Решение № 522 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601443 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 05.12.2022г. по Н. О.Х.Д.№17889/2021г., СРС, НО, 109-ти с-в е признал подсъдимия К. К. Н. за виновен в извършването на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК за това, че на 03.09.2021г. около 03:30 ч. в ж.к. ******* се заканил с убийство на Л.В.И. с думите: „Ей сега ще те метна през терасата“ и „Ще те пречукам“, като докато се е заканвал, че ще я убие К. К. Н. е държал нож и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.303, ал.2 от НПК и при условията на чл.54 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, с приложение на чл.66 от НК за срок от 3 /три/ години. Първият съд е опрадвал подсъдимия по част от повдигнатото обвинение за едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, за което му е повдигнато обвинение, както и по квалификацията по чл.26, ал.1 от НК. Като резултат от осъждането, подсъдимият Н . е осъден да заплати и сторените в хода на съдебното и досъдебно производство разноски.

Съдът се е произнесъл и по приобщените по делото веществени доказателства.

Срещу съдебния акт е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия - адв.В. - САК, който намира първостепенния съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което моли да бъде отменен. Настоява се присъдата да се базира на предположения, тъй като не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал.

В допълнителни писмени съображения, защитникът посочва, че присъдата е поставена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Релевират се възражения в насока първият съд д а не е анализирал акуратно доказателствената съвкупност, че е обсъдил предположения, поради което и е стигнал до неправилни фактически изводи. Според адв.В. не са събрани достатъчно доказателства подзащитният му да е изрекъл инкриминираната 1 реплика: „Ще те пречукам“. Претендира се също СРС да не е обсъдил и противоречията в дадените от пострадалата показания в хода на досъдебното производство и пред решаващия съдебен състав. Поради тези съображения се моли СГС да отмени присъдата на първия съд, като вместо нея постанови нова, оправдателна.

В разпоредително заседание на 22.03.2023г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага преразпит на подсъдимия и на вече разпитаните пред първия съд свидетели и вещи лица.

Пред въззивната инстанция адв.В. поддържа доводите, изложени във въззивната жалба и допълнението на нея. Отново подчертава виждането си за незаконосъобразност на атакуваната присъда, неправилност на изводите на СРС, въз основа на които е дал вяра на едни гласни доказателствени средства, а не е взел предвид други при формиране на фактическите си изводи. Защитникът акцентира на твърдението, неотчетено от СРС, че пострадалата също е причинила наранявания на подсъдимото лице процесната вечер. С тези аргументи защитникът приема, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а вместо него СГС трябва да постанови такъв с оправдателен диспозитив.

В дадения ход по същество, представителят на държавното обвинение напротив намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и счита, че като такава, следва да бъде потвърдена в цялост.

Подсъдимият Н. в лична защита и в предоставената му последна дума, моли СГС да бъде признат за невиновен.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. К. Н. е роден на ******* в гр.София, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр. София, ж.к.******* и наст. адрес гр.София, ж.к.„*******, със средно образование, безработен, неженен, с ЕГН:**********.

Пострадалата Л.И. и подсъдимият Н. живеели в съседни блокове в гр.София и се познавали от няколко години. През лятото на 2021г. започнали интимна връзка, като обикновено се срещали в дома на И. в гр. София, ж.к. „*******. Малко след началото на връзката им, подсъдимият Н. станал ревнив, между него и И. възниквали чести скандали. Н. системно употребявали алкохол, след което ставал агресивен, обиждал и заплашвал св.И..

На 02.09.2021г. вечерта подсъдимият Н. употребявал алкохол пред блока, където живеела И. и я чакал да се прибере от работа. Подсъдимият я търсил и по мобилния телефон, но тя не отговорила, тъй като в същото време водела разговор с майка си. След като приключила, същата се свързала с подсъдимия, който бил ядосан и я заплашил, че ако не се прибере веднага ще има последствия. Пострадалата срещнала подсъдимия Н. пред блока, в 2 който живеела. Двамата започнали да разговарят, но без да си викат. По време на разговора подсъдимият отново станал агресивен и започнал да заплашва св.И. с думите: „Ще ти счупя зъбите, ще ме слушаш, ще си вдигаш телефона веднага, когато ти звъня!“. Тя отново му казала, че не желае да се вижда повече с него. Тогава Н. й заявил, че „по-добре да е мъртва, отколкото да бъде е някой друг, като по-лесно щял да преживее да е мъртва, отколкото да са разделени“. И. се качила в апартамента си, като подсъдимият я последвал, продължил да употребява алкохол в продължение на няколко часа и да обижда.

