Определение № 16805 от 10.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42542/2021
- Вид
- Определение № 16805
- Подписан
- 10.05.2023
- В сила
- 10.05.2023
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16805 гр. София, 10.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110142542 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Н. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес АДРЕС срещу В.
М. К. с ЕГН ********** и адрес в АДРЕС за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2023 г. от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС от Н. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес АДРЕС срещу В. М. К. с ЕГН ********** и адрес в АДРЕС с която се иска да бъде установено спрямо ответницата че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-27 / 03.04.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект: няма данни, адрес: АДРЕС, намиращ се в сграда с идентификатор **********, предназначение: жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 79,53 кв. м., прилежащи части: избено помещение Х20, 2.734% ид. ч. от общ. части на сградата, при съседи: на същия етаж **********.39, **********.19, под обекта **********.17, над обекта: няма; стар идентификатор: няма, както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху ½ ид.ч. от същия самостоятелен обект.
Инкорпорирано е и искане съдът на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени 1
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит въз основа на покупкопродажба, развод и делба № 193, том IX, рег. № ******, дело № ****** от 2005 г.
Ищецът твърди, че е бил в граждански брак с ответницата, прекратен със съдебно решение от 17.04.1989 г. постановено от 11-и състав на Шести районен съд, по гр. д. № 430 по описа за 1988 г. на PC „ХБ“, 5 с-в. По време на брака с договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 182, том XI / 87 г., те придобили апартамент ***, находящ се в АДРЕС. Според бракоразводното решение, след разтрогването на брака, апартаментът следвало да се ползва от ответницата, която упражнявала родителските права над малолетните тогава деца - М. Н. С. с ЕГН ********** и ГН Г. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че след като дъщеря му М., се омъжила, остана да живее със съпруга си, както и с родените впоследствие деца от този брак в процесния апартамент, където живеят до днес, заедно с ответницата.
Излагат се твърдения, че ищецът е поддържал апартамента, извършвал е ремонти в него до 2019 г., когато ответницата му забранила до посещава апартамента, за който ключове имала тя и децата им. През месец май 2021 г. ответницата изгонила дъщеря си М. с твърдения, че тя е едноличен собственик на имота, легитимирайки се с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит въз основа на покупко-продажба, развод и делба № 193, том IX, рег. № ******, дело № ****** от 2005 г.
Ищецът извършил проверка и установил, че е било образувано гражданско дело за делба № 472 по описа на СРС за 1990 г., 10 състав, което е приключило със съдебна спогодба, обективирана в протокол от 28.06.1990 г.
В съдебното заседание по делбеното било представено пълномощно, изхождащо от ищеца в полза на адвокат ВИ, тогава от 8-и адвокатски колектив. Адвокат И е следвало да го представлява, като подпише от негово име протокол, с който имотът се възлага в дял на В. М. К..
Ищецът твърди, че пълномощно е неистински документ, доколкото нито на 06.06.1990 г., нито на която и да е следваща или предходна дата не се е явявал пред нотариус /от текста на пълномощното не ставало ясно кой е нотариусът, извършил заверката на подписа/ и не е подписвал такова пълномощно. Поддържа, че не познава и никога не е виждал и „упълномощения“ от него адвокат ВИ.
Иска се да бъдат допуснати до разпит трима свидетели: М. Н. С. и съседите СПИ с ЕГН ********** и ИИБ с ЕГН ********** при режим на довеждане за установяване, че и след развода ищецът редовно е посещавал процесния апартамент, че ответницата многократно е твърдяла, че той е общ и затова ищецът е длъжен да плаща сметки и да го поддържа, както и че от 2019 г. ищецът не е допускан до апартамента.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен.
2
Не се оспорва твърдението, че по време на брака между ищеца и ответника с Договор № 182, том XI/1987 г. страните са придобили в режим на СИО собствеността върху процесния Апартамент ***, находящ се в АДРЕС, както и, че бракът е прекратен с решение от 17.04.1989 г., постановено по гр.д. № 430/1988 г., шести районен съд, 11 с-в.
