстоятелството, че липсва дата на сключване на договора. В продължение се излагат съображения, че процесният договор е недействителен, като се твърди, че при съставянето на същия не са спазени императивните изисквания залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълват, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 46.36 %.

По изложените аргументи за неправилност на постановеното от първата инстанция молят съда за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искови претенции на ищцовото дружество. Претендират присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Постъпила е молба с вх. № 11444/27.05.2024 г. от М. А. В. и И. Л. В., с която молят депозираната въззивна жалба да бъде разгледана.

2

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, чрез юрк. Е.К., с който оспорва въззивната жалба изцяло, като сочи, че наведените в нея твърдения и възражения са неоснователни и недоказани. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство е безспорно доказано съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжниците, възникнало на основание процесния договор за потребителски кредит.

Допълва, че изложените във въззивнта жалба твърдения са посочени общо, без аргументация и същите не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Навеждат се твърдения, че длъжниците не са изпълнили поетите договорни задължения, като се допълва, че предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен. С отговора се излагат подробни съображения, че процесният договор е напълно действителен, като се сочи, че в него ясно е посочена методиката на формиране на ГПР при спазване на законовите изисквания, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т.

10 и следващите от ЗПК. Въззиваемият счита, че в настоящия случай е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно, че ГПР не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление а Министерския съвет на Република България. На следващо място отбелязва, че договорът е напълно действителен, като е породил своите правни последици за страните. Излага, че в процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита, а е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най – кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Отбелязва, че в настоящия случай ответникът е пожелал закупуването на такъв пакет услуги. Сочи, че на кредитополучателя е предоставена възможност да изрази съгласие или не с основните параметри на договора, като с полагането на подписа си е демонстрирал одобрението им. В заключение се твърди, че в конкретния случай са налице минималните законови изисквания на договора за потребителски кредит и поради това същият е действителен, като е породил желаните от страните правни последици и е следвало да бъде спазван от тях.

Въз основа на подробно изложени аргументи „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, чрез юрк. Е.К., моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Производството пред Районен съд - Перник е образувано въз основа на искова молба, подадена „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, против М. А. В. и И. Л. В. по предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК и чл. 79, ал.

1 от ЗЗД след проведено заповедно производство, в което съдът е издал заповед за изпълнение за част от претенциите, а за друга част – е отхвърлил заявлението.

Ищецът е твърдял, че между него и ответниците е бил сключен договор за потребителски кредит № *** от *** по силата, на който ищецът им е предоставил сумата от 5 000 лв., а те са се задължили да я върнат в срок от 36 3 месеца, на 36 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 311,98 лв.

Лихвеният процент по кредита е бил уговорен на 39,10 %, а годишният процент на разходите - на 46,36 %. Взетите предвид допускания, използвани при изчисление на ГПР са посочени в общите условия. Общият размер на всички плащания е бил 11 230,47 лв. На основание общите условия към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121 - чл. 127 от ЗЗД И. Л.

В., в качеството си на съдлъжник по договора, се е задължил да отговаря солидарно с М. А. В. при условията, посочени в договора.

В т .V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ от договора за потребителски кредит № *** М. А. В. е пожелала с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано друго нейно задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в размер на 987,73 лв.

Ищецът е превел на *** парична сума в размер на 4012,27 лв. по посочена от длъжника М. А. В. банкова сметка.

На *** М. А. В. е подала Заявление за промяна на погасителен план към договор за потребителски кредит № ***, като е пожелала да бъдат отложени три погасителни вноски. На 29.07.2019 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, М. А. В. и И. Л. В. е бил сключен Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № ***, като неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 39 броя.

На *** М. А. В. е подала Заявление за промяна на погасителен план към договор за потребителски кредит № ***, като е пожелала да бъде намален размера на две погасителни вноски като новия размер да бъде 78,98 лева. На 07.10.2019 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, М. А. В. и И. Л. В. е бил сключен Анекс № 2 към договор за потребителски кредит № ***, с който размерът на погасителни вноски № 5,6 се намаляват на 78,98 лв. Длъжниците се задължават да заплатят на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им размер - в края на погасителния план.

Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.

Погасителните вноски се променят от 39 на 41 броя.

На *** М. А. В. е подала Заявление за промяна на погасителен план към договор за потребителски кредит № ***, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. На 06.12.2019 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, М. А. В. и И. Л. В. е бил сключен Анекс № 3 към договор за потребителски кредит № ***, с който се отлага погасителна вноска № 7, като тя трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 41 на 42 броя.