Решение № 1005 от 17.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20265300500902 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба,подадена от„Юробанк България“ АД,ЕИК000694749,гр.София против решение № 376/28.01.26г.,постановено по гр.д.№ 16413/23г.по описа на ПдРС,10-ти гр.с.,с което е осъдено „Юробанк България“АД,ЕИК-000694749, със седалище гр.София да заплати на Н. И. Д.,ЕГН-********** от гр.Пловдив,на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, сумата от 2185,17лв.(1117,26 евро) – платена без основание,във връзка с недействителен договор за потребителски кредит ***г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2023г.,до окончателното изплащане.

Жалбоподателят твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради допуснато съществено процесуално нарушение,неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по изложени подробни съображения.Иска се отмяната на решението и постановяване на друго,с което да се отхвърли исковата претенция.Не се ангажират доказателства.Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна- Н. И. Д.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.К.К. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмен отговор и иска потвърждаване на постановеното решение.Също не ангажира доказателства.Претендира разноски на осн.чл.38 от ЗА за въззивната инстанция.

След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице,което има интерес от обжалването,поради което се 1 явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Като съобрази доводите на страните,съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК във вр.с чл.269 от ГПК,и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД от Н. И. Д.,ЕГН********** (с предишно фамилно име М.) против „Юробанк България“ АД,ЕИК-000694749.

От представените по делото писмени доказателства се установява,че е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № ***г. между ищцата като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“КТЧ,ЕИК-204915054 като кредитор,което дружество е прехвърлено на „Юробанк България“ АД,след което клонът е заличен,поради което като страна в процеса е конституирано „Юробанк България“ АД.Параметрите на договора са следните:предоставена в заем на кредитополучателя парична сума в размер на 10 000лв.,дължима на 96 бр.месечни погасителни вноски от по 217,97лв.при лихвен процент от 11,96% и ГПР-13,84%.В договора е уговорено също заплащането на такса ангажимент в размер на 350лв.и застрахователна премия в размер на 5376лв.Общият размер на всички плащания е определен на сумата от 20 925,12лв.Към ДПК е приложен и погасителен план и приложимите Общи условия.

Ищцата в исковата молба твърди,че ДПК № ***г. е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК във вр.с чл.10,ал.1 от ЗПК и чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Договорът,погасителния план,застрахователните полици към договора били с размер на шрифта по-малък от 12.При изчисляване на ГПР не били взети предвид застрахователните премии по застраховката „Защита на плащанията“,както и таксата от 350лв.за разглеждане на искането за отпускане на кредит.Поддържа,че ГПР е неправилно изчислен,а с невярното посочване на ГПР е нарушена разпоредбата на чл.143,ал.1,т.18 от ЗЗП,като неправилното изчисление на ГПР води и до нарушение на нормите на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК във вр.с чл.19,ал.2 от ЗПК.

Ответникът е оспорил иска,като счита,че не са нарушени цитираните по-горе разпоредби на ЗПК.

По делото са представени писмени доказателства-ДПК,погасителен план, и ОУ към него,договор за застрахователно сътрудничество ***, заявление от 20.10.2020г. – Споразумение за пълно предсрочно погасяване на Договор за потребителски кредит ***,справка за получени плащания по процесния договор за кредит.Изготвени са и са приети две експертизи: съдебно-счетоводна с вещо лице М.М. и съдебно-техническа в с.л.М.С..

От представеното заявление от 20.10.2020г. – Споразумение за пълно предсрочно погасяване на ДПК № *** се установява,че страните са се договорили посоченият договор за кредит да се смята за прекратен след плащането на „Обща сума за предсрочно погасяване“ (сумата от 675,44лв.,посочена под № 9 в таблица 2 от същото споразумение, с отразени параметри за предсрочно погасяване),а от приложената по делото справка за получени плащания по процесния договор за кредит-че сумата от 675,44лв.е платена на дата 21.10.2020г.

От т.1 от приложения договор за застрахователно посредничество ***,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“като застрахователен посредник, и ищцата като клиент е видно,че, клиентът възлага срещу възнаграждение на застрахователния посредник да му посредничи за сключването на застрахователен(ни) договор(и) със застрахователите: „Кардиф Животозастраховане“,клон България,ЕИК175190059, и „Кардиф Общо застраховане“,клон България,ЕИК-175190073. В т.2 от договора е предвидено,че възнаграждението на застрахователния посредник се дължи от застрахователя и е част от застрахователната премия. В т.4,изр. второ от договора за застрахователно посредничество е отразено,че застрахователната премия ще бъде платена от клиента съгласно условията на договор за кредит ***.От представения Сертификат № *** се 2 изяснява, че „Кардиф Животозастраховане“,клон България и „Кардиф Общо застраховане“,клон България са се съгласили да застраховат сключения с ищцата договор.

