Решение № 260040 от 10.06.2022, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е №

……… гр. Шумен, 10.06.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд – гр.

Шумен в публичното заседание на 13.05.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА при секретаря Фаня Апостолова, като разгледа докладваното от съдия П.

Николова гражданско дело № 2913 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по искова молба, подадена от ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „***, представлявано от изп. директор П.В., с срещу ответниците М.Н.А. с ЕГН ********** ***, Б.Н.К. *** и Х.Н.Х. с ЕГН ********** *** (последните две като наследници на Н.А.М.). В исковата молба се твърди, че ЕТ „М.Н.“*** е сключил с „***“ АД Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г. Като съдлъжник по договора е включен ЕТ „Н.А.“, представляван от Н.А. М.. Последният обаче починал и негови наследници за М.Н.А., Б.Н.К., и Х.Н.Х.. Така тези три наследници заемат мястото на солидарния длъжник Н.М.. Задължението било цедириано на ищеца с договор за цесия от 21.06.2017 г. Предвид това съдът моли съдът: 1/ да осъди М.Н.А. с ЕГН **********

*** да им заплати сумата от 24717,19 лв. главница по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г., 4724,12 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010 г., наказателна лихва по чл. 5 от договора в размер на 647,48 лв. за периода 04.03.2009 г.-25.01.2009 г., лихва за забава в размер на 3412,85 лв. за периода 26.03.2017 г. – 03.08.2017 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите; 2/ да осъди Б.Н.К. *** да им заплати солидарно с М.Н.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 8239,06 лв. главница по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г., 1574,71 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010 г., наказателна лихва по чл. 5 от договора в размер на 215,83 лв. за периода 04.03.2009 г.-25.01.2009 г., лихва за забава в размер на 1137,95 лв. за периода 26.03.2017 г. – 03.08.2017 г., както и 1/3 от лихвата за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите; 3/ да осъди Х.Н.Х. с ЕГН ********** *** да им заплати солидарно с М.Н.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 8239,06 лв. главница по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г., 1574,71 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010 г., наказателна лихва по чл. 5 от договора в размер на 215,83 лв. за периода 04.03.2009 г.-25.01.2009 г., лихва за забава в размер на 1137,95 лв. за периода 26.03.2017 г. – 03.08.2017 г., както и 1/3 от лихвата за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите. Ищецът претендира и заплащане на сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. В писмено становище по съществото на делото се излагат твърдения, за основателност на исковете. Излага подробни аргументи, че сключения от длъжниците с „***“ АД договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ е действителен, вземането е прехвърлено на ищеца чрез действителен договор за цесия, като и че длъжниците са уведомени за извършената цесия. Твърди, че срокът на договора е изтекъл и поради тази причина всички суми по него се дължат. Молят съда да уважи исковата молба и да им присъди всички сторени по делото разноски.

С отговора на служебния адвокат на ответника М.Н.А. се твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Заявява, че по делото липсват какъв е размера на усвоената и револвирана част от кредита. Оспорено едновременното претендиране на просрочена договорна лихва и просрочена наказателна лихва. Оспорен е размера на лихвата за забава. Твърди се, че при забава се начислява едновременно и наказателна лихва и неустойка, което водело до неоснователно обогатяване на кредитора. Освен това счита, че първоначалният кредитор е проявил недобросъвестност като не е обявил договорът за предсрочно изискуем, а е продължил да начислява наказателните лихви и надбавки, с което същият се е оскъпил значително.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника М.А., назначен от съда по реда на ЗПП, поддържа отговора. Излага аргументи, че уговорените в чл. 3 и чл.

5 лихви по съществото си въвеждат клауза за начисляване на лихва върху лихва.

Обръща внимание, че длъжниците са изпаднали трайно в забава още през 2009 г., но банката не е активирала клаузата за предсрочна изискуемост, с което недобросъвестно е увеличила тежестта по кредита. Оспорена е и началната дата, от която се дължи лихвата за забава. Счита, че всички искания за лихви следва да бъдат оставени без уважение.

С отговора на служебния адвокат на ответника Б.Н.К. се твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Направено е възражение, ч клаузата от договора, която предвижда едновременно заплащане на наказателна лихва и неустойка противоречи на добрите нрави. Твърди още, че първоначалният кредитор е проявил недобросъвестност като не е обявил договорът за предсрочно изискуем, а е продължил да начислява наказателните лихви и надбавки, с което същият се е оскъпил излишно. Направено е възражение, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 58, ал.

1, т, 2 от ЗКИ, както и възражение, че клаузите за договорна и наказателна лихва представляват неравноправни клаузи. Направено е възражение и относно началния момент, от който ответницата е изпаднала в забава с оглед факта, че не е знаела за задълженията на своя наследодател. Моли съда, ако намери иска за основателен да изключи от периода на лихвата и срока от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. на основание ЗМДВИП.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника Б.К., назначен от съда по реда на ЗПП, поддържа отговора. Обръща внимание, че банката не е използвала и подписания като обезпечение по кредита запис на заповед. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло дори и за главницата или да отпадне поне лихвата за забава.

В предоставения на Х.Н.Х. е постъпил отговор, в който твърди, че няма възможност да заплаща процесните суми.

В съдебно заседание този ответник не се явява.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 19.10.2006 г. между „***“ АД (чийто правприемник е „***АД) и ЕТ „М.Н.“***

(като кредитополучател) и ЕТ „Н.А.“*** (като съдлъжник) е сключен Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL 3484.

