Решение № 795 от 03.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Варна, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20223100502318 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Аура Трейдинг“ ЕООД, с ЕИК 202733318, против Решение №2480/25.07.2022г. по гр.д.№4159/2021г. на PC Варна, с което е уважен предявеният от Държавата, чрез Министъра на туризма иск срещу жалбоподателя за сумата от 6822лв., представляващи обезщетение за ползване на обект изключителна държавна собственост-част 3 от морски плаж Крапец-север, находящ се в общ.Шабла, обл.Добрич, индивидуализиран с точки от №3001 до №3020, съгласно специализирана карта на обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК, с активна площ от 6730кв.м., продължило след прекратяване на Договор за концесия от 14.05.2015г. при изричното противопоставяне на наемодателя /кониедента/ за периода от 29.05.2020г. до 05.03.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 23.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда за неприемане на своевременно направено от ответника възражение за прихващане с насрещно вземане на дружеството до размера на по-малкото от двете. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изготвил пълен и ясен доклад относно подлежащите на установяване факти съгласно 1 чл.146 от ГПК като не е дал указания за доказване от ответника основанието за продължилото ползване на държавния имот /плажа/ след прекратяване договора за концесия, респективно издадената заповед на кмета на общ.Шабла от 29.05.2020г., а след това в мотивите си е обсъдил липсата на посоченото доказателство в ущърб на страната. В тази връзка въззивникът твърди, че е бил лишен от възможността да докаже наличието на основание за ползването през процесният период на имота, предмет на концесията. Твърди се, че от Кмета на Община Шабла на ответника са възложени от дейности по обезопасяването на плажа за период, който попада в процесния по чл.236, ал.2 от ЗЗД, които съставляват именно основанието за ползване на същия-посочено като надлежно правно основание по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗУЧК. Поддържа се, че през този период вместо да ползва имота, чрез концесия /наем/ държавата го е предоставила за управление на общината, а последната е извършила, чрез въззивника дейностите по обезопасяване на плажа и акваторията, медицинско обслужване и санитарно-хигиенно почистване на плажа.

Поддържа се още, че като не е обсъдил представените от ответника доказателства, съдът е постановил неправилно решение. На следващо място, въззивникът счита иска за недоказан по размер, като сочи, че неправилно съдът е възприел изцяло заключението на ССЕ без да вземе предвид възражението на ответника, че при определяне на наемната цена /среднопазарна цена за обекта/, следва да се прилага Постановление №111/28.05.2020г. на МС за приемане на Методика за определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и на наемната цена за 2020г., съответно на намалените на цените на чадър и шезлонг за летен сезон и удължаване срока на концесията, поради настъпилата пандемия като методиката предвижда намаление от минимум 50 %. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, евентуално с уважаване на възражението за прихващане на ответника. Отделно от изложеното, въззивникът сочи, че съдът дължи произнасяне по своевременно направеното и уточнено възражение за прихващане, което неоснователно РС не е приел. Твърди се, че въпросното възражение е и основателно, тъй като ответникът е ангажирал достатъчно доказателства за установяването на размера му. Претендира се произнасяне на въззивния съд изрично по възражението за прихващане. Относно изводите на съда за осъщественото осигуряване на плажа, след прекратяване договора за концесия въззивникът счита, че решението страда и от липса на ясни мотиви и очевидна неправилност. Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ, подаден от Държавата, представлявана от Министъра на туризма, с които се поддържа становище за неоснователност на същата. Твърди се в отговора, че правилно съдът не е приел за съвместно разглеждане възражението за прихващане, тъй като ответникът не е привел същото в съответствие с изискванията за редовност въпреки дадената му от съда възможност. Оспорва се оплакването на въззивника за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в непълен и неточен доклад на спора, като се излагат доводи, че на страните е дадена възможност в съдебно заседание да изразят становище по проектодоклада, при което липсват възражения от ответника. Съдът закономерно е приел, че ответникът не е установил с допустимите доказателствени средства основанието за 2 задържане на имота след прекратяване действието на договора. Излагат се съображения за недоказаност на твърденията на ответника за наличие на основание за ползване на имота след изтичане на договора за наем. Поддържа се, че претенцията на ответника за разходите по осигуряване поддръжката на плажа, следва да бъдат насочена срещу Община Шабла, а не към ищеца, доколкото според твърденията на страната именно Кметът на общината се явява възложител на тези дейности. Оспорват се доводите на въззивника, че средно-пазарната цена за наем на имота, следва да се определи при условията на Постановление №111/2020г. и методиката, одобрена със същото. Поддържа се, че тъй като ищецът претендира наемната цена по договора, същата се дължи съобразно уговорките между страните и действащата Методика, приложима съгласно характера на имота-отдаван на концесия, каквато експертиза е била приета по делото. Твърди се, че Постановлението от 2020г. и одобрената Методика за намаление цените на отдаваните под наем имоти, има действие след изрична заповед на Министъра на туризма и сключено допълнително споразумение между страните по договора, както и при посочени други условия, на които трябва да отговаря концесионерът. Твърди се, че в случая последният е извършил абсолютно незаконосъобразно дейности върху обекта на концесия, при липса на основание за това.