Поддържа се, че след прекратяването на брака между ищеца и ответника, същите са сключили на 28.06.1990 г. съдебна спогодба по гр.д. № 472/1990 г., 10 с-в на Шести PC, по силата на която процесното жилище е предоставено в дял на ответницата В. К.. За уравняване дела на ищеца доверителката ми е заплатила сумата от 3400 лева.
Сочи се, че с влязло в сила на 13.03.2023 г. решение, постановено по гр.д. № 6020/2022 г., СРС, 46 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният срещу адв.
ВИ иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на упълномощителна сделка - пълномощно от 06.06.1990 г. с нотариална заверка на подписа на I нотариус при Ленински районен съд - София, с което Н. Г. е упълномощил адв. ВИ за сключване на съдебна спогодба, сключена между него, чрез адв. ВИ и доверителката ми В.
К., обективирана в Протокол от 28.06.1990 г. по гр.д. № 472/1990 г. Твърди се, че ищецът лично е получавал книжата и съобщенията по гр.д. № 472/1990 г., СРС, 10 с-в, надлежно е упълномощил процесуален представител, заплатил е таксата за процесуална защита в касата на САК, което обуславя извод, че същият надлежно е упражнил правото си на участие в процеса.
Твърди се, че В. К. владее явно и необезпокоявано процесния недвижим имот, считайки го за свой, считано от сключване на съдебната спогодба, обективирана в Протокол от 28.06.1990 г. по гр.д. № 472/1990 г. до днес.
Сочи се, че в имота няма вещи на ищеца, последният не притежава ключове от жилището, а спорадичните му посещения са като на гост, с цел да види децата и внуците си и винаги са осъществявани със знанието и съгласието на ответницата.
В случай, че се приеме, че ответницата не е придобила собствеността с процесната съдебна спогодба се прави възражение за изтекла в полза на ответницата придобивна давност.
Иска се да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, които ще установят обстоятелството, че считано от сключването на съдебната спогодба В. К. е установила фактическата власт върху процесното жилище, считайки го за свое, че никой по никакъв повод, в това число и ищеца не е предявявал правана собственост върху жилището, че в периода от 1990 г. до момента достъп и ключове от жилището имат само ответницата, дъщеря й М. /а в последствие и семейството на последната/ и синът й Г, че всички вещи в имота са собственост на В. К., М. С. и семейството й и на Г Г., че в периода от 1990 г. до датата на предявяването на иска ищецът - Н. Г. е посещавал имота като гост, за да види своите деца и внуци.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
3 на предявения иск е чл. 108 от ЗС, а възраженията на ответницата имат своето основание в разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че по време на брака между ищеца и ответника с Договор № 182, том XI/1987 г. страните са придобили в режим на СИО собствеността върху процесния Апартамент ***, находящ се в АДРЕС, както и, че бракът е прекратен с решение от 17.04.1989 г., постановено по гр.д. № 430/1988 г., шести районен съд, 11 с-в.
-Ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да докаже основанието, на което почива правото му на собственост върху ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************, който се владее от ответницата.
-Ответницата следва, при условията на насрещно и непълно доказване, да опровергае ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докаже наличието на основание да владее ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* -Във връзка с възражението си за изтекла в нейна полза придобивна давност, ответницата следва да докаже, че тя е упражнявала фактическата власт явно, необезпокоявано и непрекъснато за твърдените периоди с намерението да свои имота.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпит на свидетеля М. Н. С. с ЕГН ********** / При условията на чл. 159, ал. 2 ГПК/ УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателство за внесен депозит за разпит на допуснатия свидетел по банкова сметка на СРС в размер на по 30 лв., като след представяне на доказателства за внесен депозит свидетеля да се призове по настоящия й адрес в НБД „Население“.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетели на ответника при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата по упражняване на фактическа власт върху имота и съответния период/ при условията на чл.
159, ал. 2 ГПК/ УКАЗВА на ответника да осигури присъствие на свидетелите за съдебното заседание, което ще е краен срок за събиране на гласни доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. №6020/2022 г. на СРС, 46 състав и гражданско дело за делба № 472 по описа на СРС за 1990 г., 10 състав
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при 4 постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5