Определение № 976 от 20.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 976 гр. Варна, 20.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500170 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София против Разпореждане № 11/02.01.2025 г. на РС Варна по ч.гр.д. № 16509/2024 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 105108/30.12.2024г., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, за заплащане на сумите, както следва: сумата 879.15 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.08.2023 г. – 04.09.2024 г.; сумата 490.17 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 21.08.2023 г. – 04.09.2024 г., както и сумата 260.22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 04.09.2024 г. – 29.12.2024 г.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с твърдения, че заповедният съд е превиши правомощията си и че не е съобразил разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. Излага, че процесният договор отговаря на всички императивни изисквания, а параметрите му са описани на разбираем и достъпен език. Гражданско задължение на всяко лице е да прояви грижа на добрия стопанин, да прочете договора, да се запознае с неговото съдържание и да се консултира при неясноти. Съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗД преценяването на неравноправната клауза не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената/възнаграждението и стоката/услугата, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Уговореният годишен лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора и отговаря на законовите ограничения. Същият е проявление на свободата на договаряне, не надхвърля размерите по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което не противоречи на добрите нрави. Кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване има само при наличието на референтен лихвен процент – арг. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. В случая същият е в рамките на законоустановения лимит. По 1 отношение на законната лихва поддържа, че присъждането й е последица от уважаването на главния иск, респективно заявлението, без да е необходимо да е индивидуализирана по размер. Кредиторът има право да получи обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.

Начисляването й не представлява анатоцизъм, тъй като лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава а възнаграждение за ползването на сумата.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 16509/2024 г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на „Профи Кредит България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника П. Д. Д., за следните суми: сумата 2412.36 лв., представляваща неплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *******/**** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 879.15 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.08.2023 г. – 04.09.2024 г.; сумата 958.33 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; сумата 1677.08 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; сумата 30 лв., представляваща непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.09.2023 г.; сумата 500 лв., представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 19.11.2023 г.; сумата 490.17 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 21.08.2023 г. – 04.09.2024 г., както и сумата 260.22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 04.09.2024 г. – 29.12.2024 г.

С Разпореждане № 11/02.01.2025 г. заявлението е уважено в частта за главницата и законната лихва върху нея и е отхвърлено в останалата част по съображения от чл.23 от ЗКП и т. 2 от Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация на правото на заявителя, но само в рамките на конкретно твърдяно от последния правоотношение, без това да представлява разглеждане „по същество” на същото.

Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 2 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и „Флекси“ за правото на кредитополучателя да променя погасителния план. Уговорени в общ размер на 2750 лева, надхвърлящ този на отпуснатия кредит от 2500 лева, същите представляват 110 % от главницата, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР от 48.76% не съответства на действителния. Действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и до недължимост на претендираните акцесорни вземания за лихви (възнаградителни и мораторни), такси и неустойки, на основание чл.23 от ЗПК.

По отношение на претендираните обезщетения за забава заявлението се явява нередовно поради липса на наведените твърдения за начина на формиранието им. Не е уточнено върху кои компоненти от дълга е начислена мораторната лихва и при какъв лихвен процент. Това възпрепятства преценката дали същата съответства на императивното установения лимит и дали не са олихвени вземания, основани на недействителни клаузи.

Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11/02.01.2025 г. на РС - Варна по ч.гр.д. № 16509/2024 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 105108/30.12.2024г., подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, за заплащане на сумите, както следва: сумата 879.15 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.08.2023 г. – 04.09.2024 г.; сумата 490.17 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 21.08.2023 г. – 04.09.2024 г., както и сумата 260.22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 04.09.2024 г. – 29.12.2024 г.

3

В останалата му отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4