Решение № 5278 от 01.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5278 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330102417 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът Х. С. Б. е предявил против „Креди Йес“ ООД следните кумулативно обективно съединени искове:

• иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Договор за потребителски заем № ***/19.08.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК;

• иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Договор за потребителски заем № ***/01.09.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК;

• иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Договор за потребителски заем № ***/15.06.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК;

• иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 1 112, 48 лв. (след прието на основание чл. 214 ГПК с Определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) - представляваща недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание сума по Договор за потребителски заем № ***/19.08.2022 г., по Договор за потребителски заем № *** от 01.09.2022 г. и по Договор за потребителски заем № *** от 15.06.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от 1 датата на депозиране на исковата молба в съда - 07.02.2025 г., до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът твърди, че между страните са сключени: Договор за потребителски заем № *** от 19.08.2022 г., по силата на който страните уговорили в полза на ищеца – кредитополучател да бъде предоставена сумата в размер от 800 лв., при годишен процент на разходите от 48,155% и месечен лихвен процент от 3,330%, срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата на 9 месечни погасителни вноски; Договор за потребителски заем № *** от 01.09.2022 г., по силата на който страните уговорили в полза на ищеца – кредитополучател да бъде предоставена сумата в размер от 900 лв., при годишен процент на разходите от 48,312% и месечен лихвен процент от 3,330%, срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата на 9 месечни погасителни вноски и Договор за потребителски заем № *** от 15.06.2024 г., по силата на който страните уговорили в полза на ищеца – кредитополучател да бъде предоставена сумата в размер от 1000 лв., при годишен процент на разходите от 47,854% и месечен лихвен процент от 3,330%, срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата на 7 месечни погасителни вноски. Твърди, че и в трите Договора е установено задължение за заплащане на неустойка в определен размер, която се заплаща заедно с месечната погасителна вноска, съгласно погасителния план към съответния договор, при непредставяне на обезпечение по всеки един от Договорите, което следва да отговаря на условията посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия. Сочи, че начислената сума за неустойка по Договор за потребителски заем № *** от 19.08.2022 г. е в размер на 829 лв., по Договор за потребителски заем № *** от 01.09.2022 г. е в размер на 761,63 лв. и по Договор за потребителски заем № *** от 15.06.2024 г. е в размер на 640,43 лв.

Поддържа, че е погасил задълженията си по трите Договора, както следва:

Договор за потребителски заем № ***, е погасен предсрочно на 01.09.2022 г., със заплащане на сумата от 890, 48 лв.; Договор за потребителски заем № ***, е погасен изцяло, чрез заплащане на сумата от 1 818 лв., в периода 01.10.2022 г. – 01.10.2023 г. и по Договор за потребителски заем № ***, е заплатил сумата от общо 1069 лв. за погасяване на задълженията по него, както следва: 254 лв. на 29.07.2024 г., 100 лв. на 31.08.2024 г., 270 лв. на 31.10.2024 г., 180 лв. на 29.11.2024 г. и 265 лв. на 29.12.2024 г. Излага съображения за недействителност на посочените Договори за потребителски заем на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, доколкото от Договорите за потребителски заем не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Сочи, че предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 8 от Договорите за заем неустойка, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Твърди, че ако неустойката бъде включена в ГПР, размерът на всеки един от кредитите ще нарасне многократно. Това поставяло потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е 2 оскъпяването на кредитите, което пък било в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл.

4 от Директива 93/13 ЕИО. Поддържа, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те съответстват с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Излага, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в Договорите следва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Твърди, че в чл. 3, ал. 12 от Договорите за заем като обща сума за плащане от потребителя е посочена определена сума, в която обаче не е включена дължимата по чл. 8 от договора неустойка, като чрез прибавянето на последната, общата сума, която следва да заплати потребителя е почти два пъти над размера на получения в заем финансов ресурс. Тоест, налице е пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Твърди, че Договорите за заем са недействителни и поради неспазване на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото погасителния план към всеки един от трите договора, съдържа само общата сума на вноската, но не и разбивка на тази сума като главница, лихва, неустойка и др. Същевременно тази обща сума не съответства на посочения размер на погасителната вноска в чл. 3, ал. 2 ЗПК, а е почти два пъти по-голяма. По този начин правата на потребителя да може да прецени във всеки един момент каква част от дълга е изплатил и как са разнесени неговите плащания по отделните пера на кредита, са нарушени.

