Решение № 1318 от 15.12.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. Бургас, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Т.

Членове:

Йорданка Г. Майска Иванова

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа доК.дваното от Росица Ж. Т. Въззивно гражданско дело № 20222100501187 по описа за 2022 година

С решение №1108/30.05.2022г по гр.д.№ 6907/2021г на Районен съд – Бургас, е отхвърлен искът на К. К. К., ЕГН **********, против К. Т. Т., ЕГН ********** и Ж. Д. Т., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 10 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2021г. до окончателното изплащане. К. К. е осъден да заплати разноски на ответниците в размер на 850лв.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от К. К. К., от гр.Б., ж.к.“И.“,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Хан Крум“ №38, ет.1.В нея се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Поддържа изложеното и в исковата молба, че въззивникът е закупил процесния имот -1/2 ид.ч. от имот с идентификатор *** и вилна сграда за сумата 20000лв, платени само на ответниците за покупка на тяхната идеална част от сградата и терена ¼ ид.ч., другата ¼ ид.ч. е на другата продавачка- майка на ищеца. Установено е по делото, че половината от цената е за терена, а другата половина – за сградата.

Установено е също, че теренът е общинска собственост и ищецът е закупил отново от Общината същия поземлен имот, а сключеният между страните договор не прехвърля правото на собственост, предвид на това, че продавачите не са собственици. По отношение на ¼ ид.ч.от терена продажбата няма вещно - прехвърлително действие и цената е получена при 1 начална липса на основание. Неправилен е изводът на районния съд, че за да упражни правото си да иска връщане на платеното, ищецът следва да развали договора. Такъв иск, според него, е лишен от правен интерес, тъй като при уважаването му в патримониума му няма да настъпят положителни промени.

Това го прави недопустим. Неправилно е прието, че предявяването на такъв иск е условие за връщане на цената. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи иска с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв, дължима от ответниците на отпаднало основание и да се присъдят разноските.

По делото е постъпил отговор от адв.Кличанов, процесуален представител на ответниците. В него жалбата е оспорена като неоснователна.

Поддържа, че е правилен изводът на съда, че, за да се породи законова възможност за купувача да претендира връщане на цената, която е платил, договорът за покупко-продажба следва да бъде развален по съдебен ред.

Такова производство няма проведено. Оспорен е доводът за липса на правен интерес от предявяване на иск за разваляне на договора и докато съществува облигационната връзка, претенцията по чл.55,ал.1 ЗЗД е недопустима. Счита, че напълно произволно въззивникът прави разпределение на цената на 10 000лв за сградата и 10 000лв за терена. В договора няма посочено отделно цена за терен и сграда, освен това сградата е на по-висока цена от терена.

Свидетелските показания на майката на ищеца не следва да се кредитират, поради нейната заинтересованост, а освен това са и недопустими, поради наличие на писмен документ, съдържащ цената и липсата на каквото и да е разпределение на същата в него. От договора с Областен управител, от когото е закупена земята, е видно, че въззиваемите са заплатили сумата 1167,30лв за придобиване на идеални части от терена. Освен това не е доказана идентичността на придобитите от въззивника от Община Бургас през 2021г. идеални части с тези, които е закупил от въззиваемите. Видно от нотариален акт от 27.06.2018г, въззиваемите, заедно с майката на въззивника, са продали ½ и.ч. от ПИ с площ 1010 кв.м. по кадастър, идентичен с УПИ VI329,330,742 с площ 983 кв.м., като въззиваемите, ведно с бабата на въззивника са придобили през 2005 от Областен управител 491,5/983 кв.м. от терена. От своя страна, въззивникът на 12.01.2021г, с договор, е придобил от Общината 364,50/969 кв.м. от УПИ VI-329,330,742, идентичен с ПИ със същия идентификатор, но с площ 969 кв.м. Ако се приеме искът за основателен, поддържат направеното възражение за прихващане със сумата 5000лв, ведно с дължимата лихва от деня, в която същата е била дължима до окончателното й изплащане. Молят да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция.

След направена служебната проверка на атакуваното решение по реда на чл.269 ГПК, се констатира от въззивната инстанция, че то е валидно и допустимо.

Настоящият състав, като съобрази доводите и възраженията във въззивната жалба, отговорът на въззиваемите, събраните по делото

2 доказателства и закона, намира по същество на спора следното:

В производството пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД от К. К. К. срещу ответниците К. Т.

Т. и Ж. Д. Т. за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.Твърди се в исковата молба, че между страните има сключен договор за покупко продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът закупил от ответниците и майка си Т. К. недвижим имот в гр.Б., вилна зона М. б., ул.“Е.“ №*, представляващ ½ ид.ч. от имот с идентификатор ***, целия с площ от 1010 кв.м. и вилна сграда от 39 кв.м. на два етажа, при дялове съответно ¼ ид.ч. за ответниците и ¼ ид.ч. за майката на ищеца по отношение на поземления имот, и по ½ ид.ч. за ответниците и майката на ищеца за сградата. За така придобития имот ищецът заплатил на ответниците сумата от 20 000 лева, като половината от продажната цена- 10 000 лева била заплатена за поземления имот, а другата част от 10 000 лева е била заплатена за вилната сграда. Закупеният поземлен имот не бил собственост на продавачите, поради което и договорът не произвел действие, а платената сума от 10 000 лева се явява платена без основание.

С отговора на исковата молба ответниците изразяват становище за неоснователност на предявения иск, заявяват, че като ответник следва да бъде конституирана и Т. К. – майка на ищеца. Посочват, че ищецът не им е заплатил изцяло дължимата сума от продажната цена и е налице остатък от 5000 лева, по отношение на който правят възражение за прихващане.

