Решение № 81 от 02.07.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш

Е Н И Е №

81 гр. С., 02.07.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О

Д А

Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. №142 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ –

С.С.Я., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат С.Н. - К. от С.а. к. е предявил срещу З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 10.12.2018год. около 18.25 часа по път I-6 в посока от гр.С. между микробус „Форд Транзит" с рег. № СВ4214КС, управляван от А. М. С. и лек автомобил „Ситроен Ксантия" с рег. № СА8341АН, управляван от И.П.Т. по вина на първия водач, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/117003236393 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 11.12.2017год. до 10.12.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 10.12.2018 год., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 10.12.2018 г. около 18:25 час пострадал тежко в резултат на ПТП. Излага, че бил пътник в микробус „Форд Транзит" с рег. № СВ4214КС, управляван от А. М. С.. Движели се по път I-6 в посока от гр.С., когато на км. 142+356 на кръстовище водачът А. М. не спрял на знак Б-2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!"/ и реализирал ПТП с лек автомобил „Ситроен Ксантия" с рег. № СА8341АН, управляван от И.П.Т..

Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на микробуса – А. М. С., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на знак Б-2 и не пропуснал движещия се по път с предимство автомобил.

Ищецът поддържа, че от ПТП получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на пателата, фрактура на носни кости, едем и кръвонасядане на клепачите, разкъсно-контузна рана на долен клепач в средна трета на клепача, субконюнктивна хеморагия в темпорален квадрант и линейна разкъсно-контузна рана в областта на веждата. Сочи, че бил приет по спешност в У" ЕАД със силни болки в носа, шията и дясно коляно. Имал оток и ограничени движения в дясното коляно, както и следи от засъхнала кръв в двата общи носни хода. Ищецът твърди, че за дълъг период от време бил напълно неподвижен и се налагало непрекъснато да приема обезболяващи. Имал нужда и от чужда помощ в ежедневието.

Собственикът на микробус „ФОРД

Транзит" бил сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, със застрахователна полица № ВО/02/117003236393, валидна от 11.12.2017 г. до 10.12.2018 г.

На 15.03.2019г. ищецът предявил пред „З.Б.И." АД писмена застрахователна претенция за заплащане на определено застрахователно обезщетение. Това не било направено от ответника.

Именно поради това ищецът – С.С.Я., с

ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат С.Н. - К. от С. а.к. е предявил срещу З” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 10.12.2018 год. около 18.25 часа по път I-6 в посока от гр.С. между микробус „Форд Транзит" с рег. №

СВ4214КС, управляван от А. М. С. и лек автомобил „Ситроен Ксантия" с рег. № СА8341АН, управляван от И.П.Т. по вина на първия водач, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/117003236393 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от

11.12.2017год. до 10.12.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 10.12.2018 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.И.”

АД, ЕИК . е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Ал.И., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като бил без поставен обезопасителен колан.

Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е оспорил възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е представил отговор на допълнителната искова молба.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 от 10.12.2018г., на РУП на МВР – Елин Пелин е, че на 10.12.2018г. ищецът по делото е пострадал при ПТП.

Не е спорно по делото обстоятелството, че ищецът е спазил процедурата по чл.380 от КЗ. Последното се установява и от застрахователна претенция с вх. № ОК-167270 от 15.03.2019г. на ответното дружество. На 02.04.2019г. с писмо до ищеца и неговия пълномощник, ответникът е изискал във връзка с направената претенция, представянето на влязъл в законна сила акт за приключване на образуваното наказателно производство; АТЕ; СМЕ; Протокол за оглед на местопроизшествие, скица към него и фотоалбум, както и медицински документи удостоверяващи получените от ищеца травматични увреждания и продължителността на оздравителния му период.

По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на СМ експертиза. От приетото от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият С.С.Я. е получил следните две групи травматични увреждания:

· травматични увреждания на костите – счупване на дясна колянна капачка, което увреждане не налагало оперативна намеса и счупване на носните кости, без данни за разместване;

· мекотъканни увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядане на клепача на дясното око, разкъсноконтузни рани в областта на веждата и на долния клепач през мигления ръб, обработени хирургично, кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка слепоочно, травматичен оток на носа.

Вещото лице сочи, че в материалите по делото няма данни за настъпили в хода на възстановителния процес усложнения, поради което ищецът бил напълно възстановен. От друга страна уврежданията били от такова естество, че усложнения не се очаквали. Разкъсноконтузните рани на ищеца били обработени хирургично, а на колянната капачка била приложена стегната превръзка за 45 дни по повод счупването й, като ходенето следвало да се осъществява с две помощни средства, за да не се натоварва крайника. Вещото лице установява още, че в резултат на получените увреждания на пострадалият били причинени значителни болки и страдания, които по време на оздравителния период били с най-голям интензитет, а с напредване на възстановителните процеси, които били в рамките на 2 – 3 месеца болката намаляла до пълното й изчезване. Вещото лице счита още, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан по време на ПТП.

