Определение № 10 от 08.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20235001000279 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№9003/15.11.2023г. от Р. И. П. и Н. Д. С., чрез пълномощника им адв.И. П., допълнена с молба вх.№9281/24.11.2023г. от Р.

И. П., за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно Решение №340/12.10.2023г. в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. В първоначалната молба се твърди, че при изчисляване на размера на адвокатското възнаграждение не е взето предвид обстоятелството, че с решението си първоинстанционният съд е присъдил и законна лихва върху доброволно платената в хода на производството сума от 48000лв. за периода 22.10.2020г.-04.01.2022г., по който въпрос липсва произнасяне на въззивния съд, поради което е подадена молба за допълване на решението, а, ако се приеме, че тази присъдена лихва не е била предмет на въззивно обжалване, то в тази част решението е влязло в сила и би следвало да се издаде изпълнителен лист за тази сума. Поддържа се ответникът „ЗК * *“АД да е осъден да заплати на Н. С. сумата от 4800лв. като разноски по съразмерност за въззивното производство, а на Р. П. сумата от 3043,90лв., които разноски въобще не са съобразени с цената на иска, както и с реално изплатените суми като адвокатско възнаграждение от по 7800лв., което не е 1 оспорено поради прекомерност от ответника, нито с обстоятелството, че, освен присъдената главница, застрахователната компания е осъдена да заплати и законна лихва върху главницата от 48000лв. В допълнителната молба се твърди, че адв.З. е бил процесуален представител на Р. П. във връзка с предявения от нея иск, който е отхвърлен, и разноски за него не й се дължат, но не и като правоприемник на починалата в хода на въззивното производство нейна майка М. С., по които искови претенции процесуален представител да е адв.И. П., а не адв.З., поради което да е допусната грешка като е записано, че присъдените разноски следва да бъдат заплатени чрез адв.З.. Поддържа се, че присъдения адвокатски хонорар следва да бъде съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, по която възлиза на 7050лв., за присъждането на която сума като разноски за процесуално представителство както пред окръжния съд, така и пред апелативния съд, се претендира.

Ответникът по молбата „ЗК * *“АД е депозирал чрез пълномощника юрисконсулт Л. С. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които дължимото адвокатско възнаграждение е правилно изчислено и то не следва да надвишава определения в Наредба №1 от 09.07.2004г. в действащата й към датата на сключване на процесния договор за правна защита и съдействие минимум, равняващ се, съобразно материалния интерес, на 3956,25лв. Претендира молбата да бъде оставена без уважение.

Молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на въззивното решение и изхожда от легитимирани лица, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

С първоинстанционното Решение №26 от 24.01.2023г. по т.дело №1410/2021г. на Окръжен съд-Стара Загора, ответникът „ЗК * *“АД е осъден да заплати на ищците М. С. и Н. С. като деца на починалия при ПТП 22.12.2019г. техен баща Д. С. обезщетения за претърпени от смъртта му неимуществени вреди в размер на по 52000лв. на всеки от двамата поотделно, приемайки за дължим размер от по 100000лв. и отчитайки доброволно платените им от застрахователя на 04.01.2022г. в хода на производството обезщетения от по 48000лв., като за разликата до пълните предявени размери 2 от по 120000лв. е отхвърлил исковете им. Присъдил е законна лихва върху главниците от 52000лв., считано от 22.10.2020г.-датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, и законна лихва върху доброволно платените главници от 48000лв. за периода от 22.10.2020г.-датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, до 04.01.2022г.-датата на плащането им. Отхвърлени са изцяло предявените от Р. П. и Д. С. като внучки на починалия искове за заплащане на обезщетения от по 30000лв. на всяка, ведно със законната лихва от 23.10.2020г. Ответната застрахователна компания е осъдена да заплати на ищците М. С. и Н. С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5275лв., съразмерно на уважената част от предявените от тях искове, като е прието, че заплатеното от същите адвокатско възнаграждение от 7730лв. е прекомерно, както е възразил ответника, и следва да бъде намалено до предвидения от чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1 минимум от 6330лв., и е съобразено, че част от дължимата главница е платена след предявяване на исковете.

Така постановеното първоинстанционно решение е обжалвано от ищеца Р. П. в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за обезщетение от 30000лв. със законна лихва, и от ответника „ЗК * *“АД в частите му, с които е осъден да заплати на ищците М. С. и Н. С. обезщетения от по 52000лв. на всеки със законна лихва от 22.10.2020г. Решението не е обжалвано в частта относно присъдената за периода 22.10.2020г.-04.01.2022г. законна лихва върху доброволно платените в хода на производството обезщетения от по 48000лв. в полза на М. С. и Н. С.. С въззивната жалба на Р.

П. е представен договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023г. с упълномощения от нея адв.С. З. за подаване на въззивната жалба с платено по него възнаграждение от 500лв. В хода на въззивното производство на 02.07.2023г. е починала въззиваемата М. С., чийто единствен наследник и правоприемник е жалбоподателя Р. П.. С молба от 18.08.2023г. е представено пълномощно от 16.08.2023г., с което Р. П. е упълномощила адв.И. П. да я представлява по делото, както и договор за правна защита и съдействие помежду им с изплатено по него адвокатско възнаграждение от 7800лв.

