Решение № 123 от 07.12.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 440/2021
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 07.12.2021
- В сила
- 20.12.2022
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Маринела Ганчева Дончева, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско дело № 20213000500440 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от „Интернешънъл тийм“ ООД, представлявано от А.М.Ш.А. – гражданин на Арабска република Египет чрез процесуалния му представител адв. Ф.Р. Р. от АК София срещу решение № 260058/20.05.2021 год по гр.д. № 1369/2019 год на Окръжен съд Варна, с което са отхвърлени исковете срещу „Ен Ди-98“ ЕООД за установяване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, намиращ се в гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Първа“ с площ от 1954 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване7 за друг обществен обект;стар идентификатор ***, както и иска за отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка № 28, том I,рег.№ 591, дело № 92/25.04.2017 год на нотариус Веселин Петров, вписан в Дв.вх.рег. № 9784, Вх.рег.№ 9930 от 26.04.2017 год, акт № 4, том XXIII, дело № 4753/2017 год. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Не претендира разноски за настоящата инстанция. При първоинстанционното разглеждане на спора е предявил искане за присъждане на разноски.
В постъпилия отговор от „Ен Ди-98“ ЕООД чрез адв. К.А. Д. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на 1 решението. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 108 от ЗС, предявен от „Интернешънъл тийм“ ООД срещу „Ен Ди-98“ ЕООД за признаване правото на собственост на ищеца по отношение на ответника и осъждането на последния да предаде владението върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, намиращ се в гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Първа“ с площ от 1954 кв.м.
Ищецът се позовава на право на собственост върху имота, придобито по силата на два договора за покупко- продажба, сключени под формата на нот.актове № 2/1994 год и нот. акт № 4/1994 год, на нотариуса при Районен съд Варна. Предмет на двете сделки са съответно: хавра от 1100 кв.м. във вилната зона на гр. Варна, местност „Ваялар”, съставляваща парцел ХХХII1537 в кв. 12 по плана на вилна зона гр. Варна и хавра от 1000 кв.м., съставляваща парцел XII-1537 в кв. 12 в същата местност.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдение, че е придобил чрез договор за покупко-продажба, сключен с В. Ст. Ст. недвижим имот с идентификтатор *** с площ от 1954 кв.м. на ул. „Първа” в гр. Варна, който е различен от имотите, предмет на представените с исковата молба нотариални актове. В случай, че бъде установена идентичност на имотите, прави възражение за придобивна давност, изтекла в негова полза в периода от 01.04.2006 год до настоящия момент, с присъединяване на владението към това на праводателя му.
По делото е конституиран като помагач на страната на ответника праводателят на последния – В. Ст. Ст., който е депозирал отговор, в който оспорва иска по съображения, идентични с тези на ответника, с позоваване на придобивна давност в негова полза, считано от 01.04.2007 год.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което е дало положителен отговор на въпроса за идентичността на имота.
След проследяване на измененията в кадастралния и регулационен план на гр.
Варна, вещото лице е констатирало следното:
Със заповед № 1035/19.09.1961 год е одобрен регулационният план на вилна зона Варна, видно от който парцел XXXII-1537 в кв. 12 (образуван от имот № 1537) с площ 1020 кв.м., е при граници: от изток – имот № 1538 на А.М.А., от запад – имот № 1536 на Д.Д., от север – парцел № XXII-1537 на К.В.С. и А.К.С. и от юг – парцел XXXIII-1537. За територията на вилна зона гр. Варна, местност „Траката” е изработен кадастрален план през 1987 год, като процесният имот попада в част от имот № 2945, записан в регистъра на Малта В.К., А.В.С. и К.В.С..
2
Съгласно одобрения регулационен план на вилна зона гр. Варна, парцел XII-1537 в кв. 12 е образуван от имот № 1537 с площ 1069 кв.м. при граници: от изток – имот № 1540 на И. П. и имот № 1538 на А.М.А., от запад - имот № 1536 на Д.Д., от север – имот № 1551 на С.Ф. и от юг – парцел XXXII- 1537 на К.В.С. и С.Л.С.
Парцел XXXII-1537 в кв. 12 с площ от 1020 кв.м. съответства на имота, описан в нот. акт № 2, том XXXVII, дело № 13634/1994 год. Част от този имот с площ 892 кв.м. попада в имот с идентификатор ***.
Парцел XII-1537, кв.12 с площ 1069 кв.м. съответства на имота, описан в нот.акт № 4, том XXXVII, дело 13639/1994 год. Част от този имот с площ 940 кв.м. попада в имот с идентификатор ***.
В заключение: двата имота, описани съответно в нот. акт № 2/1994 и нот.акт № 4/1994 год по плана на вилна зона Варна, попадат в имот с ***, целият с обща площ 1954 кв.м. Налице е пълна идентичност на имотите, като според обясненията на вещото лице разликата между 1832 кв.м. (площта, с която двата имота попадат в имот с идентификатор ***) и 1954 кв.м. (площта, с която този имот е нанесен в кадастъра) може да се дължи на неточности при измерването на място, тъй като кадастралната карта е изготвена въз основа на фотограметрия, която има известни размествания в годините. Тези размествания се получават при работата с различен картен материал – единият план е от 1956 -1961 год, другият – през 1987 год, а третият материал е кадастралната карта, одобрена през 2008 год.
