Решение № 485 от 16.04.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№………………..

………………., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВАРНА, XXV състав, в публичното съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 469/2021 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „П – 62“ ЕООД,

ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЖК „Трошево“ № 22, бл.

11, вх. В, ап. 27, представлявано от управителя П. Й. Х., подадена чрез адв. В.Д., срещу Заповед № 47-ФК от 19.02.2021 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – център за красота с наименование „П“, находящ се в гр. Варна, ул. „Пирин“ № 30, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

С жалбата се настоява, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана, в противоречие с административнопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че не е налице безспорно установено и извършено нарушение, което да е основание за прилагане на ПАМ. Оспорват се констатациите, направени в протокола за извършена проверка, като се сочи, че органите по приходите не са изяснили обстоятелствата, при които е извършена контролната покупка, не са установили конкретните елементи на тази евентуална продажба – обстоятелствата по издаване на фискален касов бон, начин на плащане, време за издаване на фискален касов бон, легитимация при започване на проверката, а и липсва пълно описание на нарушението.

На следващо място, оспорващият настоява, че липсват конкретни мотиви по отношение определената продължителност на срока за налагане на ПАМ от 14 дни, т.к. изложените мотиви са абсолютно бланкетни и не съдържат никакви индивидуални съображения във връзка с конкретния търговец и конкретното нарушение. Изтъква се, че при извършване на индивидуален анализ на дейността, какъвто анализ органите не са извършили, се стига до извод, че не са налице доказателства, които да сочат, че търговецът „има поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство“. Според оспорващия органите по приходите не са отчели, че нарушението е за първи път, продажбата е на незначителна стойност, както и че не са налице данни търговецът да има образувани изпълнителни производства в НАП или да има други нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. Настоява се, че при работа в пандемична обстановка евентуалното запечатване би довело не до предотвратяване и преустановяване на нарушението, а до невъзможност за изплащане на задължения, поради липса на доходи. Изложените обстоятелства, според оспорващия, опровергават извода за възможността, ако не бъде приложена ПАМ, търговецът да извърши ново нарушение, от което за фиска да настъпят значителни и трудно поправими вреди.

Позовавайки се на чл. 22 ЗАНН и на

Постановление на Върховния съд № 10/28.09.1973 г., оспорващият твърди, че заповедта е немотивирана по отношение непосредствената и висока степен на опасност на деянието. Сочи се, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които не са съобразени от органа, а това прави наложената ПАМ необоснована поради липса на мотиви и несъразмерна спрямо тежестта на извършеното нарушение (запечатване 14 дни за продажба в размер на 10 лв.), а и несъответна на целите на чл. 22 ЗАНН и в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в АПК и ЕКЗПЧОС. Сочи се, че запечатването на обекта за 14 дни ще доведе до значителни и трудно поправими вреди – търговската репутация на обекта ще бъде накърнена, ще има отлив на клиенти, а преките вреди ще надхвърлят дори най-високия размер на предвиденото в закона наказание за този вид нарушение.

Искането е да се отмени оспорваната заповед. С писмена молба оспорващият поддържа жалбата и направените с нея искания, като претендира и присъждане на разноски по делото по представен списък.

Ответникът - Началникът на отдел

„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - гл. юриск. П. Н., с писмени бележки поддържа становище за неоснователност на оспорването. Искането е да се остави без уважение жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на оспорваната заповед, като се сочи, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и независимо от хода на административнонаказателното производство. Срокът на мярката, се настоява, че е определен по целесъобразност и са изложени мотиви, като преценката е упражнена в рамките на закона – 14 дни.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.02.2021 г. в 10:00 ч., при проверка от органи по приходите на търговски обект – център за красота „П“, находящ се в гр. Варна, ул. „Пирин“ № 30, стопанисван от „П – 62“ ЕООД, е установено, че при извършено плащане в 11:03 ч. при контролна покупка на услуга маникюр на стойност 10 лв., заплатена в брой от Й.Д.Т. на длъжност инспектор по приходите на И.П.П. на длъжност маникюрист, не е издаден фискален касов бон. Органите по приходите се позовават на следните доказателства: Протокол от извършена проверка, опис на паричните средства, декларация, дневен финансов отчет и КЛЕН.

С оспорваната заповед е прието, че стопанисващото обекта дружество не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, в нарушение на чл.

25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на ПАМ, на основание чл. 186, ал. 1 и чл.

187, ал. 1 ЗДДС - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

По отношение на продължителността на срока в заповедта е посочено следното:

Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение.

Въз основа на конкретните факти по преписката и вземайки предвид естеството на нарушението – неиздаване на фискален бон за прието плащане в брой, е прието, че следва да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти и осъществяването на текущ и последващ контрол.

Нарушението представлява неизпълнение на нормативно установено задължение, като деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.

Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.

Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.

При определяне на срока е съобразен принципът за съразмерност и целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, а индиректният - недопускане вреда за фиска.

За констатираното нарушение - неиздаване на фискален касов бон за процесната контролна покупка на 16.02.2021 г., е съставен АУАН № F594005/24.02.2021 г., връчен на представляващия дружеството на дата на съставянето му. Към датата на последното съдебно заседание по делото не е издадено наказателно постановление (предвид изрично заявеното от ответника с писмените му бележки).

Съдът намира жалбата за допустима.

Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Видно от разписка на л. 9 от адм. пр., оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 24.02.2021 г., а жалбата е подадена на 04.03.2021 г., предвид посочената дата на входящия номер на жалбата, подадена чрез административния орган - л. 3 от делото.

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т.

1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 2 от адм. пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност, и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Оспорваната заповед е издадена при неспазване на административнопроизводствените правила и формата на акта, а и в противоречие с материалния закон и целта на закона.

В заповедта е посочено правното основание за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите на органите по приходите, обективирани и в Протокол cep.

АА № 0433601/16.02.2021 г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Предвид наличието на посочени в заповедта фактически и правни основания за прилагане на процесната ПАМ, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт по отношение на прилагане на процесната ПАМ, но не и по отношение на определения срок на мярката.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.

1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения.

В случая административното производството е образувано във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано именно е регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация ФУ, от одобрен тип, в случая - ФУ с конкретизирани в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал.1, т.1, вр. чл. 3, ал.1 от Наредба№ Н-18/2006 г.