Решение № 207 от 30.09.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Карнобат, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20242130101304 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът К. Й. К. от гр. Карнобат с която той е предявил срещу ответника К. АД гр.

Карнобат обективно съединени искове с правно основание чл. 200 ал.1 от КТ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД с които същият ищец К. К. моли съда да постанови решение с което да осъди ответното дружество К. АД гр. Карнобат да му заплати сумата от 1896 лв. представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от трудова злополука на дата 15.05.2024 година в гр. Карнобат, представляващо равностойността на заплатената от нея заключваща плака поставена й при извършената й операция, както и сумата от 157, 58 лв. представляваща обезщетение за забава за плащането на горепосочената й сума дължима се за периода от 18.05.2024 г. до 22.12.2024 година, ведно със законната лихва върху същата сума от 1896 лв. ,начиная от датата предявяване на иска в Районен съд Карнобат – 23.12.2024 г. до окончателното й изплащане.Представя писмени доказателства , които моли да бъдат приети като такива по делото . Същият ищец моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени от него съдебни разноски по делото , включително и съответния адвокатски хонорар.

В законния едномесечен срок ответника , редовно уведомен, е представил писмен отговор по чл. 131 ал.1 от ГПК в същия преклузивен срок по повод на предявените срещу него искове в който взема становище по същите , като счита така предявените срещу него искове за допустими за разглеждане , но за неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли изцяло като такива. Претендира за разноски при евентуално отхвърляне на предявените срещу него искове. Прави възражение по чл. 201 ал.2 т.1 от КТ за намаляване на неговата отговорност като работодател тъй като пострадалият ищец е допринесъл за настъпването на трудовата злополука , като е допуснал груба небрежност 1

В съдебно заседание ищеца поддържа така предявените горепосочени искове , чрез процесуалният си представител и иска тяхното уважаване изцяло, така както са предявени.

Ответникът респ. ответното дружество редовно призовано, се явява в съдебно заседание неговият процесуален представител и чрез процесуалния представител оспорва същите искове като неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли изцяло .

Същият ответник чрез процесуалният си представител моли съда да му присъди направените от него съдебни разноски по настоящото дело в размер на претендирано юрисконсултско възнаграждение.Представя доказателства по делото.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Признава се от страните по делото , а е и видно от приложените писмени доказателства към трудовото досие на ищцата К. Й. К., че ищцата К. е била в трудово правоотношение с ответното дружество К. АД гр. Карнобат , като към момента на трудовата злополука — 15.05.2024 година около 10, 50 часа е работила е на длъжност „машинен оператор шиене " в същото ответно дружество. Безспорно е установено, че на 15.05.2024 година около 10, 50 ч. ищцата e изпълнявала трудовите се задължения , като пo време и пo пoвoд на извършваната oт нея работа е станала злополука, която с Разпореждане № 5104-02-53 от 28.05.2024 година на НОИ, TП Бургас е приета за трудова злополука пo чл.55 ал.1 oт КСО. Пo дeлoтo е приложено заверено копие oт преписката пo посоченото разпореждане. Трудовата злополука е регистрирана oт работодателя — oтвeтнoтo дружество. Ответникът пo дeлoтo не cпopи, че злополуката с ищцата е трудова.

Разпореждането на НОИ, TП Бургас не е обжалвано и е влязлo в законна сила. B него е посочено, че ищцата като машинен оператор е шиела на една машина. После e станала, за да се премести на друга машина. При тръгването се е спънала и паднала, като е получила счупване на горния край на дясна раменна кост.

Пo пoвoд злополуката ищцата е отведена и приета на 15.05.2024 гoдинa в УМБАЛ Бургас с диагноза фрактура хумери декстри ин партис проксималис получена при горепосочената трудова злополука , като на дата 17.05.2024 г. и е извършена оперативна процедура — открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, хумерус и за нуждата на оперативното лечение ищцата с фактура № 142293 oт 15.05.2024 г. е закупила и заплатила cтoйнocттa на заключваща плака в размер на 1896 лева, което се потвърждава и от издадения й касов бон за същата покупка на тази заключваща плака. Същата по този начин е била на лечение в УМБАЛ – Бургас АД гр. Бургас за периода от 15.05.2024 г. до 19.05.2024 г..Ответното дружество не е оспорило необходимостта oт това лечение, не е оспорило и адекватността на извършеното лечение, необходимостта oт поставянето на плаката, нейната стойност и заплащането и oт страна на ищцата. Пo дeлoтo са приложени — фактура установяваща плащането, епикризи установяващи състоянието на ищцата пpи нейния прием в болницата, извършената и операция и приложеното и лечение.

