Решение № 6640 от 25.10.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 22.10.2018 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мая Дамянова

ЧЛЕНОВЕ

: Теменужка Симеонова мл.с.Ива

Нешева при секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.р.дело № 16138 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.01.2017 г. по гр.д. № 29583/14 г.,

СРС, ІІ ГО, 56 с-в е отхвърлил предявения от Б.Ж.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, П.В.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И.Т.У., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, иск за делба на следния недвижим имот: жилище /апартамент/ № 3 на ет. 3, кота + 6,00 м., представляваща надстройка на двуетажна жилищна сграда /2 + 1/, със застроена площ от 74,12 кв. м., състоящо се от дневна, кухня с трапезария, спалня, сервизни помещения, килер и тераса, при граници: калкан и от три страни двор, заедно с мазе, разположена в югоизточната половина на сградата близнак, с площ от 16 кв. м., при граници: ко****р, двор, двор и калкан, построена в УПИ IV - 621 от кв. 226 по плана на гр. София, м. *******, при съседи на дворното място: ул. ********, УПИ III - 622, УПИ 1-619, 620, УПИ V - 618. Осъдил е Б.Ж.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.Т.У., ЕГН **********, е адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 188,75 лв., представляваща разноски по делото.

Осъдил е П.В.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.Т.У., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1188,75 лв., представляваща разноски по делото. Осъдил е Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.Т.У., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж к. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1188,75 лв., представляваща разноски по делото. Осъдил е Р.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.Т.У., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1188,75 лв., представляваща разноски по делото. Осъдил е Б.Ж.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на СРС сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Осъдил е П.В.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на СРС, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Осъдил е Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на СРС, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Осъдил е Р.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на СРС, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по

ГПК.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците Б.Ж.Е., ЕГН ********** и П.В.Е., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, Д.С.Н., ЕГН **********и Р.С.Н., ЕГН **********,***, всички чрез пълномощника по делото адвокат Н. от САК, със съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че производството е образувано по предявен иск за делба на недвижим имот, представляващ жилище/апартамент/ № 3 на трети етаж, представляващо надстройка на двуетажна жилищна сграда/ 2+1/ със застоена площ от 74,12 кв.м. По делото е установено, че ищците са п****били чрез покупко-продажба съответно целият първи и целият втори етаж от сградата и по 1/3 ид.ч. от дворното място върху което е построена сградата, цялото с площ 334 кв.м. При извършване на сделките сградата се е състояла от първи и втори етаж, като с продажбите собствеността върху цялата сграда е преминала върху ищците. Продавачите са си запазили 1/3 ид.ч. от дворното място и собствеността на построените в същото гаражи, узаконени и описани като обект гараж. Към момента на продажбите продавачите са извършвали основен ремонт на къщата и купувачите са се нанесли в нея на следващата година.

Извършвайки ремонта, продавачите са се снабдили с разрешение за строеж на надстройка само на свое име, скривайки от техническите органи факта, че не са единствените собственици на мястото-разрешение за строеж № 117 от 07.11.2007 г. от СО, район „****“ за настройка на двуетажна жилищна сграда/2+1/. Строежът е бил извършен преди ищците да се нанесат и за него е бил издаден на 19.12.2009 г. Акт за приемане на конструкцията и Удостоверение № 37/19.06.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „надстройка на двуетажна жилищна сграда“. При продажбата продавачите не са си запазили правото на надстрояване, не са изискали от купувачите документи за учредяване на право на надстрояване. Купувачите са били въведени в заблуждение, че ще бъдат единствените собственици на къщата и няма да търпят трети етажен собственик. По-късно, на 20.11.2009 г. ответницата И.У. е п****била процесния недвижими имот с н.а. № 192, д. № 165/2009 г. чрез дарение от К.С.и съпругата му Е.С., заедно с тяхната 1/3 ид.ч. от дворното място и построеният при режим на сключено застояване гараж, от което произтича и пасивната й легитимация като ответник и съсобственик с право на 1/3 от правото на собственост върху процесния имот. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на чл.183, ал.4 от ЗУТ/ изм. ДВ 17/2009 г./, която норма санира извършеното нарушение и изключва възникването на съсобственост върху процесния имот, както и на решение № 44/04.03.2014 г. по гр.д. № 358/12 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Текстът на чл.183, ал.4 от ЗУТ сочи, че за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. Заявява, че съдът е тълкувал разширително термина „прехвърляне на права“, който според въззивниците /ищци/ се отнася само до суперфициарни права между съсобственици.

