Решение № 94 от 30.09.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Самоков, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20231870200504 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Б. Д. В. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № .., издадено на 29.09.2023 г. от Е. П. Ф. – Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощника си адв. Д. С., който от негово име уточнява, че обжалва горепосоченото наказателно постановление само в частта му, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания за административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. първо от Закона за движението по пътищата. Срещу тази част от наказателното постановление жалбоподателят поддържа жалбата.

Въззиваемата страна по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН – Началник група „Охранителна полиция“ в РУ – Самоков при ОДМВР – София (вж. писмо рег.

№.../23.1.2024 г. от Началника на РУ – Самоков), не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради 1 което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), с чието съставяне съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е образувано административно-наказателното производство срещу жалбоподателя, е съставен от свидетеля С. Г. Г., на длъжност „младши автоконтрольор” в РУ – Самоков, който е оправомощен с т. 2.1, вр. т. 1.3.2. от представената Заповед № ../02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по силата на заеманата от него длъжност. АУАН съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. При спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН в АУАН е посочено, че при съставянето му жалбоподателят е отказал да го подпише. От показанията на свидетеля С. М., служител на РУ – Самоков, който е удостоверил с подписа си отказ на жалбоподателя да подпише акта, еднозначно се установява, че този свидетел лично е възприел действителен отказ на жалбоподателя да подпише акта. За посочените в акта нарушения на ЗДвП против жалбоподателя в законоустановения срок е издадено наказателно постановление от Е. П. Ф., за когото в писмо рег. № ../23.01.2024 г. от Началника на РУ – Самоков до съда е посочено, че към датата на издаване на НП е заемал длъжността началник група „Охранителна полиция” в РУ – Самоков при ОДМВР – София. Съгласно т. 3.9 от гореобсъдената Заповед № ../02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, която е била в сила към датата на издаване на НП, началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са оправомощени в съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП на обслужваната територия. Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен орган. Не на последно място, НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

Оплакванията в жалбата за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални правила са предимно бланкетни.

Единствените по-конкретни такива оплаквания са за неточно посочване в АУАН и в НП на мястото на твърдяното нарушение – поради неяснота къде е бил спрян жалбоподателят за проверка и къде е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и за непосочване в какво се изразява отказът му да бъде изпробван с техническо средство – поради формално изписване на текстовото описание на нарушението. Тези оплаквания са неоснователни. Конкретното място на 2 спирането на жалбоподателя за проверка от контролните органи и на осъществяване от него на вменения му отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол нямат никакво конкретно отношение към съставомерните признаци на административното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което начинът, по който мястото на нарушението е посочено в АУАН и в НП удовлетворява изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не е довел до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя в административнонаказателното производство, в частност – на правото му да научи за какво административно нарушение му е повдигнато административнонаказателно обвинение. На следващо място, вмененото на жалбоподателя деяние – „отказва“ да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, има ясно и конкретно езиково значение, то се разбира от самосебе си и за гарантиране на правото на защита на жалбоподателя в административнонаказателното производство не е нужно в АУАН и в НП да бъде пояснявано в какво то се е изразило.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.06.2023 г. в 04,40 ч. в гр. С. по ул. „Р. с.“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „С. Л.” с рег. № СА .. и по това време и на това място бил спрян за проверка от св. С. Г., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ – Самоков по повод получен в ОДЧ на РУ – Самоков сигнал за скандал в денонощния магазин недалеч от тази улица. Жалбоподателят не бил сам в автомобила, с него пътували и други лица, сред които и свидетелят Р. П..

Непосредствено след това след автомобила, управляван от жалбоподателя, на мястото на спирането му за проверка пристигнали и полицейските служители от другия дежурен автопатрул в РУ – Самоков. Пред служителите на РУ – Самоков жалбоподателят потвърдил, че в денонощния магазин той и придружаващите го лица имали спречкване с други хора. При проверката жалбоподателят не представил свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС – част втора и бил поканен да придружи полицейските служители до сградата на РУ – Самоков. Там свидетелят Г. поканил жалбоподателя да бъде изпробван за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер Алкотест ..“ с фабричен номер .., калиброван за техническа годност до м. август ... г. Жалбоподателят отказал да даде проба чрез това техническо средство и този негов отказ бил лично и непосредствено възприет от свидетелите С. Г. и С. М., който по това време бил дежурен в ОДЧ в РУ – Самоков и се намирал в сградата на РУ – Самоков. След това св. Г. поканил жалбоподателя да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят приел да му бъде извършена такава проверка и резултатът от тази проба бил отрицателен.