Между страните е спорен въпроса дали ищцата е допуснала груба небрежност и 2 следва ли да се приложи нормата на чл.201 ап.2 т.1 oт KT за намаляване отговорността на работодателя, като твърди, че ищцата е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност. Доказателства в тази насока липсват. Такива не се съдържат и в преписката пo Разпореждане № 5104-02-53 oт 28.05.2024 година на НОИ, TП Бургас. Пo искане на противната страна пo дeлoтo бяха разпитани двама свидетели — С.Й.С. — производствен директор на ответното дружество и М.Б.М. — началник участък в ответното дружество. Св. С. посочва, че ищцата работи повече oт един процес, като това означава, че извършва работата си на повече oт една машина, кoeтo oт своя страна е свързано с преместването и физически oт една към друга машина пo няколко пъти,като същият посочва , че преди десетина гoдини в предприятието са работили около 300 човека, кoитo са били на три етажа, a ceгa работели oкoлo 85 човека и сега всички работници са ги събрали на един етаж, т.е. всички работници са били събрани и работели в една цялa зала , като били разпределени на 4 по-малки звена, като по време на инцидента работниците вкл. и ищцата са шиели мъжки ризи, като за ушиването на една мъжка риза са били необходими около 20 различни процеса и машини.Същият свидетел посочва , че сега в залата броят на машините необходими за работа е бил увеличен с около 5-6 броя . Същият свидетел посочва , че по време на инцидента т.е. настъпилата трудова злополука с ищцата е бил в производствената зала , като същата явно при работата си се е разсеяла , не е внимавала и се е спънала в намиращата се наблизо транспортна количка за изделия.

В съдебно заседание е била разпитана и другата свидетелка М.Б.М. , посочена като такава също от ответната страна , която посочва , че е видяла , че ищцата е работила на шевна машина , като е станала ,респ. се е изправила и после била паднала , като същата св.

М. не знае защо е паднала ищцата , но я е видяла след падането и я е попитала защо е паднала , като ищцата й отговорила , че и тя не е могла да разбере какво е станало. По този начин съдът приема , че причина за настъпилата трудова злополука е това , че като е ставала и е искала да отиде до друга шевна машина , ищцата се е спънала в намиращата се там транспортна количка, с която количка са се транспортирали детайлите от една машина към друга .

Тука следва да се посочи от съда , че работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд, отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна / безвиновна / гражданска отговорност . Тя може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя. Отговорността обаче може да се намали, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Небрежността в 3 гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Тя е форма на вината и е налице когато работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която и найнебрежният би положил. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и найнебрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.

Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.

В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия. Той следва да изясни и изложи мотиви за това в какво се изразява проявената груба небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност, и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.Същото респ. доказване на проявите на груба небрежност от страна на работника е в тежест на работодателя. По делото работодателят респ. ответната страна не е ангажирала доказателства работникът респ. ищцата с това , че се е спънала в транспортната количка да е допуснала проява на груба небрежност , тъй като работника по този начин не се умишлено самоувредил и не е извършил такова увреждане което е получил при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя , както и че работникът е извършил работата без необходимото старание и внимание от негова страна и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност .Затова съдът намира , че в конкретния настоящ случай не е налице груба небрежност от страна на ищцата и в случая не може да се приложи нормата на чл.201 ал.2 т.1 от КТ за ограничаването на имуществената отговорност на работодателя за причинените имуществени вреди на работника вследствие на настъпилата спрямо него трудова злополука. .

Поради това , че ищцата е закупила горепосочената заключваща плака в размер на сумата от 1986 лв. и не е възмездена затова от работадателя , вследствие на което спрямо нея за настъпили имуществени вреди в размер на претендирания размер , то съдът намира , че така предявения главен иск за обезщетение се явява напълно основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.Вследствие на уважаването на главния респ. основния иск за претендирано обезщетение за имуществени вреди к а т о напълно основателен и 4 доказан то , такъв се явява и акцесорния иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за мораторни лихви и поради тази причина същият също подлежи на уважаване изцяло, така както е предявен в размер на претендираната сума от 157, 58 лв. за периода от 18.05.2024 г. до 22.12.2024 г.