От заключението на допусната, изслушана и приета по делото САТЕ се установява, че пътническият микробус „Форд Транзит" се движил по общинския път, от град Е.към село С. и навлязъл в кръстовището, образувано между общинския път и първокласен път № 6 със скорост, независимо, че в протокола за оглед на местопроизшествие било описано, че в мястото непосредствено преди кръстовището, този път бил сигнализиран с пътен знак „Б2" -„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". По този начин микробусът осъществил удар с челната си дясна част в челната част на лек автомобил „Ситроен Ксантия", който пътувал по първокласния път в посока от гр. П.и в зоната на кръстовището, най-вероятно е имал намерение да извърши маневра за ляв завой и да навлезе в общинския път в посока към гр. Е.. Това показвало мястото, в което бил описан лекия автомобил „Ситроен" и описаните в протокола за оглед „...Около автомобила се намират множество начупени части... ".Т.е. лекият автомобил се установил в мястото на удара, което показвало, че скоростта му към момента на удара била сравнително ниска, докато пътническият микробус, след удара продължил движението си в посока напред и леко в дясно и с челната си дясна част се ударил в дънера на дърво, както било описано в протокола за оглед на местопроизшествие, приложен по делото. Вещото лице сочи още, че към момента на удара, скоростта на движение на микробус „Форд Транзит" е била по-висока от скоростта на движение на лек автомобил „Ситроен Ксантия".

Установява се още от заключението на вещото лице, че на разстояние 2,40 м. в дясно от десния ъгъл на кръстовището, от дясно на общинския път Е.- С. в посока към с. С. имало стойка със знак „Стоп". На разстояние 100м. преди кръстовището, в дясно на ПП6 по посока П. имало поставен знак „Забранено е движението със скорост по-висока от 60".

В заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ е направен и извод, че ПТП е могло да бъде предотвратено, ако водачът на микробус „Форд Транзит" – А. М. С., движейки се по път без предимство, сигнализиран в зоната на кръстовището с пътен знак „Б2" - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" е изпълнил разпорежданията на този пътен знак и е пропуснал да премине през кръстовището движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Ситроен Ксантия". Вещото лице сочи още, че седалката, на която е пътувал ищеца /без да има данни коя точно е тя/ е била оборудвана фабрично с двуточков обезопасителен колан.

На въпроса поставен от пълномощника на ответника с отговора на исковата молба, а именно: Бил ли е С.Я. с поставен предпазен колан?

Вещото лице отговаря по следния начин:

Излага, че по принцип двуточковите обезопасителни колани, при правилното им поставяне фиксират тялото на ползващия ги в кръста към облегалката на седалката и в тази част при челен удар, тялото на пътника от кръста надолу може да се измести в посока напред на не повече от 125 милиметра, в зависимост от скоростта на превозното средство към момента на удара. Тялото на пътника от кръста нагоре било по-подвижно и в зависимост от ръста на ползващият колана можело да се придвижва в посока напред в кръг с радиус равен на разстоянието от мястото на предпазния колан, до мястото на травмата. В този смисъл вещото лице прави извод, че имайки предвид местата на получаване на травмите по тялото на Я., при поставен двуточков предпазен колан, би могло да се обяснят получените от него травми в областта на главата - тялото при удар в челната част на автомобила, под действие на инерционните сили. В тази хипотеза обаче, нямало как да се обясни счупването на дясната колянна капачка на Я., тъй като при поставен предпазен колан, тялото от кръста надолу, не можело да се придвижи напред, още по-малко при сравнително ниската скорост на микробуса в момента на удара в дървото. Тази травма, при поставен обезопасителен колан можело да се получи при навлизане на части от купето по време на удара в пътническия отсег, което се получавало при съществени деформации и висока скорост - нещо което липсвало при настоящия механизъм на извършване на ПТП. Т.е. от техническа гледна точка, вещото лице поддържа, че към момента на ПТП, пострадалият С.Я. е бил без поставен предпазен обезопасителен колан.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Я. /съпруга на ищеца/ и Т.. От показанията на последния се установява механизма на ПТП описан от вещото лице изготвило заключението по допусната САТЕ.

Свидетелката Я. установява, че като видяла мъжа си за първи път след ПТП, той бил обезобразен. Сочи, че около три месеца го гледала вкъщи на легло – с патерици, с шина на крака. Той не можел да става, трябвало да го придружава до тоалетна, вътре да го съблича, да го облича, зимно време ту му ставало горещо, ту му ставало студено, много трудно преживял последиците от катастрофата. Изпитвал силни болки – по цели вечери стенел. Вземал лекарства, използвал и лекарства за мазане, но болката си оставала. Свидетелката поддържа, че съпругът й три месеца бил на легло, после се придвижвал с патерицата, с една пръчка по-точно подпирал и то все около къщата се движел. Около шест месеца не бил на работа. Сега все още носел наколенка на коляното си. Не можел да клекне, да стане, студът също много му пречел, което възпрепятствало работата му. В момента не работел, бил стресиран и изнервен. Не искал да пътува вечер с кола. Болките му продължавали и към момента и редовно си приемал някакви хапчета.

Разпечатката съдържа 42 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1506b2a-358f-4c42-8bc7-f3e4e72454e1