Решение № 367 от 06.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000167 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1462/27.10.2023г., постановено по т.д.№ 995/2023г. по описа на СГС, „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 25 934,20лв., представляваща главница по фактура №000347946/28.02.2023г., дължима за електрическа енергия, съгласно чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИККЕ, за периода 20.05.2021 г. до 15.11.2021 г., съгласно корекция на дните за пренесена електрическа енергия, извършена въз основа на констативен протокол № 1026566 от 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница 25 934,20 лв., считано от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 139,86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.03.2023 г. до 31.03.2023 г., като в полза на ищцовата страна са присъдени и разноски.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК против това решение е подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се моли решението да бъде отменено. Прави се оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Същото се изразявало в оставянето без уважение на искането с правно основание чл.183 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригиналите на констативния протокол по чл.49 от ПИККЕ и на двете уведомителни писма и обратните разписка към тях. Счита, че неправилно това искане е било свързано с оспорването на същите документи по реда на чл.193 от ГПК.

Изтъква се, че за да бъде оспорено дадено писмено доказателство, първо трябвало да бъде установено неговото съществуване. Именно в този смисъл било и изявлението на ответното дружество, че ще вземе становище по доказателствата едва след като бъдат представени оригиналите на същите. Дори да се приемела тезата на първоинстанционния съд, че ответникът е трябвало да вземе становище по съществуването на представените писмени доказателства преди още да се установи, че те съществуват не само като частни преписи, то поради факта на посоченото по-горе изявление следвало да бъдат дадени указания на тази 1 страна. Вследствие на това процесуално нарушение градският съд постановил решението въз основа на заверени от страната преписи, въпреки искането да бъдат представени оригинали или официално заверени преписи.

На следващо място се излагат доводи, че в хода на първоинстанционното производство не е установено при условията на пълно и главно доказване, че в полза на ищеца е възникнало претендираното вземане. Не били налице предпоставките за съставяне на констативен протокол по реда на ПИККЕ, а съставеният такъв не отговарял на нормативните изисквания. Счита също, че по делото не било доказано, че лицето, което подписало протокола, има правна връзка с „Топлофикация-София“ ЕАД. Не били установени и предпоставките за възникване на претендираното вземане. Дори да се приемело,че такова вземане да е възникнало, неговият размер не бил определен в съответствие с чл.51, ал.1 от ПИККЕ. Представените справки за преизчислени количества електрическа енергия и фактурата били документи, материализиращи факти, изгодни за ищеца и след като били съставени от него не можело да имат доказателствена сила за тях.

Неоснователна била и претенцията за мораторна лихва с оглед нейната акцесорност по отношение на вземането за главницата. Моли въззивният съд да поправи допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение като задължи ищеца да представи оригиналите на документите, поискани пред градския съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по делото

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подало отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Изтъква се, че доводите на въззивното дружество са бланкетни и голословни, а искането за представяне на оригиналите на документи не било мотивирано по никакъв начин. Изложени са аргументи във връзка с твърденията за недоказаност на факта на надлежно съставяне на протокола, неговото изпращане на ответника и надлежното провеждане на процедурата по установяване на нарушението. По отношение на обстоятелството, че не е предоставена справка от националната система 112 дали МВР е било уведомено за проверката, се посочва, че е било направено доказателствено искане в тази връзка, но съдът е отхвърлел същото.

Заявява се такова искане пред настоящата инстанция като се посочва, че то е във връзка с направеното от насрещната страна оспорване.

В съдебно заседание и страните поддържат становищата си. Претендират разноски.

„Топлофикация София“ ЕАД е представило и писмена защита, в която се преповтарят оплакванията, изложени в жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая първоначалното решение е валидно- постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната писмена форма и е подписано. Същото е и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по допустим иск въз основа на заявените с исковата молба твърдения.

Производството пред

СГС е образувано по искова молба на

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (ЕРМ Запад) против „Топлофикация-София“ ЕАД, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.98а, ал.2, т.6, б.“а“ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ и чл.

2

86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 25 934,20 лева, представляваща главница по фактура № 0003457946/28.02.2023 г., дължима за електрическа енергия съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 20.05.2021 г. до 15.11.2021 г. съгласно корекция на данните за пренесена електрическа енергия, извършена въз основа на констативен протокол № 1026566/15.11.2021 г., сумата в размер на 139,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 25 934,20 лева за периода от 14.03.2023 г. до 31.03.2023 г., и законната лихва върху претендираната главница от 25 934,20 лева от датата на подаване на исковата молба (26.05.2023 г.) до окончателното плащане. Ищецът е изложил, че притежава Лиценз за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издаден от ДКЕВР, като на 15.11.2021 г. служители от отдел “Нетехнически загуби” към „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са извършили техническа проверка на процесния обект на ответника „Топлофикация -София“ ЕАД- топлофикационна камера №100, на адрес гр. София, ж.к. “Люлин”, до бл. 21, при която е констатирано неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, вследствие на което и в момента на проверката е съставен Констативен протокол № 1026566/15.11.2021 г. в присъствието на Л.