От заключението на ССЕ е видно,че в годишния процент на разходите по ДПК № ***г.като разход са включени договорна/възнаградителна лихва и такса ангажимент,а същият е изчислен съобразно формулата,определена в Приложение № 1 към чл.19,ал.2 от ЗПК и е в размер на 13,84 % при параметри, описани в раздел ІІІ-ти от заключението. В посочения раздел ІІІ е отразено, че при извършената проверка и изчисления, експертизата е работила по параметрите и условията по процесния договор за кредит.Вещото лице е изяснило,че застраховките по кредити не се плащат всяка една поотделно,а с обща сума към застрахователя „Кардиф“,който е представляван от две дружества: „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ.Установено е,че от кредитора по процесния договор за кредит са превеждани на застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ сумите,заплатени от Н. И. Д.,по застраховка „Защита на плащанията“ по Договор за кредит *** от 27.08.2019г. в общ размер на 784лв.,по месеци от 30.09.2019г. до 31.10.2020г.вкл.,с превод на общо дължимите суми за застраховки по всички договори в края на всеки календарен месец.Съобразно отразените в заключението в табличен вид плащания,посочени по падежни дати и по пера,се установява,че с направените от кредитополучателя вноски към кредитора е погасена по кредита сума в общ размер на 12 185,07лв.

Според заключението на СТЕ шрифтът и размерът,на който са изготвени ДПК № ***г. и придружаващите го документи са от вид „Garamond“,размер 11 пункта.При работата си вещото лице С. е направил визуално изследване под лупа и с помощта на микроскоп,както и видео спектрален компаратор.В обясненията си,дадени в съдебно заседание е посочило,че друг метод на изследване няма.Не е използвало скенер,а видео спектрален компаратор,при който се използва обикновена камера,за да няма изкривяване.

За да уважи претенцията,първостепенният съд е изложил мотиви,че в случая с оглед страните по договора,същият представлява договор за потребителски кредит и приложение намират разпоредбите на специалния закон-ЗПК.

Изследвайки наведените в исковата молба основания за недействителност на договора и позовавайки се на изготвената СТЕ,която е кредитирал,ПдРС е стигнал до извод,че текстовата част на шрифта на договора за кредит и придружаващите към същия договор документи е по-малка от 12, което е нарушение на императивно правило,предвидено в Закона за потребителския кредит и обосновава извод за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.10,ал.1 от ЗПК.С оглед установените по делото факти било явно,че както договорът за кредит,така и погасителният план и приложимите към договора условия,които са неразделна част от него (чл. 11, ал. 1, т. 11 и ал.

2 ЗПК) и попадат в обхвата на цитираната норма на чл.10,ал.1 от ЗПК,не отговарят на изискването за размер на шрифта.Доколкото разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК е императивна и е установена изцяло в интерес на потребителя,както и предвид,че ДПК и неговите елементи,които са неразделна част от същия,не отговарят на формалното изискване да са съставени в шрифт не по-малък от 12,то това винаги водело до извод за неговата недействителност.По тези мотиви първоинстанционния съд е приел,че ДПК № ***г.е недействителен на твърдяното от ищцата основание-чл. 22 ЗПК във вр. чл.10,ал.1 от ЗПК.

Намерил е,че договърт е недействителен и на другото наведено основаниенеспазване изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,според която разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

3

Базирайки се на заключението на ССЕ,съдът е стигнал до извода,че дължимата от потребителя такса ангажимент в размер на 350лв.е взета предвид при изчисляване на ГПР по кредита.

Посочил е,че в договора за кредит не е налице клауза,предвиждаща сключване на договор за застраховка,но такава реално е била сключена по Сертификат № ***.Приел е,че застрахователните премии са посочени изрично в §1, т. 1 от ДР на ЗПК като част от общия разход по кредита, и е без значение,дали сключването на застраховка е доброволно или неизвод,който се споделя и от настоящата инстанция.

Невключването на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита според ПдРС води до нарушение на разпоредбата на чл.

11,ал.1,т.10 ЗПК,като е цитирана и практика на ВКС в този смисъл.Така съдът е стигнал до извода,че застрахователните премии, като част от общия разход по кредита,следва да бъдат включени при определяне на ГПР,но в случая това очевидно не е било сторено,тъй като договорът за потребителски кредит дори не включвал клауза за застраховка.Районният съд е отбелязал също и факта,че сумата от 5376лв.е включена в общата стойност на плащанията и представлява повече от 50 % от чистата стойност на предоставения кредит от 10 000лв.При положение, че е налице такова оскъпяване на кредита,според съда е обективно невъзможно ГПР да е в размер от 13,84 %.Некоректно посочената информация в т.3 от приложимите по договора условия-че „погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита,ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора“,давало основание да се счита,че в ГПР не са отчетени разходите за застрахователни премии.

Предвид некоректното посочване на размера на ГПР, ПдРС е стигнал до извода, че не е спазено и изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,поради което съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК,договорът за кредит се явява недействителен,а съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,когато договорът за кредит е недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От приложената справка от 14.08.2024г.,изходяща от ответното дружество се установява,че ищцата е заплатила по ДПК № ***г. сума в общ размер на 12 185,17лв.,при предоставена главница по договора в размер на 10 000лв.,(която представлява чистата стойност на кредита).Че ищцата е платила сумата от 12 185,017лв.по договора се потвърждава и от ССЕ.Така съдът е установил,че ищцата е извършила плащания над главницата по кредита,възлизащи на сума в размер от 2185,17лв.,която сума се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане.