Определение № 37854 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37854 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110123386 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Ищцата е поискала да се задължи ответникът да представи копие от личното й трудово досие, което искане съдът намира, че следва да се конкретизира от ищцата, която след запознаване с приложените към отговора на исковата молба доказателства да посочи за представянето на кои конкретни документи иска да бъде задължен ответникът, след което съдът ще се произнесе по искането по чл. 190, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 101, ал. 1 ГПК на страните се следват указания за привеждане на доказателствените им искания за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели в съответствие с изискването на чл. 156, ал. 2 ГПК за посочване на конкретните обстоятелства, за установяването на които се иска всеки от свидетелите. Едва след изпълнение на дадените указания съдът ще може да направи дължимата се преценка за относимост и допустимост на свидетелските показания, както и за евентуалното приложение на чл. 159, ал. 2 ГПК.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

1

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с препис за ответника да посочи за представянето на кои конкретни документи от трудовото й досие иска да бъде задължен ответникът на основание чл. 190, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на страните на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с препис за насрещната страна да приведат доказателствените си искания за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита на свидетели в съответствие с изискването по чл. 156, ал. 2 ГПК за посочване н а конкретните факти и обстоятелства, за установяването на които се иска всеки от свидетелите. При неизпълнение съдът ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 08.12.2026 г. от 14:10 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на И. С. Г., извършено със заповед № ****/01.07.2026 г. на ответника „ФИРМА“ ЕООД, връчена й на 01.07.2026 г., за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „акаунт мениджър асоциации“, за осъждане на ответника „ФИРМА“ ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 14 555,28 евро, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 01.07.2026 г. до 01.01.2027 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че въз основа на трудов договор № Х/Х/01/***/25.10.2023 г., изменен с допълнително споразумение/анекс от 21.04.2026 г., е заемала длъжността „акаунт мениджър асоциации“ при ответника „ФИРМА“ ЕООД. Поддържа, че с допълнителното споразумение от 21.04.2026 г. основното й месечно трудово възнаграждение е било определено в размер на 2 425,88 евро. Твърди, че на 20.05.2026 г. тя и колегата й Д. Г. са узнали от свой колега, че друг служител на ответното дружество разполага с информация относно възнагражденията на други служители, включително и техните, и е заявил, че е виждал снимки на файлове с такава информация и знае, че са достъпни чрез използваната от служителите платформа Х /SPS/. Посочва, че за подобно изтичане на данни в дружеството се говорело от дълго време. Поддържа, че поради характера на получената информация тя и колегата й Д. Г. са решили да проверят дали подобни файлове действително може да бъдат открити в общодостъпната система. Твърди, че хода на извършената проверка системата визуализирала множество файлове, съдържащи информация, включително документи относно възнагражденията на служители, договори, бюджети, фактури, данни от медицински документи и други вътрешни документи. Поддържа, че по време на 2 проверката била използвана най- обикновената функция за търсене на платформата, без да бъдат използвани специализиран софтуер или други технически средства; без да се въвеждат чужди идентификационни данни и без да се преодоляват технически ограничения или защити. Посочва, че след установяване на проблема не е разпространявала съдържащата се във файловете информация и не я е използвала за лична облага, а заедно с колегата си Г. са решили да уведомят работодателя чрез прекия им ръководител Н. П., който обаче към 20.05.2026 г. е бил в платен годишен отпуск, поради което обсъдила установеното с по- старши колега – К. С., който е потвърдил, че случаят следва да бъде докладван и е предложил да изчакат до следващия работен ден, когато прекият им ръководител се връщал от отпуск. Посочва, че на 27.05.2026 г., веднага след завръщането на Н. П. от отпуск, тя заедно с колегите й Г. и С. са провели среща с него и са го уведомели за установения достъп до файловете и съдържащата се в тях информация. Навежда, че