В. С. - независим свидетел, който не е служител на ищцовото дружество, което е удостоверено с подписа му в констативния протокол. Посочено е, че в протокола са описани констатациите, че по време на проверката е установено, че електромер с фабричен номер 7156241 и с показания на тарифите, описани на стр. 1 от протокола е без абонатен номер и без регистрация в масивите на ЧЕЗ; електромерът обслужва топлофикационна камера № 100, собственост на „Топлофикация -София“ ЕАД с бизнес партньор № 11093278, като това присъединение е неправомерно и по тази причина за този факт са уведомени органите на МВР. Твърди, че до ответното дружество е било изпратено писмо, с което същото е уведомено за извършената проверка и му е връчен съставения констативен протокол. На база последния от ищцовото дружество е извършено преизчисляване на сметката по реда на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за период от 180 дни. Ищецът сочи, че корекцията на сметка е извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, както и че е издадена фактура № 0003457946/28.02.2023 г. за сумата от 25 934,20 лева за периода 20.05.2021 г. – 15.11.2021 г. В допълнителната искова молба и във връзка с възраженията на ответника ищецът излага, че констативният протокол е подписан от представител на ответника –И. Й.

Ч., който се е представил като служител на ответното дружество. Сочи, че дори и да не е подписан от служител на ответника, то на място е присъствал независим свидетел от Федерацията на потребителите и констативният протокол е изпратен на ответното дружество веднага след проверката, поради което процедурата е проведена съгласно нормативните изисквания.

Ответното дружество е оспорило предявения иск. Поддържа се, че не са били налице предпоставките за съставяне на констативен протокол и представяният от ищеца такъв не отговарял на нормативните изисквания. Не се установявали и предпоставките за възникване на претендираното вземане. Дори и да се приемело, че такова е възникнало,то размерът му не бил определен в съответствие с чл.51,ал.1 ат ПИКЕЕ. Оспорва се и претенцията за мораторна лихва на първо място поради това, че претендираната главница била недължима, а на следващо място - защото дружеството не било изпаднало в забава. Последното твърдение се обоснована с недоказаността на факта на получаване на покана за плащане.

С постановеното решение искът е уважен. Счетено е, че от събраните доказателства се установява осъществяването по надлежния ред на техническа проверка на процесния обект. При същата било констатирано присъединяване към електроразпределителната мрежа без поставен и регистриран електромер, а на място е бил открит електромер с ф.н.

7156241, който нямал абонатен номер и регистрация в масивите на ЧЕЗ, и обслужвал топлофикационна камера №100- собственост на ответника. Прието е също,че констативният протокол от проверката и писмо от 16.11.2021 г. са връчени на ответника на 23.11.2021 г., а фактурата, справката за преизчислените количества електрическа енергия и писмото от 3

27.02.2023 г.- на 06.03.2023 г. Направено е заключение, че процесният констативен протокол е съставен в съответствие на изискванията, въведени в чл.49 ПИКЕЕ и с него е установено, че е извършено неправомерно присъединяване, поради което на основание чл.51 ПИКЕЕ е констатирано основание за извършване на корекция в сметката на потребителя.

Мотивирайки се със заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че в съответствие с чл.51, ал.1 и ал.2 и чл.56 ПИКЕЕ ищцовото дружество е изчислило размера на корекцията на сметката на ищеца за период до 180 дни преди датата на проверката. С оглед на това е счетено, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41б, б.а ДР ЗЕ - ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия, поради което и ответникът, в качеството му на ползвател на преносна и/или на електрическа енергия в обект – топлофикационна камера № 100, на адрес гр. София, ж.к. “Люлин”, до бл. 21, който е осъществил нерегламентирано присъединяване по отношение на електрозахранването на обекта и с оглед законосъобразно и правилно извършената от ищеца корекцията на сметката, дължи заплащане на потребената електрическа енергия. Поради това и предявеният иск за главницата е приел за основателен и доказан за пълният му размер.

Доколкото главният иск е счетен за основателен, то за основателен е приет и акцесорният такъв, предвид установеното по делото, че ищцовото дружество е изпратило на „Топлофикация -София“ ЕАД процесната фактура и последното я е получило на 06.03.2023 г., поради което към 14.03.2023 г. е било поставено съгласно чл.84,ал.2 ЗЗД в забава.