Във връзка с отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол св. Г. съставил на място в сградата на РУ – Самоков талон за изследване с бланков № .. и поставил на него 3 стикер с фабричен № ... Талонът бил предявен на жалбоподателя за връчване, но последният отказал да го подпише и да го получи, което било възприето лично от свидетелите Г. и М. и било удостоверено от св. М. с подписа му на талона.

Тази фактическа обстановка се установява от детайлния и съвкупен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите С.

Г. и С. М. и писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение серия GA № .., съставен на 03.06.2023 г. и талон за медицинско изследване с бланков номер ...., съставен на 03.06.2023 г.

Актът за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя е редовно съставен и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП той се ползва с презумптивна доказателствена сила за отразените в него фактически обстоятелства. Тази доказателствена сила на АУАН не е опровергана от показанията на свидетеля Р. П..

Този свидетел, който е пътувал в управлявания от жалбоподателя автомобил при спирането му за проверка и е придружавал жалбоподателя и впоследствие (в сградата на РУ – Самоков), сочи пред съда, че в тази сграда жалбоподателят изявил желание да бъде изпробван за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества и полицаите го изпробвали за употреба на наркотични вещества (възприетите от свидетеля П. действия по „мазане“ на устата на жалбоподателя представлява на практика извършване на такъв тест, което само по себе си се потвърждава от показанията на свидетелите Г. и М.), след което обаче полицаите казали на жалбоподателя, че няма смисъл от извършването на проверка за употреба на алкохол и след като оформили необходимите документи, го пуснали да си ходи. Няма абсолютно никаква житейска логика жалбоподателят не просто да е искал да бъде изпробван за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества, а и наред с това една от тези проверки (за установяване употреба на наркотични вещества) да му е била действително извършена (потвърдено от свидетелите Г. и М.), но за другата проверка – за установяване употребата на алкохол - полицейските служители да са преценили, че няма смисъл от нея и да са отпратили жалбоподателя да си върви. Такава фактическа ситуация изобщо не кореспондира и с други установени по делото обективни обстоятелства – служителите на РУ – Самоков са имали данни за скандал на обществено място с участието на жалбоподателя, възприели са, че той управлява МПС и че не представя свидетелство за управление на МПС, нито свидетелство за регистрация на МПС, поради което са го поканили да ги придружи до сградата на РУ – Самоков. Ето защо съдът намира показанията на св. Петров за нелогични и недостоверни, поради което те не могат да опровергаят презумптивната доказателствена сила на съставения срещу жалбоподателя АУАН.

На следващо място, презумптивната доказателствена сила на АУАН не се опровергава, а напротив – подкрепя се от показанията на свидетелите С. Г. и С. М., които са логични, последователни и безпротиворечиви. Вярно е, че показанията на св.

4

Г. са по-общи и неконкретни за мястото, на което той е поканил жалбоподателя да бъде изпробван за установяване употребата на алкохол и за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът отдава това на характера на заеманата от този свидетел длъжност, в чието изпълнение се включва ежедневно осъществяване на различни места на множество рутинни проверки с технически средства за установяване употребата на алкохол и на наркотични вещества, поради което непосочването на мястото на конкретните проверки спрямо жалбоподателя е разбираемо. За сметка на това свидетелят М. еднозначно заявява, че жалбоподателят е бил поканен за извършване на такива проверки в сградата на РУ – Самоков, което този свидетел е възприел лично. От своя страна св. М. заявява, че не си спомня за извършването на коя от двете проверки жалбоподателят е бил поканен първо, което обстоятелство обаче се изяснява от показанията на св. Г., който сочи пред съда, че първо е поканил жалбоподателя да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол. Изложеното дотук сочи, че показанията на свидетелите Г. и М. са не само логични, последователни и безпротиворечиви за обстоятелствата от предмета на доказване, но и по един житейски допустим и адекватен начин взаимно се допълват. Всички тези съображения обосновават извода на съда, че техните показания следва да бъдат кредитирани и че те подкрепят презумптивната доказателствена сила на съставения срещу жалбоподателя АУАН.