Районният съд е отхвърлил предявения иск с мотив, че основанието за престацията е сключеният от страните договор, поради което тя не може да се иска обратно, докато договорът съществува,т.е.вземането става изискуемо от деня, в който основанието отпада с обратна сила.Това означава, че преди да развали договора, купувачът не може да предяви иск за връщане на цената на отпаднало основание.

С определение от 17.10.2022г., въззивният съд е оставил без движение исковата молба с указания ищецът да уточни в какъв размер са претенциите му към всеки един от ответниците. С молба с вх.№ 15564/25.10.2022г., ищецът е посочил, че иска от съда всеки един от двамата ответници да бъде осъден за сумата от по 5000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Не се спори между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 02.11.2005 г., ответникът К. Т. и сестра му М. З. закупили от Държавата,чрез Областен управител на Област Бургас 491,50/983 кв.м.ид.ч. от УПИ VI-329, 330, 742 в кв.15, целият с площ от 983 кв.м., находящ се във вилна зона „М. б.“, при граници: изток-УПИ VII-331,741, запад – УПИ V-327, 328, север – улица, юг – УПИ XI-307,308,742, за сумата от 1167,30 лева.

На 27.06.2018 г., между К. Т., Ж. Т. и Т. К./ наследник на М. З./ като 3 продавачи и ищецът като купувач е бил сключен договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт №121, т.II, рег.№4953, д.

№273/27.06.2018 г. на нотариус с рег. №290 на НК и район на действие РСБургас, видно от който ответниците и К. продали на ищеца вилна сграда, застроена на 39 кв.м., на два етажа, заснета по КК с идентификатор ***, ведно с ½ ид.ч. от поземления имот, в който се намира описаната по-горе сграда, който ПИ е с идентификатор ***, целият с площ 1010 кв.м., като имотът образува урегулиран УПИ VI-329,330, 742, с площ 983 кв.м. в кв.15, по подробния устройствен план на вилна зона „М. б.“ гр.Бургас, със запазено право на ползване за Т. И. К. върху първия етаж на жилищната сграда, за сумата от 20 000 лева.По отношение на продажната цена, ищецът в исковата молба е заявил, че е заплатил на ответниците сумата от 15000 лева, като за разликата от 5000 лв. сочи, че е била прихваната със задължение на ответниците по делото към неговата майка Т. К. и която сума той изплатил на майка си. По делото е представено и месечно извлечение по разплащателната сметка на Ж. Д. Т., видно от което К. К. е превел на 19.07.2018г. по нейната сметка сумата от 15 000 лв., с основание покупка на недвижим имот.

Не се спори между страните, че закупеният от ищеца терен не е бил собственост на ответниците, тъй като и техния праводател – Държавата не е бил собственик, защото имотът е бил общински по силата на закона –пар.42 от ЗОбС, ДВ, бр. 96 от 1999 г.Съгласно тази законова разпоредба, застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

На 12.01.2021 г., ищецът сключил с Община Бургас договор за покупкопродажба на 364,50/969 кв.м.ид.ч. от УПИ VI-329,330,742 в кв.15 по действащия ПУП-ПРЗ на в.з.“М. б.“ гр.Б., целият с площ от 969 кв.м., с отреждане „за вилно строителство“, за сумата от 20 720 лева.

Задължение на съда е да определи приложимата материално-правна норма и да даде правилна квалификация на иска, с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и петитум.В исковата молба ищецът твърди, че договорът не е произвел действие и цената е заплатена без основание.Това означава, че се претендира връщане на даденото при начална липса на основание,т.е. правното основание е чл.55,ал.1, пред.1 ЗЗД.Във въззивната жалба се твърди, че цената е дадена на отпаднало основание, но няма изменение във фактическите твърдения / което би било недопустимо на този етап на производството/ - не се твърди, че договорът е развален, при който случай само се прилага чл.55,ал.1,пред.3 ЗЗД.Напротив, ищецът –въззивник твърди,че искът за разваляне на договора би бил недопустим.Съдът счита, че не е налице нито хипотезата на чл.55,ал.1,пред.1 ЗЗД, каквото е правното основание на предявения иск пред районния съд, нито тази на 4 чл.55,ал.1,пред.3 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В конкретния случай ищецът е изложил твърдения, че още при сключване на сделката, договорът не е произвел действие, защото няма как да придобие собствеността върху имота от лица, които не са собственици.

Продажбата е двустранна консенсуална сделка, която поражда действие с постигане на съгласие между страните, материализирано в дължимата форма за действителност, ако става дума за продажба на недвижим имот, както е в случая. Безспорно е прието в теорията и в съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, тя е действителна, но не може да породи вещноправен ефект и купувачът не може да стане собственик. След като продажбата на чужда вещ е действителна, макар и да не може да породи вещно - правно действие, и даденото по нея не е без основание –основанието е самата сделка.За да може да претендира връщане на цялата или част от цената , купувачът първо следва да развали сделката /чл.189,ал.1 ЗЗД/ и именно връщането на платената цена по развалената сделка обуславя правния интерес от водене на такъв иск, тъй като развалянето на покупко-продажба на недвижим имот става само по съдебен ред, съгласно чл.87, ал.3 ЗЗД. Тъй като към настоящия момент въззивникът все още не е провел съдебно производство за разваляне на договора, основанието за плащане на продажната цена не е отпаднало и предявеният иск следва да се отхвърли.