Представени са и пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.09.2023г. между въззиваемия Н. С. и упълномощената адв.И. П. с платено по него адвокатско възнаграждение от 7800лв. Ответникът не е заявил изрично възражение за прекомерност на така заплатените адвокатски 3 възнаграждения. С въззивното Решение №340 от 12.10.2023г. първоинстанционното е отменено в частите, с които на М. С. и на Н. С. са присъдени обезщетения в размер над по 32000лв. до по 52000лв. и исковете им за тази разлика са отхвърлени, като същото е потвърдено в частите му относно присъдените им обезщетения до размер на по 32000лв. със законна лихва от 22.10.2020г. и относно отхвърлянето на предявения от Р. П. иск за обезщетение от 30000лв. С оглед на този резултат, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която „ЗК * *“АД е осъдено да заплати на М.

С. и Н. С. разноски в размер над 3956,25лв. до присъдените от 5275лв., съразмерно с уважената част от предявените от тях искове, и е присъдил на Р.

П. разноски по съразмерност за въззивното производство от 3043,90лв., а на Н. С. такива от 4800лв., като е прието, че на Р. П. не се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на адв.З. от 500лв. по подадената въззивна жалба, предвид неоснователността на същата и на предявения от нея иск, а й се дължат разноски за заплатено от нея в лично качество и като правоприемник на починалата в хода на въззивното производство М. С. на упълномощената адв.И. П. адвокатско възнаграждение в размер на 7800лв., от което, съразмерно на уважената част от предявения от М. С. иск, дължима е сума за разноски от 3043,90лв., а на въззиваемия Н. С. се дължат разноски от 4800лв., съразмерно на уважената част от предявения от него иск, съобразно предмета на въззивно разглеждане, за платеното от него адвокатско възнаграждение от 7800лв.

При така установеното съдът намира, че ищецът и ответникът имат право на разноски, съразмерно на уважената, съответно отхвърлената, част от исковете, съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК. Тези разноски включват и заплатеното за един адвокат възнаграждение. Когато от насрещната страна е заявено изрично възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, се разглежда първо то, съобразно материалния интерес по делото и предвидените с оглед на него от Наредба №1 от 09.07.2004г. минимални адвокатски възнаграждения, под чийто размер не може да бъде редуцирано. Този материален интерес не включва законната лихва, тъй като присъждането на такава не е предмет на самостоятелен иск с отделна от тази по искът за паричното вземане цена и размерът на същата не се определя в исковото производство, поради което е без значение дали искането за присъждане на такава върху доброволно платената главница от 4

48000лв. за периода 22.10.2020г.-04.01.2022г. е било предмет на въззивно разглеждане или не. След това се прилага принципа на съразмерността, при който се взема предвид или пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, ако то не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, или намаленият, съобразно нея размер, и се определя каква част от него следва да се присъди, с оглед резултата по делото, противно на поддържаното от молителя П. при съразмерността да се взема предвид предвидения от Наредба №1 от 09.07.2004г. минимум, съответстващ на материалния интерес по уважената част от иска. Следва да се има предвид и, че никоя от страните не е подала молба по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му относно присъдените в полза на ищците М. С. и Н. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5275лв., след редуциране на заплатеното такова от 7730лв. на 6330лв. като прекомерно и съразмерно на уважената част от исковете им за сумите от по 52000лв. при отчитане и на платените такива след предявяване на исковете от по 48000лв. или за общо по 100000лв. от претендираните по 120000лв., поради което така присъдения размер не може да бъде преразглеждан от въззивния съд поради грешното му определяне, а единствено с оглед резултата от въззивното разглеждане на спора. Въз основа на този присъден размер и тъй като с въззивното решение обезщетенията за двамата ищци са намалени с по 20000лв. от приетите за дължими от първоинстанционния съд от по 100000лв. и претендирани по 120000лв., присъдените разноски за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение са намалени, съобразно допълнително отхвърлената във въззивното производство част от исковете. За въззивното производство молителят-въззиваем Н. С. е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7800лв. Възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя „ЗК * *“АД не е било своевременно заявено до приключване на устните състезания, поради което наведените чак с отговора на молбата доводи в тази насока не могат да бъдат разглеждани. Във въззивното производство искът на Н. С. е бил предмет на разглеждане до присъдения размер от

52000лв., в която единствено част първоинстанционното решение е било обжалвано. С въззивното искът е уважен до размер на 32000лв. и отхвърлен за 20000лв. Съразмерно на уважената му част, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение се 5 равняват на 4800лв., колкото са и присъдени. За въззивното производство молителят Р. П. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. в полза на адв.З. по подадената от нея въззивна жалба, които разноски не й се дължат, поради неоснователността на жалбата и на предявения от нея като внучка на починалия при ПТП иск. Заплатила е след настъпилото със смъртта на въззиваемата М. С. правоприемство в нейно лице адвокатско възнаграждение в размер на 7800лв. за упълномощената адв.П.. Възражение за прекомерност на същото от страна на жалбоподателя-застраховател не е било заявено до приключване на устните състезания. Заплатеното възнаграждение не е за представителство само по предявения от починалата в хода на въззивното производство М. С., чийто правоприемник е дъщеря й Р.