по време на срещата прекият ръководител лично е извършил проверка на съобщението, след което е отнесъл случая към по- високото ръководство на дружеството, вследствие на което е започнала вътрешна проверка. Посочва, че на 03.06.2026 г. е била поканена на среща, на която й било съобщено, че достъпът й до работната среда е преустановен във връзка с извършваната проверка, като в периода 04.06.2026 г. – 19.06.2026 г. с поредица от заповеди работодателят я е държал в принудителен престой. Твърди, че на 09.06.2026 г. е проведена среща с нейно участие, както и с участие на управител и ръководител на „Човешки ресурси“ – П. Т., и част от ръководството – А. И. и Л. Г., по време на която на ищцата са били предложени два варианта за прекратяване на трудовото правоотношение – по взаимно съгласие без обезщетение или дисциплинарно уволнение. Поддържа, че по време на срещата е настоявала, че е изряден служител, както и при прекратяване на трудовото правоотношение да получи няколко брутни заплати като обезщетение. Твърди, че на 09.06.2026 г. й е било връчено искане за обяснения, с което работодателят я уведомил за открита срещу нея процедура за налагане на дисциплинарно наказание и е поискал в тридневен срок да представи писмени обяснения относно твърдени от него нарушения на трудовата дисциплина, а именно – злоупотреба с доверието му и разпространяване на поверителни сведения, нарушение на задължението за лоялност, недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения, нарушение на изискванията за поверителност и сигурност на личните данни и възпрепятстване изпълнението на задълженията на администратора при нарушение на сигурността на личните данни. Излага, че в искането за обяснения било посочено, че в периода 20.05.2026 г. – 27.05.2026 г. чрез служебния си профил и IP адрес ищцата е осъществила достъп до множество документи, съдържащи конфиденциална информация и лични данни на служители, включително информация за размера на трудовите им възнаграждения; че е извършила съзнателно и методично търсене, включващо навигиране през множество поддиректории; че е споделила 3 съдържанието на достъпените файлове с други служители и не е уведомила своевременно ръководството или отговорното лице, с което е възпрепятствала своевременното предприемане на мерки. Навежда, че работодател изрично е посочил, че достъпът до процесната информация е бил възможен поради „липсата на техническа рестрикция“. Твърди, че на 11.06.2026 г. е представила писмени обяснения, в които е подробно е оспорила изложените от работодателя фактически твърдения и дадената им правна квалификация, като на 17.06.2026 г. П. Т. е отправила искане до нея да приеме варианта „прекратяване по взаимно съгласие“, с предупреждение че иначе „ще се случи нещо, което ще е неприятно за всички ни“. Посочва, че на 01.07.2026 г. й е била връчена заповед № ****/01.07.2026 г. за дисциплинарно уволнение, с която ответникът е прекратил трудовото правоотношение дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ, като при връчването за последен път е било предложено да се съгласи на прекратяване по взаимно съгласие. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение не е започвала нова работа. Излага доводи, че по идентичен начин са прекратени трудовите правоотношения и с други нейни колеги, което разкрИ. истинските мотиви на работодателя – да потуши възникналия скандал, като махне всички служители, научили за допуснатите нередности. Навежда, че в процесния случай липсва нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не е извършила нищо, освен обикновено търсене в системата, до която работодателят е предоставил достъп, като не е използвала технически умения и специални знания. Посочва, че функционалността за търсене в системата е предоставена на всички служители от работодателя и фактът, че работодателят е пропуснал да защити личните данни на своите служители, не следва да бъде вменен във вина на ищцата, нито разкрИ.нето на този „теч на данни“ следва да е причина тя и нейни колеги да бъдат наказвани по какъвто и да е начин. Поддържа, че достъпът е осъществен с напълно легитимната цел – разкрИ.не на нередности в защитата на данни, а обемът на достъпените данни е ограничен и кореспондира изцяло с тази цел, като в достатъчно кратък срок разкритията са докладвани на висшестоящите колеги. Излага аргументи, че в ответното дружество липсват правила за действие при установяване на технически проблеми, проблеми с достъпа и други, поради което тя не би могла да наруши несъществуващо правило. Изтъква, че в период на отпуски времето от 5 работни дни, в което ищцата и нейният колега са установили пропуски в защитата на данни, не е неоснователно забавяне, още повече, че в дружеството от много месеци служители са разказвали, че знаят кой каква заплата получава. Твърди, че използването на предоставена системна функционалност не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Посочва, че в случая не е налице злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като е информирала доброволно прекия си ръководител веднага след завръщането му от отпуск и именно нейните сигнали и тези на Г. са довели до 4 разкрИ.