Решение № 353 от 08.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Варна, 07.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Н. Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500046 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 63539/28.08.2023Г. от Д. Д. Т. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 16А, ет. 1, ап. 7, чрез адв.

Д.Й., против Решение

№ 2856/04.08.2023г., поправено с решение № *********г., двете постановени по гр.д. № 7869/2022г. на 35-ти състав на ВРС, с което са изменени постановените съгласно Решение № 3316/ 16.07.2012 г. по гр. д. № 14053 по описа на ВРС за 2011 г. мерки относно титулярството на родителските права, режимът на лични отношения и издръжката по отношение на детето Н. Р.ова В.а, ЕГН: **********, на основание чл. 59, ал. 9 СК, като са предоставени родителските права по отношение на детето Н. Р.ова В.а, ЕГН: ********** на неговия баща Р. Н. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ул. „Ж.В.“ № 37А, ет. 1, ап. 1, определено е местоживеенето на детето Н. Р.ова В.а, ЕГН: ********** на адреса на нейния баща Р. Н. В., ЕГН: **********, а именно - гр. Варна, ул. „Ж.В.“ № 37А, ет. 1, ап. 1, определен е режим на лични отношения между детето Н. Р.ова В.а, ЕГН: ********** и нейната майка Д. Д. Т., ЕГН: **********, от гр. Варна, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца - за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване в дома на майката; всяка втора седмица от месеца - за времето от 18:00 часа в събота до 18:00 1 часа в неделя, с преспиване в дома на майката два пъти по петнадесет дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск; по пет дни през коледната и пролетната ваканции, осъдена е Д. Д. Т., ЕГН: **********, от гр. Варна да заплаща в полза на детето Н. Р.ова В.а, ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител Р. Н. В., ЕГН: ********** от гр. Варна месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, с падеж първо число на месеца, до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване на основание чл. 143 СК и е отхвърлен предявения от нея, срещу Р. Н. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ул. „Ж.В.“ № 37А, ет. 1, ап. 1 иск за изменение размера на издръжката, дължима в полза на детето Н. Р.ова В.а определена с Решение № 3316/ 16.07.2012 г., постановено по гр. д. № 14053 по описа на ВРС за 2011 г., като я увеличи от 200 (двеста) лева на 600 (шестстотин) лева, считано от предявяване на иска - 02.06.2022 г., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК, като е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр. Варна, държавна такса в размер на 288.00 (двеста осемдесет и осем) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Въззивницата счита решението за незаконосъобразно и неправилно. Съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Направил е погрешен извод от показанията на св. И.Х. и Д. Д.. Недоказано е останало изменението на обстоятелствата, при които е било постановено решението, чието изменение се иска, за да бъде уважен насрещният иск. Неправилно е кредитирано от съда споделеното от детето Н. с вещото лице, изготвило заключение по допуснатата СПЕ. Не са взети предвид данните от обследване на двамата родители и направените експерименти. Безпричинно не са ценени показанията на св. Р. В.-Я.. Показанията на св. И.Х. и Д. Д. са противоречиви и взаимно изключващи се, не кореспондират със събраните по делото доказателства. Впечатленията им са непреки . Неправилен е изводът на съда за неправилен възпитателски подход на майката, само поради неприемането му от детето. Обратно, по пътя на пълното и главно доказване счита, че е доказала по главния иск нуждите на детето Н. и възможностите на бащата да заплаща издръжка в претендирания увеличен от 200.00лв. на 600.00лв. размер, останал непроменен от 2013г. в продължение на 10 години.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение, като бъде уважен иска с правно осн. чл. 150 от СК и отхвърлен насрещния иск на бащата Р. Н. В. с правно осн. чл. 59, ал. 9 от СК.

Претендира за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Р. Н. В.

ЕГН ********** от гр. Варна ,ул. „Ж.В.“, № 16А, ет. 1, ап. 1, както и ДСП-Варна.

ДСП-Варна не изразява писмено становище по въззивната жалба.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба вх. № 36931/ 02.06.2022 год. Д. Д. Т., ЕГН: **********, действаща като майка и законен представител на Н. Р.ова В.а, ЕГН: ********** чрез адв.

2

Д.Й. е предявила иск срещу Р. Н. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ул. „Ж.В.“ 37А, ет.

1, ап. 1, да бъде изменен размера на издръжката, дължима в полза на детето Н. Р.ова В.а определена с Решение № 3316/ 16.07.2012 г., постановено по гр. д. № 14053 по описа на ВРС за 2011 г., като я увеличи от 200 лв. на 600 лв., считано от предявяване на иска - 02.06.2022 г., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. Претендира разноски.

Излага, че с влязлото в сила през 2013г. решение, родителските права по отношение на детето Н. Р.ова В.а са предоставени на нея, а бащата е осъден да заплаща издръжка в полза на детето, чрез нея, като майка и законен представител, в размер на 200.00 лв. месечно, до настъпване на пълнолетие на детето или до обстоятелства погасяващи това задължение, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до датата на окончателното и изплащане. Изминал е значителен период от време, през който детето е израснало и значително са се увеличили неговите нужди и потребности. Понастоящем посещава частно средно училище, нуждае се от учебни материали, пособия и средства за транспорт. Предвид възрастта му са се увеличили и необходимите средства за дрехи и обувки. Тези разходи се поемат изцяло от нея, а бащата е участвал спорадично. Той е заплащал само определената от съда издръжка и половината от таксата за обучение в частното училище. Ответникът няма други низходящи и/или лица, на които да дължи издръжка, няма здравословни проблеми, осъществява търговска дейност.