На 03.09.2021г. около 03:30 часа, св.И. си легнала да спи, но подсъдимият Н. продължил да говори и да я тормози. Тя няколко пъти го помолила да спре, след което станала и отишла в хола на дивана. Подсъдимият я последвал, като в един момент взел ножица от масата и посегнал с нея към пострадалата - към косата и лицето й. При опит да му вземе ножицата, двамата се сборичкали. И. паднала на земята и си ударила главата. В един момент спрели борбата, подсъдимият пуснал ножицата, а пострадалата излязла на терасата да подиша чист въздух. Подсъдимият я последвал на балкона, хванал я за косата и през кръста, започнал да я бута през перваза на терасата. Докато я бутал, й казал: „Ей сега ще те метна през терасата!“. След това Н. завлякъл пострадалата И. в кухнята, извадил един нож от шкафа и държейки го, като й заявил: „Ще те пречукам!“. Пострадалата успяла да вземе ножа от ръцете на подсъдимия, след което той взел втори нож от шкафа и продължили да се борят. В резултат на спречкването, пострадалата И. получила порезни наранявания по ръцете. Когато успяла да вземе и втория нож, подсъдимият поискал салфетки да се избърше от кръвта от наранявания, които получил. През това време и докато били на терасата, покрай блока случайно минавал св.М.И., който чул скандала и виковете на пострадалата от терасата и от жилището, като ясно чул виковете на жена: „Моля те, остави ножа!“. Тогава свидетелят подал сигнал на телефон 112 за случващото се и към мястото бил изпратен екип на 04 РУСДВР. Случващото се било възприето и от св.А. Х., която живеела точно под апартамента на И., която също чула борбата, виковете и заплахите от страна на Н.. Междувременно пострадалата И. взела ключовете от жилището и тръгнала да излиза от апартамента, подсъдимият Н. се опитал да я спре, но не успял. Затичала се по стълбите и излязла на улицата, а малко след това се появил полицейски автомобил със св.Й.Г. и св.Д.П., които се отзовали на подадения от св.М.И. сигнал. Пострадалата им разказала за случилото се. Тя държала в ръцете си двата ножа, които по-рано отнела от подсъдимия като ги предала доброволно на полицейските служители. Заедно с тях И. се качили до апартамента си, където подсъдимия отново станал агресивен, опитал се да стигне до пострадалата И. и пак я заплашвал. Св.Г. и св.П. поставили белезници на подсъдимия Н. и го отвели в 04 РУ-СДВР.

В резултат на борбата си с подсъдимия в апартамента, пострадалата Л.И. получила прободно-порезна рана и подкожен хематом в областта на лява предмишница; порезна рана в областта на 3-ти пръст на лява ръка; подкожен хематом в тилно-теменната област на главата; одрасквания на дясната мишница и лява предмишница; охлузвания на лява китка; кръвонасядания на долната челюст вляво, лява мишница и на ляво бедро, като посочените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

След отправените от подсъдимия Н. закани за убийство, св.И. променила начина си на живот, започнала да се страхува, когато се прибира по тъмно от работа и непрекъснато се оглеждала при излизане от дома си. Придобила усещането, че подсъдимият Н. всеки момент може да се появи отнякъде и да я нападне, при което започнала да изпитва ужас от него.

Вследствие на този страх пострадалата И. подала молба за защита до прокуратурата и на 27.09.2021г., СРС, НО, 110-ти състав по НЧД№13392/2021г. взел мярка за защита спрямо нея, като наложил забрана на подсъдимия Н. непосредствено да я доближава, да осъществява контакти с нея под каквато и да е форма, вкл. по телефон, чрез електронна или 3 обикновена поща и факс, както и да посещава адреса, на който живела и фризьорския салон, в който същата работи - в гр.София, ж.к. „*******

Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с виждането на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствения анализ. Изводите относно правнорелевантните факти са основани на достатъчен анализ на събраната доказателствена маса.

При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса - извършено ли е или не престъплението от Н., контролираният съд подробно е обсъдил доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са кредитираните гласни доказателствени средства, писмените доказателства и приетите заключения от изготвените комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи и съдебно-медицинската експертиза на живо лице. Съотносимите към процесния спор обстоятелства правилно са приети за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимия, както и по отношение на фактите, обуславящи съставомерността на инкриминираното деяние, за което подсъдимият е признат за виновен.

Напълно резонни са изводите на първия съд относно достоверността на заявеното от пострадалата И.. Показанията на обсъжданата свидетелка са логични, вътрешно непротиворечиви и изцяло кореспондиращи с разказите на останалите свидетели.

Обстоятелството, че е пострадала, респективно заинтересована от изхода на делото не би могло дефинитивно да изключи достоверността на казаното от нея, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира недостоверност в показанията й. Последното единствено следва да задължи решаващата инстанция да анализира депозираната информация, както и да съпостави заявеното изключително внимателно с доказателствената съвкупност. Тогава, когато показанията на пострадалото лице са намерили подкрепа в останалите свидетелски показания, а и в писмените доказателства и експертните заключения, не е налице основание същите да бъдат изключени като недостоверни. В конкретния казус информацията, която се доставя посредством показанията на Л.И. се явява едновременно пряко и първично доказателство. Нещо повече, в хода на съдебното следствие св.И. е заявила и кои реплики действително подсъдимият е отправил към нея („Ей сега ще те метна през терасата“ и „Ще те пречукам“), като категорично отрича подсъдимият да е отправял репликата: „И двамата ще умрем“. Фактът, че пострадалата отрича една от инкриминираните с процесния обвинителен акт реплики за настоящия съдебен състав представлява допълнителен аргумент, подкрепящ извода, че независимо че е пострадала, И. се явява напълно безпристрастен източник на данни, относими към предмета на делото. Това обстоятелство с допълнителна степен на увереност убеждава контролиращата инстанция, че св.И. не търси самоцелно осъждане на подсъдимото лице, нито изхожда от собствения си интерес в тази насока, а единствено доставя на съда достоверна информация във връзка с предмета на делото. По делото липсват и данни, И. да е имала намерение да участва в процеса като страна, в частност такава, която претендира материално обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а такива категорично са настъпили.