не на пропуските в системата на работодателя и вследствие на това са взети мерки, като в същото време колеги на двамата от месеци са говорели за този неоторизиран достъп, без да сигнализират и съответно без да понесат каквито и да е неблагоприятни последици. Оспорва посоченото в заповедта за уволнение, а именно че е достъпила общо 45 файла, регистрирани са 583 системни лога и е извършила действия по изтегляне на информация. Посочва, че в периода 21-27 май е била на работа и достъпът до системата на дружеството е неразривно свързан с изпълнението на трудовите задължения. Излага подробни съображения за несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание. Посочва, че работодателят не е обсъдил и съобразил дадените писмени обяснения и е търсел начин да се отърве от служителите, разкрили вътрешния теч на информация, за което показателно е и развитието на отношенията с колегата й Д. Г..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен трудов договор

№ Х/Х/01/***/25.10.2023 г., изменен с допълнително споразумение/анекс от 21.04.2026 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „акаунт мениджър асоциации“. Посочва, че съгласно трудовата характеристика на ищцата трудовите й задължения са били свързани единствено с цялостното оперативно, административно и логистично обслужване на външни клиенти на дружеството – международни научни и медицински асоциации с нестопанска цел, като в преките й функции не са били включени администриране на личния състав на дружеството, достъп до трудовите досиета на служителите, ведомостите за заплати, вътрешни счетоводни отчети за разходи за персонал. Твърди, че при сключване на трудовия договор ищцата е поела изрични и стриктни договорни задължения за опазване на информацията. Навежда, че на 20.05.2026 г. ищцата е узнала, че през облачната среда Х/Х Х може да бъдат достъпени файлове с лични данни и възнаграждения на служители, като същият ден е предприела търсене и отваряне на тези документи и въпреки че е установила, че съдържанието им попада извън нейните служебни задължения, не е преустановила достъпа, а напротив, в периода от 20.05.2026 г. до 27.05.2026 г. през своя индивидуален потребителски профил и служебен I P адрес многократно е навигирала в папка /Х/Х/ и директорията Х и в рамките на четири отделни работни дни са били регистрирани 583 системни събития по отношение на 45 отделни конфиденциални файла. Изтъква, че са били засегнати 26 файла с поименни трудови възнаграждения на служители и 19 счетоводни файла и фактури за разходи на персонал, като от регистрираните 583 събития 399 са представлявали отваряне, 68 – предварителен преглед, 1 – модификация, и 115 – физическо изтегляне именно от 26- те файла със заплати. Изтъква, че вместо да запази конфиденциалност и да алармира действащите органи на управление на дружеството, „Човешки ресурси“ или отдела по информационна сигурност, ищцата е споделила 5 информацията за достъпните файлове и начина за намирането им с колегите си Д. Г. и К. С., в резултат на което и те са осъществили нерегламентиран достъп. Счита, че ищцата е задържала информацията за достъпните данни в продължение на 7 дни /4 работни дни/ и уведомяването на работодателя е осъществено едва на 27.05.2026 г., което е бил уведомен прекият ръководител Н. П.. Посочва, че веднага след като е уведомено за случая ръководството на дружеството е стартирало вътрешна техническа проверка чрез одит на регистрационните записи в Х 365 Х, като за гарантиране на обективността на проверката на 03.06.2026 г. работодателят временно е спрял служебния достъп на ищцата и другия засегнат служител и в периода 04.06.2026 г. – 19.06.2026 г. е издал последователни заповеди за престой. Твърди, че първоначалните данни от I T одита са потвърдили 583-те одитни събития и 115- те изтегляне, поради което на 09.06.2026 г. работодателят е връчил на ищцата искане за даване на писмени обяснения, в което изчерпателно са били описани всички установени факти. Не оспорва, че на 11.06.2026 г. ищцата е депозирала писмени обяснения. Не оспорва, че със заповед № ****/01.07.2026 г. за дисциплинарно уволнение е прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 188, т. 3 и чл.