Ответникът Р. Н. В. е представил писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Изложил е становище за допустимост, но неоснователност на иска. От около 2-3-годишна възраст до 11-годишна възраст на детето, грижите са полагани изцяло от него, макар и родителските права да са били възложени на майката. Редовно закупува дрехи на детето, води го на почивки, купил и необходимите очила за корекция на зрението на момичето, заплатил е и ортодонтското лечение, от което се нуждае и заплаща изцяло обучението на Н. в частното училище. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК Р. Н. В. е депозирал насрещен иск за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режимът на лични отношения и издръжката на Н. Р.ова В.а. До навършване на единадесет годишна възраст на детето, всички грижи по отглеждане и възпитание на детето са полагани от него. От година и половина Н. живее предимно при майка си. Това обаче не се отразява добре на детето.

Майката формира грешна ценностна система у Н.. Застрашава сигурността, здравето и развитието на детето. Воденият от майката социален живот се отразява негативно на детето.

Моли се да бъде предоставено на него упражняването на родителските права, ведно с произнтичащите от това последици.

Ответникът по насрещния иск – Д. Д. Т., чрез пълномощника си е представила писмен отговор на насрещния иск, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на насрещния иск. Оспорват се всички изложени твърдения в насрещната искова молба. Счита, че същите са направени с цел да дискредитират ответницата по насрещния иск като майка и отговорен родител. Отправя се искане за отхвърляне на иска и 3 за присъждане на разноски.

Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, не изразява становище по спора. В съдебно заседание не изпраща представител.

ВОС установи следното от фактическа страна.:

Видно от приобщеното удостоверение за раждане, Д. Д. Т. и Р. Н. В. са родители на детето Н. Р.ова В.а, родена на 17.02.2009 г.

С Решение № 3316/ 16.07.2012 г., по гр.д. № 14053/2011г. на ВРС, родителските права по отношение на детето Н. Р.ова В.а са предоставени на майката– Д. Т., определен режим на лични отношения между детето и бащата Р. В., той е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето Н. в размер на 200.00 лв. Решението е влязло в законна сила на 05.11.2013 г.

Видно от приложената по първоинстанционното дело справка от НЕИСПУО, две учебни години Н. Р.ова В.а е учила в Частно училище „А.С.Б.“, но през учебната 2022/ 2023 г. тя е ученичка в 8- ми клас във Варненската търговска гимназия, дневна форма на обучение.

Пред първоинстанционния съд е изслушано заключение по допуснатата СПЕ, вещото лице-психолог по която установява следното: от гледна точка точка на психичното си развитие детето Н. В.а е в началото на така наречената трета възрастова криза - пубертет, юношество. Тя се стреми да създава добро впечатление, показва адекватна самооценка, стремеж към себеотстояване и склонност към различност и собствени възгледи, социално активна е, с данни за дефицит на доверие към връстници, познава нравствените правила и норми. Момичето се намира в състояние на вътрешно напрежение и ситуативен стрес, предизвикан от представите й за водения съдебен спор, което я поставя в ситуация на избор и оценка за всеки от родителите си. Налице е вероятност от въвличане на Н. в конфликт на лоялност, което повишава ситуативната й тревожност, несигурност и нестабилност. Детето има близка и топла емоционална връзка с баща си, в негово присъсътвие се чувства емоционално стабилна, има позитивна представа за личността му, той е възприет като значима фигура в живота, споделя неговите приоритети за деца и семейството, личностно и бизнес развитие. Н. възприема баща си като родител, на когото има доверие, с когото има общи преживявания от различни дейности и активности от детска възраст и до сега. Бащата се откроява като фигура на сигурна привързаност, авторитет и модел за подражание, изграден на базата на съвместен живот и възприятия за приети родителски грижи. Н. се съобразява с родителските правила и граници, налагани от баща й, приема препоръките и съветите му, изпитва респект и уважение. Между Н. и майка й се наблюдава близка емоционална връзка, но отношенията им се характеризират като динамичнни. Детето има противоречива представа за личността на майка си. Н. споделя негативни преживявания от възприятия за емоционална липса на майка й до нея във важни моменти. Към момента на изследването се наблюдава психологична доминанта – чувство за психологична несигурност, тъга и критичност към взаимодействията с майка й. Налице е вероятност за 4 неудовлетворени емоционални потребности и чувство за емоционално пренебрегване от първичната фигура на привързаност. Вещото лице установява, че двамата родители са силно привързани към Н., показват познаване на нейните нужди и развитие, желаят да се грижат и удовлетворяват актуалните й и бъдещи нужди. Към момента липсват данни за рисково поведение от страна на майката или бащата спрямо дъщеря им. Всеки от родителите притежава качества, за да полага адекватни грижи за детето, както и да взема адекватни решения за отглеждането и възпитанието му.

Пред ВРС са изслушани гласните показания на две групи свидетели: Р. Владимирова В.-Я., водена от ищцата и И. В.Х. и Д. В. Д., водени от ответника.

Св. Р. В. – Я. излага, че познава Д. Тенчева от около 10 години, срещала се е и с Р. В., когото познава като баща на детето Н.. Четири – пет дни в месеца прекарва в гр. Варна, когато се среща с ищцата и дъщеря и. Споделя впечатленията си, че грижите за детето винаги са полагани от майката и детето винаги е живяло при майка си, която задоволява образователните му и финансови потребности. В дома на майката са всички вещи на Н. – дрехи, учебници, лични вещи. Ходили са на почивки, кино и вечери заедно. Детето има вечерен час – 21:00 ч. през зимата и 22:00 ч. през лятото. Свидетелката няма преки впечатления от отношенията между Н. и баща й. Известно й е, че детето се вижда с него, ходят заедно на почивки.