Твърди, че е надплатил на ответното дружество сумата от общо 1 077, 48 лв., формирана както следва: по Договор за потребителски заем № ***/19.08.2022 г., сумата от 90, 48 лв., по Договор за потребителски заем № *** от 01.09.2022 г. – сумата от 918 лв. и по Договор за потребителски заем № *** от 15.06.2024 г. – сумата от 69 лв., като излага, че доколкото Договорите са недействителни поради противоречието им с изискванията на ЗПК, то и съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи само чистата стойност на кредитите, но не и лихви и други разходи по кредита. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Креди Йес“ ООД е депозирал отговор на исковата молба.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният Договор за паричен заем № *** от 19.08.2022 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 800 лв., усвоена на 19.08.2022 г., при месечен лихвен процент от 3,330% и годишен процент на разходите – 48,314%, с установен срок за погасяване на задълженията от 9 месеца. Сочи, че ищецът е извършил плащания по Договора, като задълженията са предсрочно погасени на 01.09.2022 г.

Не оспорва, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *** от 01.09.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 900 3 лв., усвоена на 01.09.2022 г., при месечен лихвен процент от 3,330% и годишен процент на разходите – 48,312%, със срок за погасяване на задълженията от 9 месеца. Твърди, че задълженията по договора са погасени чрез плащане.

Не се оспорва и обстоятелството, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *** от 15.06.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 1000 лв., усвоена на 15.06.2024 г., при месечен лихвен процент от 3,330% и годишен процент на разходите – 47,854%, с установен срок за погасяване на задълженията от 7 месеца.

Не оспорва и обстоятелството, че във всеки от процесните Договори, в чл. 6 е предоставена възможност на заемателя да избере начините на обезпечаване на заема, а в чл. 8 е посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3-дневен срок.

Излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдението да е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че в Договорите е посочен конкретен размер на годишен процент на разходите. Посоченият годишен процент на разходите е изчислен изцяло съобразно разпоредбата на чл. 19 ЗПК. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисление на годишния процент на разходите не следва да бъде включен размерът на неустойката, която съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл. 6 от същия. В разпоредбата на чл. 3.3 от Договорите е посочено по ясен и разбираем начин как е изчислен ГПР по кредита, както и какви суми и величини са включени при изчислението му. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисление на годишния процент на разходите не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от Договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разходи, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл. 6 от същия. Сочи, че неустойката по чл. 8 от договорите няма характера на лихва, такса или друг разход по кредита.

Поради изложеното, счита за неоснователни твърденията на ищеца за това, че действително приложения годишен процент на разходите не съответства с посочения такъв в договора. Твърди, че процесните Договори съдържат информация за лихвения процент по заема, както и за условията за прилагането му. В разпоредбата на чл. 9 от Общите условия е посочено, че лихвеният процент не подлежи на промяна за целия период на договора. В случая не може да се обоснове противоречие с добрите нрави, предвид това, че годишният процент на разходите не надхвърля петкратния размер на законната лихва за периода, който към момента на сключването е 10 пункта на годишна база. Изразява несъгласие с твърдението, че неустойката по чл. 8 от договора за заем следва да бъде включена към размера на договорната лихва и към размера на годишния процент на разходите, тъй като в разпоредбата на чл.

19, ал. 3 от ЗПК изрично е посочено, че към годишния процент на разходите не 4 се включват разходите, които потребителите заплащат за неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 8 от Договора за заем.

Изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договор за заем с ответното дружество е посочено като условие още в общите условия на дружеството, поставени на видно място във всеки един от офисите на същото, както и на интернет страницата му. Така посочената неустойка е изчислена на база конкретно зададените от заинтересованото лице параметри на заема главница, срок на договора, вид на месечните вноски и вид на кредитния продукт, за който е поискал предварителна информация. Ищецът е знаел за условията на дружеството за обезпечаване на заема, разяснени са от консултанта в офиса на същото, като на база посочените от ищеца параметри за договор за заем е изчислена неустойка, която би дължал, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема. По този начин ищецът предварително е бил запознат с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответника. Ищецът е могъл да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за заем при така представените условия на Дружеството. Твърди, че клаузата по чл. 8 от договорите за паричен заем е индивидуално уговорена със заемателя. Неустойката, макар и договорена конкретно в договора за заем не е дължима от потребителя в момента на сключване па договора. Тази клауза е уговорена под отлагателно условие - в случаи, че потребителят не предостави поръчител/и в 3-дневен срок след сключване на договора за заем, то тогава неустойката ще бъде дължима от потребителя. По този начин ищецът чрез собственото си поведение е могъл да влияе на действието на тази разпоредба и след сключване на договора за заем. Счита, че размерът на уговорената неустойка отговаря на присъщата й, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД обезпечителна функция.