Моли се за потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.

В хода на настоящото въззивно производство, след предприети уточнения, е прието направеното с отговора на исковата молба възражение за съдебно прехващане от ответника в размер на 9001.69лв., представляващо сбор от направени от дружеството разходи през периода 01.06.2020г.-30.09.2020г. относно плаж-част 3, Крапец-север, както следва:

4908.02лв.-заплатени трудови възнаграждения и 1044.56лв.-внесени осигуровки на 3 броя спасители; 2851.84лв.-заплатени трудови възнаграждения и 647.27лв.-внесени осигуровки на фелдшер; и 450лв.-заплатени такси на Община Шабла за извозване на отпадъци.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез поддържа жалбата и възражението си си и моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемият, чрез процесуалният си представител поддържа отговора на въззивната жалба и моли за потвърждаване на атакуваният съдебен акт, както и за присъждането на съдебно-деловодните разноски. С писмени бележки се доразвиват доводи за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Въззивната жалба, инициирала настоящото производство е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното 3 решение е валидно-постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е и допустимо, като постановено при наличието на положителните и отсъствие на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая, оплакванията на въззивника, са насочени срещу изводите на районния съд за наличието на предпоставките обосноваващи дължимост на претендираното обезщетение за ползване на имот и за неоснователност на насрещното възражение за дължимост на разходите по стопанисване на имот. Така направеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.

За да се произнесе по спора, съставът на въззивният съд съобрази следното:

След допуснато изменение по реда на по чл.214 от ГПК на размера на иска, съдът е сезиран с предявена от Държавата, чрез Министъра на туризма, против “Аура Трейдинг“ ЕООД, с ЕИК 202733318, претенция с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6822лв., представляваща обезщетение за ползването през периода от 29.05.2020г. до 05.03.2021г., на обект изключителна държавна собственост, представляващ част 3 от морски плаж “Крапец-север“, находящ се в общ.Шабла, обл.Добрич, индивидуализиран с точки от №3001 до №3020 и дължина на бреговата линия 135м. съгласно специализирана карта на обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК, с активна площ в размер на 6730кв.м., след прекратяване на Договор от 14.05.2015г. за наем на същият обект и въпреки изричното противопоставяне на наемодателя, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че основание чл.7, ал.5 от ЗУЧК и чл.16, ал.2 във вр. с чл.19, ал.1 от ЗДС, чл.14, ал.4 от ППЗДС и Заповед №РД-02-14506/16.04.2015г. на Министъра на МРРБ, на 14.05.2015г. между Държавата и ответното дружество, е сключен договор за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, представляващ част 3 от морски плаж “Крапец-север“, находящ се в общ.Шабла, обл.Добрич, индивидуализиран с точки от №3001 до №3020 и дължина на бреговата линия 135 м. съгласно специализирана карта на обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК, с активна площ в размер на 6730 кв.м. и принадлежности, за срок от 5 години, считано от датата на подписването му.

Сочи се, че съгласно т.7 от договора, същият се прекратявал с изтичане на петгодишния срок, като според т.6.1.6 от договора наемателят е следвало в 14-дневен срок, след прекратяването да предаде обекта на наемодателя с Приемо-предавателен протокол. Сочи се, че на 14.05.2021г. срокът на договора изтекъл и до 28.05.2021г. обектът, е следвало да бъде предаден след премахване на преместваеми обекти, принадлежности, табла и др. предмети съгласно изискването на чл.6.1.27 от договора. Твърди се, че с измененията на ЗУЧК, влезли в сила от 15.03.2016г. дейностите и правомощията по предоставяне на концесии и отдаване под наем на морските плажове са прехвърлени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Министъра на туризма. Поддържа се, че 4 наемодателят, чрез Министъра на туризма категорично се противопоставил на продължаващото ползване на процесният обект от наемателя след изтичане на срока на договора. Твърди се, че на 03.06.2020г. ответникът отказал да предаде наемния обект на упълномощените от наемодателя лица, което обстоятелство било отразено в Констативен протокол от 05.06.2020г. Сочи се, че в резултат от това е образувано производство пред Областния управител на обл.Добрич и на ответника е съставен АУАН от 31.08.2020г. на основание чл.26, ал.1 от ЗУЧК, но въпреки това неоснователното ползване на морския плаж не било прекратено. Твърди се, че на 05.03.2021г. обекта на договор за наем бил иззет по реда на чл.80 от ЗДС и като са премахнати преместваемите обекти разположени на територията на плажа. Сочи се, че съгласно т.4.1 от процесния договор наемната цена за първата година от срока на договора е в размер на 8466лв., а за всяка следваща година цената се индексирала съгласно методика, приета от Министерски съвет. Поддържа се, че дължимата от ответника сума за ползването на обекта след прекратяване на договора за наем през периода от 29.05.2020г. до 05.03.2021г. е в размер на 6538лв.