Определение № 76 от 03.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Кюстендил, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500004 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 ал.1 т.1 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на В. А. В., с ЕГН **********, с адрес в гр.***, подадена чрез пълномощника й адв.Б.К. от АК-София, против определение №1188 от 17.10.2024г., постановено от Районен съд (РС) – Дупница по гр.д.№836/2024г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, с доводи за необоснованост на извода на съда за наличие на предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 117/2024г. по описа на РСДупница, което да предопредели недопустимост на исковото производство, инициирано по реда на чл.422 от ГПК. Моли се отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба В. В. не е депозирал отговор в рамките на предоставения му срок.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с подадената жалба и материалите по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Гр.д.№836/2024г. по описа на Районен съд-Дупница е било образувано по подадена от В. А. В. срещу В. М. В. искова молба, с която по реда на чл.422 от ГПК е предявен иск за установяване съществуване на вземане на ищцата срещу ответника за сума в размер на 4000 лева, представляваща дължимо възнаграждение по сключен на 24.02.2022г. между страните устен договор за предоставяне на правна помощ и съдействие по т.д.

№3402/2021г. по описа на САС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2024г. до изплащане на вземането, както и 378.00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.04.2023г. до 19.01.2024г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в производство по ч.гр.д.№117/2024г. по описа на ДнРС.

Районният съд, след като е разменил книжа по делото и е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание, с обжалваното определение е прекратил производството, след като е констатирал неговата недопустимост, произтичаща от установеното от съда обстоятелство, че с определение №431 от 25.04.2024г., постановено по ч.гр.д.№117/2024г. по описа на Районен съд – Дупница, потвърдено с определение №647 от 11.10.2024г. по в.ч.гр.д. №446/2024г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, процесната 1 заповед за изпълнение е била обезсилена – факт, лишаващ, според съда, кредитора от правен интерес да води установителен иск за вземането и обуславящ недопустимост на исковата претенция.

При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.130 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява основателна.

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Дупница съдебен акт за валиден и допустим такъв.

Според Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д.№6/2017г., ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр.2 от ГПК, не се прилагат в производството по частни жалби и настоящият съдебен състав, проверявайки правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания, счита обжалваното определение за неправилно.

Предвид наличието на влязло в сила определение, с което издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№117/2024г. по описа на ДнРС е обезсилена, настоящият съд не може да ревизира тази преценка, да даде различна оценка на обсъдените вече факти и да счете влезлия в сила съдебен акт за неправилен, в каквато посока всъщност са доводите на жалбоподателя. При все тяхната несъстоятелност, обжалваното определение е неправилно, тъй като районният съд не е съобразил съществуващата процесуална възможност след обезсилването на заповедта за изпълнение ищцата да измени исковата си претенция и да премине от установителен към осъдителен иск (какъвто е предявила още изначално и по указания на съда е променила искането си), като доплати дължимата държавна такса, равняваща се на заплатената в заповедното производство такава.

Правният интерес за предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение съществува при наличие на успешно заповедно производство и издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена.

Съдът следи служебно за наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, включително и за наличието на правен интерес, като тази проверка се извършва в хода на цялото производство. В случай, че съдът констатира недостатъци в исковата молба, сочещи на недопустимост на предявения иск, той следва да даде указания на страната за отстраняване на тези недостатъци и едва ако в дадения срок те не бъдат отстранени – производството по делото се прекратява. В конкретния случай към датата на подаване на исковата молба в полза на ищцата е имало издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№117/2024г., поради което към този момент за В. е съществувал правен интерес от установяване на вземането по издадената заповед. След обезсилването на заповедта на основание чл.415 ал.5 от ГПК, поради непредставяне на доказателства за предявяването на иск по реда на чл.422 от ГПК, с влязъл в сила акт на съда по заповедното производство, първоинстанционният съд е приел, че правото на ищцата от търсената защита е отпаднало, без да даде указания за изясняване волята на страната и без да окаже необходимото съдействие за надлежно извършване на процесуалните действия - задължение, следващо от чл.7 от ГПК. Като не е изпълнил това задължение и не е изяснил дали е сезиран с допустима искова молба, съответно не е изяснил волята на ищцата, съобразно развитието на заповедното производство и обезсилването на заповедта за изпълнение, което е формирало и противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковете (от което се извежда нередовност, а не недопустимост на сезирането), преценката на първоинстанционния съд за прилагане на последиците на чл.130 от ГПК и за 2 прекратяване на производството е извършена преждевременно, поради което обжалваното определение се явява опорочено. Това обуславя отмяната му, като делото бъде върнато за продължаване на процесуалните действия от съда, който следва да укаже на ищцата да отстрани възникналото противоречие между първоначално наведените твърдения в исковата молба и отправеното към съда искане, като в случай, че това противоречие бъде отстранено посредством заявяване на осъдителни претенции, ищцата ще следва да доплати дължимата за разглеждане на осъдителни искове държавна такса.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1188 от 17.10.2024г., постановено от Районен съд– Дупница по гр.д.№836/2024г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩ А делото на РС-Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3