По силата на договора банката предоставя на кредитоплучателя кредит под формата на револвираща кредитна линия в размер на 27000 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е уговорен на 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита. Заемната сметка се открива след предоставяне на договореното с кредита обезпечение – запис на заповед. Видно от представените към договора приложения заемната сметка е открита на 20.10.2006 г.

Кредитополучателят има право да усвоява постоянно суми в рамките на уговорения лимит, както и да погасява изцяло или частично суми от усвоената главница по всяко време. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора на 21-о число всеки месец кредитополучателят е длъжен да внесе по сметката си сума в размер на 6 % от сбора от усвоената главница и дължимата върху нея лихва, но не по-малко от дължимата лихва. В случай, че кредитополучателят изпадне в забава, размерът на дължимата по предходното изречение сума се увеличава с 6 % от сбора на просрочената главница и дължимата върху нея лихва. Съгласно чл. 4 от договора договорната лихва е в размер на сбора от действащия базов лихвен процент за малки фирми в лева, обявен от банката (който към датата на подписване на договора е 10 %) и договорна надбавка в размер на 4,5 пункта. Съгласно чл. 5 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски и при обявяване на договора за предсрочно изискуем, договорната лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) в размер на 10 пункта.

Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда ССчЕ кредитополучателят е усвоил от кредитната линия сума в общ размер на 35930 лв. в периода от 20.10.2006 г. до 23.04.2007 г. Кредитният лимит не е надхвърлен, тъй като между отделните тегления има погасявани главници и договорна лихва. Общо погасеният размер на главницата възлиза на 11212,81 лв., а непогасеният остатък е в размер на 24717,19 лв.

Договорната лихва за периода 05.01.2009 г. до

25.01.2010 г. възлиза на 4724,12 лв. Освен това по договора са начислени наказателни лихви в размер на 647,48 лв., дължими за периода от 04.03.2009 г. до 25.01.2010 г. На датата 25.02.2010 г. по решение на банката кредитът е заведен задбалансово – счетоводен термин за задължение, по което не се начисляват лихви, но и не се предприемат действия по принудителното му събиране. Кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем. Видно от същата ССчЕ дължимата върху главницата законна лихва е в размер на 6392,81 лв. за периода от 25.03.2016 г. до 11.10.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба).

От съдържанието на ССчЕ се установява, че до

21.01.2008 г. длъжниците са заплатили всички дължими вноски, включващи договорна лихва и главница. Платена е част от вноската, дължима на 21.01.2008 г., представляваща дължимата договорна лихва, както и целите вноски, дължими на 21.02.2008 г. и 21.03.2008 г. В периода от тогава до 21.10.2008 г. включително са заплащани само частично вноските в частта, представляваща договорната лихва.

Договорът е изцяло необслужван от тогава до изтичането на срока му на 20.10.2016 г. (120 месеца след откриване на заемната сметка).

На 03.08.2017 г. „***АД (като правоприемник на „***“ АД) е прехвърлила вземането си по процесния договор на „Мелон България“ ЕАД с договор за цесия. Цедентът е упълномощил цесионерът да извърши съобщението за цесията. Последният е съобщил на М.Н.А. за извършената цесия на 27.10.2017 г. Съобщение е изпратено на ЕТ „Н.А.“, но било върнато непотърсено.

Видно от удостоверение за наследници № ГР-30-18/60 от 25.03.2019 г. Н.А.М., който е упражнявал дейност като търговец под фирмата ЕТ „Н.А.“ е починал на 20.12.2009 г. Негови наследници са М.Н.А. (който е упражнявал търговска дейност под фирмата ЕТ „М.Н.“), Б.Н.К. и Х.Н.Х.. От представените по делото решение № 111 от 02.06.2020 г., постановено по гр.д. № 46/2020 г. на НПРС и решение № 260095 от 15.06.2021 г., постановено по гр.д. № 298/2021 г. на НПРС се установява, че Б.Н.К. и Х.Н.Х. са прехвърлили наследените от Н.А.М. идеални части от няколко имота на своя брат М.Н.А., с което чрез конклудентни действия са приели наследството, оставено от своя баща. След това през 2019 г. и двете са направили отказ от наследството на баща си. С цитираните решения отказите са обявени за нищожни.

От извършените служебни справки в търговския регистър се установява, че търговецът ЕТ „М.Н.“ няма и никога не е имал регистрация в Търговския регистър.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Страните по процесният договор за кредит – както банката, така и двамата еднолични търговци – са търговци по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Предвид това отношенията между тях се уреждат от ТЗ, а не от ЗЗД. По тази причина и по аргумент от § 13, т. 1 от ДР към ЗЗП, ЕТ „М.Н.“ и ЕТ „Н.А.“ не се считат за потребители в отношенията им с банката по процесния договор за банков кредит. Следователно спрямо процесният договор за кредит не се прилагат правилата на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Фактът, че макар и придобили качеството на търговци, ЕТ „М.Н.“ и ЕТ „Н.А.“ не придобиват статут на юридически лица, а все пак говорим за физически лица, не означава, че за тях ще се прилагат правилата, които важат за потребителите.

Регистрирането като търговец не предполага само получаване на правото да се упражнява търговска дейност. Тази регистрация води и до задължението да се водят делата на съответния търговец по търговски начин (чл. 1, ал. 3 от ТЗ). Освен редица други правила (за водене на счетоводство, отразяване на промените в статута на търговеца в търговския регистър и др.) това включва и полагането на особена грижа при воденето на делата си, а именно грижата на добрия търговец, както и съобразяването с правилата за търговските сделки, когато съответното физическо лице е сключило дадена сделка във връзка с качеството си на търговец.

Разпечатката съдържа 37 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d150d641-c3d1-44c0-969e-d818dee3efb8