По делото са събрани гласни доказателства във връзка с възраженията на ответника за изтекла в полза на праводателя му придобивна давност.
От показанията на свидетеля Г.Г. се установява, че в качеството си на брокер на недвижими имоти е бил потърсен преди около 10-12 години от свой клиент - К. Д., във връзка с продажбата на имота. По думите на Д. собственикът М.А. бил починал и той представлявал наследниците му, които искали да продадат парцела. К.Д. се познавал отпреди със собственика на имота – М.А., бил негов преводач. Според описанието, дадено от свидетеля Г., имотът се намирал след хотел „Траката”, на 200 м вляво по уличката, или на около 30 м след хотел „Елианс”. Улицата била асфалтирана, но тясна за две коли. Първия път свидетелят Г. отишъл заедно с К.Д., за да огледа имота, а втория път водил клиент. Процесният имот представлявал празно място, затревено и с изоставен вид. Бил ограден с обикновена телена ограда, а при второто им посещение имало метална ограда, боядисана в светлосиньо. В дъното на улицата имало хубава голяма къща. Още при първия оглед от къщата излязъл собственикът и попитал от какво се интересуват и защо надничат, като заявил, че иска да купи имота. Втория път същият човек отново им казал повече да не идват тук, защото иначе ще пусне охраната, имал две големи кучета в двора си. От съседи свидетелят Г. научил, че името на този човек е С. След повторното предупреждение от страна на последния, 3 свидетелят повече не е посещавал имота и не е водил клиенти.
По делото е разпитан и свидетелят К.Д. Познавал се с М.А. от далечната 1993 год до смъртта му през 2003-2004 год. Бил добре запознат с плановете на М., който искал да инвестира заедно с канадски партньор и затова закупил процесния имот през 1994год. След неговата смърт синът му господин А. и дъщеря му А. потърсили свидетеля с молба да им съдейства при продажбата на имота. Във връзка с това Д. започнал да търси клиенти, като разговарял и със съседите, включително със С. Последният имал желание да закупи парцела, но нещата се проточили във времето и се отказал от намерението си. През 2011-2012 год му се обадил свидетелят Г. Г. – брокер на недвижими имоти, с когото се познавали от по-рано, и му казал, че имотът е хубав и може да се намерят клиенти, но бил озадачен, че в парцела се извършват някакви работи. Когато отишъл на място се запознал със съседите С.и С., като и двамата изразили желание да закупят имота.
Междувременно е имало проявен интерес и от агенции за недвижими имоти и свидетелят е водил клиенти за огледи, включително и строителни фирми.
По делото са разпитани като свидетели и лицата, участвали в процедурата по обстоятелствена проверка за снабдяване на праводателя на ответника - В. Ст. Ст. с нотариален акт.
Първият от тях – свидетелят В.Ц.Д. е заявил, че познава В.С. от 2003 – 2004 год. Свидетелят често ходел в къщата на С.С., с когото имал връзка по сватовство, и така се запознал с В., който бил съсед на имота. Виждал го да работи нещо в дворището, отсякъл дърветата, направил парник, заградил мястото, което до тогава имало ограда с мрежа. От тясната уличка имотът граничел с този на С.С. с бетонни блокчета. През първите години от познанството си с В. свидетелят ходел по-често в дома на С., защото водел племенника си след детската градина. Виждал, че понякога В. си паркира колата в мястото, както и че го обработва.
Свидетелят В.К.А. е бил служител в хотела на С.С., ходил е често по работа в къщата му, която се намира на Траката. Познава се с В. поради това, че той е съсед на С. и го е срещал често през периода от 2005-2006 год до 2015 год. Виждал е имота, който е незастроен, с телена ограда. Не е заварвал в мястото друг, освен В. Последният му споделил, че има проблеми със собствеността и го помолил да свидетелства пред нотариуса за снабдяване с нотариален акт.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде преценена с оглед кумулативното наличие на следните предвидени в закона материално - правни предпоставки: ищецът да притежава право на собственост върху спорния имот, същият да се владее или държи от ответника, както и липса на основание, което последният да може да противопостави на ищеца.
4
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод за наличие на всички изброени предпоставки.
В настоящия случай, ищецът е доказал притежаваното от него право на собственост на основание нотариален акт за покупко-продажба. Той е придобил имота въз основа на титул, годен да го направи собственик – валиден договор за покупко-продажба, сключен в изискуемата нотариална форма. Безспорно е установена идентичността на имота, описан в придобивното основание, и спорния имот.
Ответникът е установил фактическа власт върху имота, опирайки се на сключен между него и В. Ст. Ст. договор за покупко-продажба. Последният от своя страна се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. При конкуренция между правата на ищеца и ответника в разглежданата хипотеза, следва да се даде отговор на въпроса дали праводателят на последния е придобил имота на соченото от него основание.
С Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и право на собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 от ЗС и чл.79, ал.2 от ЗС.