Ето защо, ако ищците са притежавали на някакво основание каквото и да било суперфициарно право и то след като е възникнала съсобствеността, то само тогава съсобственикът би могъл да извърши ново строителство без тяхно съгласие. Целта на закона е да се създаде равнопоставеност между съсобственици там, където не може да се установи доброволно. В конкретния случай обаче, праводателите на ответницата са били пълноправни собственици на имота и са могли да влияят на съдържанието на сключените договори като си запазят правото на надстрояване или го включат като условие в договорите. Могли са да започнат строителството преди продажбите. След като продавачите са избрали да продадат имотите си по този начин, тогава те не са неравнопоставени и не могат да се ползват от закрилата на нормата на чл.183, ал.4 от ЗУТ. Ищците са закупили имотите с убеждението, че няма да търпят друг етажен собственик в къщата си. Много скоро след сделките, месец след втората, продавачите са започнали надстрояването и са го завършили преди още купувачите да се нанесат в имотите си, като купувачите не са разбрали, че се извършва надстрояване, защото цялата къща била в ремонт. С надстройката са отнети от ищците и складовите помещения в подпокривното пространство, които те са заплатили и които са неотделима част от закупените имоти , явяващи се жилища и съобразно чл.40, ал.1 от ЗУТ към тях следва задължително да има и складови помещения. Същите не са описани в нотариалните актове. Понастоящем единственото складово помещение е мазе, което се ползва от ответницата, а ищците са лишени въобще от складово помещение. Сочи, че в цитираното решение на ВКС като предпоставка за прилагането на правната норма на чл.183, ал.3 ЗУТ е фактът, че съсобственикът не следва да притежава обект в дворното място, но ответницата притежава гараж видно от н.а. № 192, дело 165/2009 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и да бъде допуснат до делба процесния имот при посочените квоти/ по 1/6 ид.ч. за Б.Е. и П.Е., по 1/3 ид.ч. общо за Д. и Р.Н. в режим на СИО и 1/3 ид.ч. за ответницата И.Т.У.. Моли решението да бъде отменено/изменено/ и в частта на разноските. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемата страна И.Т.У., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Е.П., със съдебен адрес:***, офис 9 оспорва въззивната жалба.

Претендира разноски.

Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Предявен е иск за делба във фазата по допускане на делбата на недвижим имоти.

Ищците

Б.Ж.Е. и П.В.Е., двамата живеещи на ет.2 в гр.

София, ул. „*******твърдят, че на 28.06.2007 г. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 78, т. VI, дело N 885/07 г. са закупили от К.П.С.и Е.С.С.следния недвижим имот: жилище, находящо се в гр. София, район ****, на ет. 2 в югоизточната половина на двуетажна жилищна сграда - близнак на ул. „********, състоящо се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, с площ от около 74 кв. м., при съседи: от три страни - двор, калкан с другата половина на сградата - близнак, отгоре - таван, отдолу - първи етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 334 кв. м., съставляващо УПИ IV - 621 от кв. 226 по плана на гр. София, м. *******, при съседи на дворното място: ул. ********, УПИ III - 622, УПИ 1-619, 620, УПИ V - 618. Ищците Д.С.Н. и Р.С.Н., двамата живеещи на ет.1 в гр. София, ул. „******** твърдят, че на 08.10.2007 г. чрез договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 1, дело № 1332/07 г. са закупили от К.П.С.и Е.С.С.следния недвижим имот: жилище, находящо се в гр. София, район ****, на ет.

1 от двуетажна жилищна сграда на ул. „********, състоящо се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от около 74 кв. м., при съседи: от три страни-двор, калкан с другата половина на сградата-близнак, собственост на Н.С.И., отгоре - втори етаж, отдолу - избени помещения, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 334 кв. м., съставляващо УПИ IV - 621 от кв. 226 по плана на гр. София, м. *******, при съседи на дворното място: ул. ********, УПИ III - 622, УПИ 1-619, 620, УПИ V - 618.

Ищците твърдят, че 26.11.2007 г. продавачът К.П.С.се е снабдил с разрешение за строеж № 117/07.11.2007 г., издадено от СО, район ****, на основание одобрени инвестиционни проекти на 07.11.2007 г. за надстройка на двуетажна жилищна сграда /2 + 1/ в УПИ IV - 621 от кв. 226 по плана на гр.

София, местност *******, ул. „********“, както и че строежът е завършен и приет на 19.12.2007 г. с акт за приемане на конструкцията. По време на издаване на строителните книжа и извършване на строежа ищците са били собственици на по 1/3 ид. ч. от дворното място и от идеалните части на сградата. Заявяват, че не са учредявали право на строеж за притежаните от тях идеални части от земята и от сградата на К.П.С., и че на основание чл. 92 ЗС е налице съсобственост върху нововъзникналия чрез надстрояване обект, представляващ жилище /апартамент/ № 3 на ет. 3, кота + 6,00 м., представляващо надстройка на двуетажна жилищна сграда /2 + 1/, със застроена площ от 74,12 кв. м., състоящо се от дневна, кухня с трапезария, спалня, сервизни помещения, килер и тераса, при граници: калкан и от три страни двор, заедно с мазе, разположено в югоизточната половина на сградата близнак, с площ от 16 кв. м., при граници: ко****р, двор, двор и калкан. На 20.11.2009 г. чрез дарение, обективирано в нотариален акт № 192, дело № 165/09 г., К.П.С.и съпругата му Е.С.С.са дарили на ответницата И.Т.У. описания по- оре имот, заедно с притежаваната от тях 1/3 ид. ч. от дворното място. Считат, че ответницата е п****била правото на собственост само върху 1/3 ид. ч. от процесното жилище, а за останалите 2/3 ид.ч. договорът за дарение не е породил вещно- транслативен ефект, тъй като дарителите не са притежавали тези идеални части. Молят съда да постанови решение, с което да допусне делба на следния недвижим имот: жилище /апартамент/ № 3 на ет. 3, кота + 6,00 м., представляващо надстройка на двуетажна жилищна сграда /2 + 1/, със застроена площ от 74,12 кв. м., състоящо се от дневна, кухня с трапезария, спалня, сервизни помещения, килер и тераса, при граници: калкан и от три страни двор, заедно с мазе, разположено в югоизточната половина на сградата близнак, с площ от 16 кв. м., при квоти: за ищците Б.Ж.Е. и П.В.Е. - по 1/6 ид. ч. за всеки от тях; за ищците Д.С.Н. и Р.С.Н.